Соофе

Тв 15 а Фриа! сору оГа БооК (Ва! ммаз ргезегуед Гог вепегайопз оп Пгагу зпеГмез Бегоге И луаз сагеб Шу зсаппед Бу Соощ!е аз рап оГа ргофес: То таКе е угопд"в БооКв двсоуега е опипе.

Ц Ва зитугуед 1опа епоир Гог Ше сорупа и (о ехрие апд Ше БооК (0 ещег Ше рибйс доташ. А робПс доташ БооК 15 опе Ша! угаз пеуег зиесе то сорупе ог мпозе Тева! сорупаМ 1егт Ваз ехрпед. УУрешег а БооК 15 п Ше робПс дотат тау уагу сошиту (0 сошигу. Рос дотат БооКв аге ошг га(елуаув (о Ше раз, гергевепйте а уеай оЕ Мзгогу, сие ап КпоуЛейве а з оКеп ФИН сшЕ (о Фсоуег.

Магкв, погапопз ап ощег тагртаПа ргезеш ш Ше опрта! уопипе УШ арреаг а из Пе - а гепитдег оЕ ив БооК Топр |ошпеу пот Ше робИзвег1о а ПБгагу апд бпаПу Го уош.

Пзаре вшдейтев

Сооте 15 ргоп (0 раплег луив ПЪгапев (0 Фрйге робПс дотат тайепа! апд таКе еп улде!у ассезз е. РиБПс доташт БооКз Бейопр (о Ше: рибПс апд уге аге тегеу еп сизгодтапв. Хеуепе!езв, Мз муогк 15 ехрепятуе, 50 ш огдег (о Кеер ргоутр (М5 гевошсе, хе Паме гаКеп Зерз Го ргеуеш аБизе Бу сопитегста! рагиез, пс ифтр расте (естииса! тезшсцопз оп ащотаед диегушв.

е а5о азК ва уоп:

+ МакКе поп-соттегса! изе о те ез Ме дезвпей Сооре Воок Зеагс! Гог изе Бу шфу19иа!в, апд зе гедиез: Ша уош изе Шезе ез Гог регвопа!, поп-сопитегста! ригрозез.

+ Керат Лот ашотаей фиегуте По по! зепй ашотагед диепез оГапу зоп1о Соор!е”5 зузет: И уоп аге сопдис пр гезеагсй оп пасвте шап 1аПоп, орйса! сагас(ег гесорп оп ог ощЩег агеаз ууПеге ассевв 10 а 1агве атпоши о (ех 15 Вер, реазе сошас: из. Ме епсошгаре Ше изе оГроис дотат та(епа!5 ог Шезе ригрозез ап пау Бе ае го Бер.

+ Матат анприйоп Тве Сооте “ууайегтагК” уоп зее оп еасп Пе 15 евзепйа! Гог шЕогттв реор!е аБош Шу ргофес ап пейрто Шет Впа аддишопа! тагепа!Б гошейв Соор!е ВоокК Зеагсй. Реазе Чо по! гетоуе Ц.

+ Кеер 1 ева! УУпабеуег уоиг изе, гетепег Ша уоп аге гевропз Ме Гог епзилпро Ша лупа уоп аге дот 15 ева. По по аззште ас ие Бесаизе луе БеПеуе а Боок 15 пт Ше рибПс доташ Гог изегв ш ве Опиед Згаез, (ра! Ше хогк 15 а5о т Ше робпс Доташ ог изетв ш ощег сошитез. Мвешег а БооК 15 ЗП т сорупат уапез оп сошиту (0 сошиту, ап ме сап обег вшдапсе оп упешег апу зресс изе оГ апу зресйс БооК 15 аПочуед. Реазе Фо по аззшпе Ша! а БооК”з арреагапсе п Сооте ВооК Зеагсй теапз И сап Бе изей ш апу таппег апулувеге ш Ше муопд. Сорупам ш претеш ПаБпиу сап Бе фийе зеуеге.

АБош Сооф!е ВооК Зеагсв

Соорйе”5 пойз51оп 15 10 ограшге Ше хоп” шГогтаПоп ап (о таКе И шиуегваПу ассез5 е ап изе. Сооре ВооК Зеагсв Ве!рз геаегз Фивсоуег Ше хоп з БооКз лувПе Берт ашщвотв ап робПзетв геас? пеуу ашфепсез. Уоц сап зеагсй гошай Ше Е (ех о 15 БооК оп Ше лмеЬ аЦвЕЕр: //БооКв.дооа1е. сот/

СТЕ: оЕ Тве ТНогпе Еошпдапоп

„Ра? -572з 145

м

страница Х. Развигие на Черковно-училищното дБло въ гр. Ст.- Загора... пат МОЕ пе Перс Део 157--170 Х1. Участие на гр. Ст.-Загора въ движенията за осво- бождението на България. ... ... . . 170--196 хи. Войната за освобож. на България прЪзъ 1877--78 г. 196--228 Ххш. Изгаряне, жертви дадени за освобождението и под- новяване на Ст.Загора. |... |. . 208--249 Пирложение къмъ забЪлъжка 51... . . . . 249--256

Ер --

участь, въ Всеобщата История, само Трод и Картагенъ равви съ тоя славенъ Български градъ.

Првзъ връме на пожара и клането пе много Охврова горски българи уепбли о време да напустватъ града и да, спаслтъ живота си чрВзъ 0Бгство првзъ балкана. Една часть. отъ тБхъ въздържани на сила отъ тогавашнитБ власти и упо- ени отъ пословичното всемогъщество на московскитв войници, гледали на пушацитЕ и на гърмежитБ около града > доволно равнодушно и останали куражно по домоветБ си. ТВ стана-| ли сетнЬ първа жертва на клането и пожара, „Олагодарение на свол куражъ и непоколебима вЪра, когато озвбрялата зганъ вахлула въ града. ТЪхнитЕ святи кости останали вЪчно да, почиватъ подъ развалинитЕ и подъ главпитв на впепелянит кжщи. Множество жени, дввици и маловъзрастни дБца, кои- то „низамитБ“ застигнали въ бБгство по полето, по друми- щата или въ града, между овървавенит6 трупове на ближ- нитБ имъ, тв спасили живота си наистина, ала съ всичкия позоръ на неописуемото робство.

Близу петь мЪъсеци са дъ нечуваната катастрова, когато русситв повторно пробили Балкана и повторно нахлули въ равнинитЕ на СЪверна Тракия, оживвлитБ Старозагорски. българи се завърнали голи и боси отъ робство и бБжанство въ родния си градъ, като заварили главнитБ на пожара ед- ва що загасени. Подъ пепела на изгорБлитБ кжщи почивали безропотно коститБ на многобройни и многообични чеда, ро- дители, сестри и братия.

И тоя разсипанъ градъ, толкози цвбтущъ и заможенъ до освободителната война, сега отново пакъ възкръсва върху своитЬ руини, за да стане повторно едно скъпо украшение въ сбверния вгълъ иа многородното „Старозагорското поле, което се разтила, на югъ отъ Србдна Гора, като нвкое без- прбдвано море отъ смарагдови ниви и ливади.

Н

Градъ Стара Загора има великолвпепъ изгледъ Отъ къмъ полето. Казармигв и новитЕ кжщи на града се накацали ко- кетно всрбдъ зеленината въ южнит6 поли на красивия Ай8- менсви байръ. Рътоветв около града се покрити съ широки

ча

лози, който прЪскачатъ рвката Бедечка къмъ изтокъ и на- влизать дълбоко въ равнината, Послбдната рВкичка се из- влича змиеобразно изъ тбсния Дервенски проходъ, на сбве- роизтокъ отъ града, и, като опасва източния му край, прВ- “сича Новозагорското шосе и „паралелната желвзопжтна ли- ния“, па се изгубва сетнв помежду трбвитЕ къмъ югоизтокъ

Едипъ силепъ водомбтъ, на темето на Анзменския 0ба- иръ, вхърля струни нвволко метра на високо въ въздухд, кои то падатъ ракегообразно въ “Дълбокия хавузъ на шадравана, готражавайки на слънцето всичкитв бои на небесната дага. Скромно се издига, нвколко крачки подъ шадравана, малъкъ параклисъ, построенъ на това мБсто отъ едно десетолбтие на- самъ. Той привлича всвка една година на Тодоровъ день многобройни богомолци, както отъ самия градъ, така и отъ селата.

Подъ дюшемето на малката черквица сълзятъ като би- сери водигЬ на бистро кладенче, които иаобденнего пие за цЬрь, Това свет) кладенче, наречено „аязмо,“ е дало всецв- ло името си н на баирътъ, вато го е направило прочутъ по цВлия Старозагорски край.

Отъ годината 1896 насамъ, Старозагорския митропо- литъ Методий се е заловилъ енергично съ залбсяването на Аязменския бдиръ и е направилъ вече доволно много нЪщо, Той е успълъ да покрие голбма часть отъ голит6 сипяи на баира, нВкоги гъсто залвсени и покрити съ лозя, съ првк- расна и разновидна зеленина. Хубаво впечатление прави раз- садника съ бадемитб и розовитБ градивки, които се изпик- нали на такива мбста, що сж стърчали прбди това голи и пустинни.

Горския здравецъ е плъпналъ по всички дувари около черквицата и е напоилъ въздуха съ своето приятно благоу- хание, Безъ брой пчелички бръмчатъ около повитБ кошари- ща и събиратъ мвдъ по цвЪтята. Въ далечината се син ятъ живописно очертанията на високитв СрЪдногорски върхове, а небесата, засмБни и бланкитни, пръхлупватъ отвредъ рав- нината, зелена като смарагда, „плодородна като Нилската долина.

Многопрославената Чадврарв могила е гола и мълча- лива край града. Около нея стърчятъ и се бБлбятъ, тукъ- там , надъ земята свещеннитЕ гробища па загиналитБ прзъ

Со иа

годината 1877 герои, които пролбха кръвьта си тука, 34. извоювлтъ свободата на България -

Такова впечатление прави днесь градь Стара Загора на вебкиго, когато се доближава до стбнитЪ му съ женен тр та, било отъ Чирпанъ, било отъ Нова Загора.

Най-отдаввашното минало на градъ Стара Загора пода. ; ва въ пеленитв на неизв стностъта. Историята още не еоц- | рБдБлила. напълно нито врБмето и датата на първото заселе ванне на тоя градъ, нито помежду народа е запазено нЪ-. ! какво прбдание за това. Прбдположения сжществуватъ нЬ- колко, едно отъ друго по противоречиви.

ТвърдБ близко до умътъ ни се вижда прЪдположението на авторитетнил професоръ ЙИречка, че градъ Стара Загора. е отъ маведонсви произходъ!), и че той е саществувалъ още: въ врбмето на Филипа Македонски (361 -- 339 г. прбдв | Христа?) Само по нататъшнитЕ изучвания и разкошен, може. би, ще смъкнатъ съвършевно булото, което покрива за сега, най-отдалеченото минало на тоя градъ. Въ едно само немо- же да имаме никакво съмнение, а то е, че градъ Стара За: гора ще да е съществувалъ вече много годиви пр ди идва“. нието на римлянитЕ на Балкански полуостровъ, и че тогд- вашнитв му жители ще да се били отъ сжщия произходъ, както жителитв на Пловдивъ ЯАмболъ и др. тракийски гра- дове, Намъ се чини, че съ по голбма достовБрвостъ би мо- жало да се говори за Стара- Загора вече отъ опова врЪБме,. отъ какъ града начева да се спомепува като важва твърди- на на кръстопвтя отъ Филипополь къмъ Анхиало и отъ Ад- рианополь за Никополисъ Древната Старозагорска крЪъпость,. чиито остапки дичятъ още и тукъ тамБ стърчятъ надъ зе- мята, както и многото разкопки, направени до сега въ града и околностьта му, хвърлитъ една по-ярка себтлипа върху. римската епоха отъ колкото върху епохитЬ, които прбд- шествуватъ.

ОцБабвлитЪ части отъ освовитБ на древната Староза- горска крВпостъ сж на мвств отъ римски, на мБстЬ отъ ви- зантийски произходъ, което личи добрБ отъ зидарията. В еднакво ни очудватъ съ трайностьта си, както и съ начина,

1) Дгръ Конст. Иречекъ, Пжтувания по Бългьрия. 162. 2) Статистически календвръ на Старо: Загорски Департаментъ 34 1882 година. 47.

Ба --

ва едноврБмешното зидарско искуство. Нищо до сега нее било доволно силно, за да увичтожи тЪзи яки зидини съвър: ашевво Стодвтия сж се изминали отъ тогава и сума свбтъ е изгиналъ подъ стбнитЕ на тази яка крБпость а нейнитБ ос- нови сж останали постоявно здрави на мвстата си като че ск били положени вчера. Подъ буренит6в, подъ тбжината на човбшкитв жилища подъ разрушающитЪ удари на търновопа и србщу пламъцитЬ на всеуничтожающия поваръ, тбзи ос- нови, вмБето да” се разрушать и да изчезватъ безслбдно, тВ «в се втвърдввали още по-мвого, до като сж се вканарили съвършенно.

Въ Турско врбме стбвит6 на крЪпостьта (хисаръ) сж личили добрЪ на повече мвста изъ града, като сж се изди- гали доволно надъ земята. Отъ освобождението насамъ (187К) дори до Сърбско-Българската война (1885) спазенъ е стоялъ единъ късъ отъ 60 метра на длъжъ отъ източната стбна на Хисара, който на нЪколко мЪста е достигалъ до 6 метра надъ земята. Обаче, тази стЕна е съборена вече и градиво- то й е употрбдено отъ сиромаситЕ старозагорци при новитЕ постройки въ града. До не давна, по бЪднитБ старозагорски граждани намирали добра прЪхрана, казватъ, въ работата, да въртатъ тухли и вамъви отъ запазенитЬ стбни и основи на Хисарътъ, които продавали съ умбрена цВна на нуждающи- тБ се домостройци, Тухлитв отъ Хисара се прЪдпочитали отъ всЪкиго, въ пъркитЬ години слвдъ освобождевието, едно че строителенъ материялъ липсвалъ по онова врбме въ гра- да и друго, че твви тухли били много здрави и годвми Го- ама часть отъ дворищата и зимницитЪ въ градъ Стара За- гора сж послани и сега съ тухли отъ Хисара.

Въ конюшнитЪ на Старозагорската общинска пожарни- карница, между централната градска градина и окръжното управление, азъ попаднахъ случайно на единъ добрВ запа- зепъ късъ отъ южпата стБна на Хисара дълъгъ нБщо до 5 крачки, до 3 метра високъ надъ земята и съ приблизителна дебелина до 1/о метра. За сега тази стБна е една оть най- добрЬ запазенитв въ града, а, може би, и една отъ най- «старитЕ, колто дава на човка хубаво прЪдставление за на- чипа па едноврвмешния градежъ. Тя е зидана размЕсомъ съ редъ камъни, редъ тухли, затегнати помежду си съ дебелъ аластъ хоросанъ, и е напълно почерняла и вкаменена. Чо-

а в --

ъбвъ неможе да се избави отъ мисълвга, като се взира въ дебелината и здравината й, че тя не е останка отъ жили: | щето на ивкой Полифемъ. :

Древната Старозагорска крВпось е имала за. врвметои си широки размври. НейнитБ основи завземать днесъ една | шеста часть отъ цвлото пространство на новид градъ?) По тодбмата часть отъ основитв на врЪпостъта са останали сега въ сбверозападнил край на новата Стара Загора, ккдвто вън Турско врвме св се помбщавали Хисарскитв махали, на- селени почти изключително съ мохамедани.

Ами Буе, славния ученъ патешественникъ по Балван- ски полуостровъ (1836-1889 г), който посбтилъ и градъ Стара. Загора по онова врбме, не е можалъ да се освътли“ добрв върху формата ва Хисара. Голбма часть отъ осповитв. и стбнитЕ на крБпостъта св се губяли тогава ту подъ хор- “ свитБ жилища, ту минавали прВзъ турски дворове, въ които: не смбллъ никой гяуринг да надникне. Тази е и причивата - вЪронтно, дБто Ами Буе прЕдполага, че Старозагорския Хи- - саръ образувалъ правилевъ четверожгълникъ, обърватъ ст. странитЕ си въмъ четиртвхъ главни точки на хоризонта Въ сжщата грБшва е попадналъ сетнБ н професоръ Конст. Йре- чекъ, като се е осповалъ подпълно върху думитБ на Ами. Буе. Прбъдполагаме, обаче, че славния пвтешественникъ е билъ увлеченъ въ тази гръшка отъ нбкои не добрВ увВдо- мени старозагорци.

По-миналата училищна ваканция (1900 г.) авъ разгле- дахъ внимателно освовитв и ствнитЕ на цВлия Старозагор- ски Хисаръ, упжтванъ па вебка съжпка отъ любезния Ата- насъ Илневъ, който се провира съ мене заедно првзъ копри- вит и бодливитБ тръни, за да не изгубимъ случайно ниш- ката на Хисарлъкътъ. По-сетвв азъ повторно прослбдихъ и обиколихъ цвлил Хисарлъвъ, придружепъ сега, отъ общин- ския градски инжеперъ, руссинъ по народвость, който нане- си върху общия планъ на сегашния градъ формата отъ 0е- новит на старата градска крпость!),

И вакто що се вижда на приложения планъ, въ град

Г 1 )

2) Цвлата повърхнина на градъ Стара Загора е 3,584, 008 квад. метра,

1) Вж. плавътъ на новия градъ Стара Загора, приложенъ въ края | на кпигата.

а фа

на квигата, древвата Старозагорска крвпость е прдставлява- ла не вече правиленъ четверожгълникъ, съ страни обървати въмъ четиритв точки на хоризонта, ами единъ голвмъ съв- сБмъ неправиленъ многодгълникъ, чийто страни сж се чупи- ли различно, споредъ характера на почвата и на мвстность- та, върху която сж били положени основит?.

Изгарянието на градъ Стара Загора отъ Сюлейманъ па- ша (1877 г.) спомогнало до висока степевь. да прогледатъ всец ло осповитв и размбритв на древното > старозагорско градище, което стояло скрито отъ очитБ на няуката толкова дълги столбтия наредъ. ПоройнитЕ води обважили съвебмъ „темелитв“ на Хисаря на много мЪста изъ града, като по- сочили сащеврвменно и мЪстата на стотини изгорБли кащи, които сж почивали прбди пожара, кой знай колко години върху тЕзи здрави „темели“.

Въ изгорблия и ушлбаения отъ турцитБ градъ дЪто хорската неволн подиръ освободителната война била всеобща, никой старавагорецъ почти не обръщалъ внимание върху вве- запво облвилитЬ се Хисарски зидини и основи, макаръ че тБ се нагъквали въ очитб на граждавитв постоянно. Хора- та показвали тогава по голвмъ интересъ къмъ гробпицитв и саркофазитв, останали отъ лативски врбмена, защото се на- дБвали да измврятъ въ тбхъ „имане“ и други заровени 60- талетва.

И намъ се чиви, че ако разорението на старивитЪ въ града продължава и за напр вдъ постоянно, безъ да има ко- го да боли сърдцето за твхъ, то тЬ ще изчезнатъ въ най- скоро врЪъме, като не ще оставитъ на бадащитБ поколения никакъвъ помянъ за себе си. Така ще се изгубятъ съ връме основитЪ и стбнитБ на древната сгарозагорска крЪпость, за които само историята ще споменува тукъ тамБ по ПИЦА Ста- розагорското общинско управление е ръшило да се избави веднжжъ ва винаги отъ Хисара. И както приказватъ, то е дало пече пълна воля на Старозагорци, да кърттъ и да съ- барятъ основитЕ на Хисарл, та да се ползувать отъ гради- вото му. Ние сами бБхме очевидци на това безъ системно и брутално разорение, когато се лутахме по града да диримъ осповитЕ на древното градище.

Мнозива мохамедански старци отъ града ни увБряваха, че нъщо пръди 60--70 години, около освовитЕ на Хисара

а рола

се увивалъ широкъ прокопъ, на чията външна страна имало низка охранна стбна. Ами Буе видблъ сжщо останки отъ. тази стбна, която била поправява въ кърджалнйско врбме. отъ Капуджибашията и послужила да заварди Стара Загора | отъ пълно разорение и опустошение. Тази охранна стбна е обточвала прокопа на Хисари само въ ония негови части който. св били по-малко завардени отъ характера на околната мБ- стностьъ, или сж били по-слаби, Отъ тази стбна не е имало нужда на всждб. Прокопа обаче е заграждалъ Хисара отъ вси страни, защото е спомагалъ на дъждовнитЕ и снвжни води ле- сно да се оттичятъ и да ке подидатъ основит6 на зидоветБ. Той.

е правилъ стбнит6 на Хисара свщеврБменно и по-непристжпни. Защото, както и по-горв загатнажме, ствнитБ на Хисара били дБ по-високи, дБ но низки надъ земята, споредъ изис- кванията на мвстностьта, върху която се издигали.

По всичко се вижда, че древната Старо загорска крв-- ность ще да е била твърдБ яка и почти недобиваема за врВ- мето си. Освбнъ охраннитВ ствни които обточвали на повече м ста прокопа и служили като щитове на главната твърдина, ватрБ въ Хисара имало и кули, изградени здраво по кюше- тата му, отъ двто стражата наблюдавала къмъ полето. Скщо такива охранни кули имало и при всевка порта на Хисара, които били залепени за главния зидъ на твърдината и имали прбдвазначение главно да бранятъ отъ неприятеля входоветВ. ПоелвднитЕ кули висяли като продънени балкочи надъ порти- тЬ на Хисара, задъ които се свривала ватрвшната стража на пусия.

НЪкой учени пр дполагатъ, че Старо-загорския Хисаръ е ималъ четири порти Това прЕдположение неможе да бжде вБрно, защото се не основава почти за нищо. То ще да е изникнало на вЪрно само затова. за да се тури въ съгласие съ прЪдположението на Ами Буе, който казва, че стбнитЪ на Хисара били обърнати къмъ четиртБ точки на хоризонта,

Като се запознахме доволно добрв съ характера на, истностьта, върху която е почивалъ древния Старо-загорска Хисаръ» и вато имаме прбдъ видъ още запазенит6 основи на твърдината, който ввимателвно разгледахме и проучихме, ние сме склонни да приемемъ само двБ порти: едната на южна- та. другата на източната страна на крЪпостьта.

Мъстото на южната порта на Хисаря е било тъкмо срБ-

ацу двътв кубета на днешната „Чифте-Баня“, а източната порта е стояла малко сБверно отъ разваленитв на Нокта „Джамия, тъкмо на срЪдата сръщу Аладжа Мечетъ. Въ това посаВдвото ни подкр ин не само запазеното прЪдание между мокамеланското население въ града, но още и „Вакуфнамето“ на Капуджабашията, което прилагаме въ кран на книгата. Тамъ южната порта на Старо загорския Хисаръ се споменува. изрично подъ името „Казанлжшка порта“, А знае се добрЪ, “че стария друмъ, който отивалъ отъ Стара-Загора къмъ Ту- лово поле, излизалъ отъ това свщото мвсто на Хисаря.

До колко ще да е била голБма по пространство древната, Стара-Загора, това се вижда днесъ най-хубаво отъ запазенитЕ -основи на Хисара, конто завзематъ едва !/5 часть отъ сегашния градъ. ПрЪдполагаме още, че древния градъ не е излизалъ въвъ отъ пръдълитв на твърдивата, защото размирицитБ то- гава сж се повтаряли твърдв често въ тоя край, и хората -сж се бойли да излагатъ квщитБ и имотит6 си на явно ра- зорене и опабняване, При това, въ историята никждв се не -споменува и за единъ вънкашенъ градъ, разположенъ 0к010 стбнитЕ на Старо-вагорскин Хисаръ. Когато турцитв нахлули отъ югъ въ Старо загорското поле и прЕзели древния Старо- -загорски Хисаръ, и тамъ пакъ се говори (въ седжилитЪ) поло- житедно само за твзрдината, а за никакъвъ градъ около нея. Всички давни, съ които разполагаме днесъ за древно -българ- «свит и византийски твърдини въ тоя край, разбира се до -“нахлувапието на турцитВ, идватъ да ни подкрЪъпятъ най-кате: торично, че тогавашнитБ „градища“ сж се помбствали строго помежду рамкитЬ на своитБ ствни, като се служали въ раз- мирно врВме за прибБжища на жителитЪ отъ изввъстни „хора“. Въ мирно вр ме тамъ се живБели повече търговци, занаятчии, чиновничеството, стражата и н кои по първи боляри. Но за -боляритЪ се знае, че тЬ обичали много да живБятъ въ села- та, помежду ратаитв си, и да пр минаватъ тамъ врБмето. си въ ловъ.

Огъ всичко до тука се вижда, че постоянитЕ жители и на старозагорското „градище“ едва ли ще да се правяли „изключение отъ общото правило, и броятъ имъ на-да ли ще да е надминавалъ н колко стотинъ души.

ХисарскитЕ жители въ Стара Загора се живбли по оп0- ва врБме въ малки и низки ккщички, чиито стръхи не сж

„се издигали по-високо отъ височивата на ввтрБшнит6 с

твени, прилични повече на пжтечки, послани съ кал

зо

на кр впостъта. Уличкитв въ твърдината са били

Нкои отъ тЪзи улички и основит6 на много тогав: 1 тщици са уцбаяли и до днесь, подиръ пожара прбзъ осво дителната война, въ така нарбчената Демиръ-Х исарска. за. Въ Турско врвме тови градски кварталъ е билъ порече съ турци и почти цВлъ пада въ рамкитв на. старозагорски Хисаръ. ТурцитЪ сж се загвЪздили ту нага саврдъ прфвземанието ва Хисара, като се изгивали силственно покоревитБ жители изъ кащитБ имъ, а по-поди! сж ги изгпали и съвсвмъ изъ крбпостъта.

ОетавкитЪ отъ най старитБ жилища въ Демиръ-Хиеар- ската махала посочватъ на любознателния издирвачъ най на- гледно направлепието, широчината и дължината на у, 3 въ древното „градище“. Въ своитБ прбчупки, нбкои отъ 6. зи улички до толкова се ствсвиватъ, щото двама проходяш хора едва би можали да се разминагь. Въ случай на вужда, когато веприятеля е нахлувалъ ненадейно въ кръпостъта, 185 зи прбзупви и завои на Хисарсвит6 улички сж бивали трупвани и запрбчвани отъ жителитвО съ балвани, дъ или съ коля. Тогава неприятеля мжчно е устБвалъ да. рЪпетвува изъ вътръшностъта на Хисара, а хисарскит . ли- | тели св спечелвали врбме лесно да се отърватъ, чрввъ тай- витБ подземия на твърдината. |

Едно по систематично разкопване въ Стара Загора и въ. | близката му околность, дали би сигурно прБвъзходни резул- | тати. ТВ би изнесли на бБлъ свбътъ още много цвони рабо 1 ти тъмни и пбнзвсти до сег. за миналата история на | тоя край”).

2) На 12 Априлий 1879 год, е откритъ въ село Дълбоки 12--138 кило, на сбверо-изтовъ отъ Стард-Загора едввъ тробь изработевъ съ. издблави камъни отъ вси страни и доста пространевъ: въ него сж пач къреви н отнесени въ Руссия отъ единъ Русски офицеривъ слъдующетв ща: едпа срвбърва голвна чаша, три по-голфии чащи, двв изящно“ изработеви пръстевн папици, едивъ тучевъ тасъ, една броня (ризвица). едивъ медевъ кюпъ, едввъ пръстевъ кюпъ, единъ надгрждвикъ златевъ. около 75 драма тЪжакъ, елепъ желрзевъ подсвъщвикъ, двв копия и ча-. сти отъ икона и кости, Вж. „Статистически калевдарь на Старо-Загор-| сквй департанентъ въ 1887 година“ стр. 91.

-ж--

Професоръ Конст. Иречекъ посбтилъ тукашнитЕ окрай- ни веднага подиръ освобождението на България. Той ето: вакво казва въ свойтв „Пвтувания по България“ за Стара. Загора:

„Сегашното разрушение на града съ работитБ за под- новяванието му неочаквано откриха много старини; по на- првдъ отъ тувъ се знавха едва нБколво надписа, Подъ Ста- ра Загора лежятъ остатъци отъ срЪдвоввковевъ и старовБ- ковенъ градъ въ пластове едивъ вздъ другъ. ВжтрЪ въ Хи- сара трЪбва да се копае на дълбочина 6--7 метра докато: се стигне твърда земя. Когато се туряди основитБ на ново- то областно дбвическо училище, открили се на 7 метра дъл- бочина прастари гробове, до които била намЪрена глава на в каква си мраморва статул и римски монети; малко по ви- соко, на 4 метра дълбочина, намврили се византийски пари, малъкъ бронзовъ кръстъ и мраморни украшения, навбрво отъ- н кой христвансви храмъ; най-послв 2--3 метра подъ по- върхностьта показали се турски мовети отъ първитЕ. султани. Когато се разхождахъ изъ града съ началвика А. Илиевъ и други приятели виждахъ по всички краища паметници отъ- римско врБме. Прбдъ сградата ва дЪвическото училище сто- еше куфъ камевепъ валикъ, па който 65 изобразена Паласъ Атина съ копие; до богинята е издвлавъ кръстъ, отъ който се вижда, че въ християнско врЪме тл е била смбтана за нЪкол богиня и че камъкътъ е служилъ навврно за кжпель въ никоя черква. На двора на общинското управление леже- ше разбитата статул на двуглавия Явусъ, а около нен всв- какви безъ глави ствтуи. На голБмото, пово измврево тър жище показаха ми цЪла група надгробни камъни съ баре- лиефи, безъ глави фигури на римляви въ тоги и т. н. Надъ една чешма съгледахъ едивъ каменевъ валякъ, който се свършваше на върха съ глодияторски шлемъ; отъ страна 66 изобразепъ въ груби чърти ладияторъ съ четверожгълевъ щитъ и издигижтъ мечъ, Надписи изъ града прЪъписахъ око- 20 петнайсе). Много отъ тВхъ се намирахж по простран-

#, НатписитЬ отъ Сгара Загора св издадени отъ Гошо въ ш- вспрйопа е топшиез Прогев Че Та Тъгасе и зъ Войец Че а. сотгевропфапее вейошапе По отъ Еопсам въ овщия Вийейши ТУ, отъ мене (зъбрави съ помощьта на г. Илнева) въ МопайзБегсме фег Ко-

з то -

звитБ турски и еврейски гробища на южната страча на грд- -да, чнито балвани, стълпове и плочи с взети най вече отъ. „античвитЕ сгради и гробища. Освънъ това показаха ми и много мовети, като почнешъ отъ сребърнитЕ пари на гръце витБ градове, Самосъ, Тасосъ, Перинсось Византия и г. н.) и тракийскитБ кралье чакъ до къснитБ Български, Визан- тийски и Вепецияпски мопети.

Античниятъ градъ, чиито остатъци св натрупана подъ днешната Стара Загора, е билъ може би оть Македонски произходъ ала почвалъ по-добрБ да се развива, както и дру- титв градове отъ римската провинции Тракия тепърва въ врбмето на царя Траяна. Въ римско врвме се наричалъ «Ашгиза Тгадпа».?) Това име полека лека отстжпило на другото, като че по старо Вегов (или Веггроеа). което не трббва да се обърка съ втората Веггрова, маведонски градъ: подъ Олимпъ нареченъ турски Кара Ферил, славянски Беръ. “Траяна или Берое е лежала на шосето отъ Филипополъ прЬзъ Кабиле (при Ямболъ) за Анхиало, което тъкмо тукъ е било прсичано отъ друго шосе, що е идъло отъ оволностьта на „Адриавополъ за Никополъ (Никюпъ при Тървово), ПрВзъ 2 и З столвтия и тука св били сЪбчени монети. ТукашнитБ. „надписи ни поучаватъ за състава на населението. Сръщатъ се тракийски имена, римски имена, придобити наввърно отъ воен- нитБ служби, и гръцки имена, ала еленскийтъ елеметнъ е прЪобладалъ, тъй като всички надписи съ писани па гръцки. Една часть отъ населението произхождало отъ > Пиония въ -евверна Македония. Ясно свидвтелство за напрбднала циви- лизация св многобройнитБ стихотворни надписи, главно над“ гробни,

Когато се почнало прЪселението на народитБ царь Де- ций (251) билъ разбитъ при Берое отъ Готитв. Готитв 06- „садили Никополъ (въ Търновско), отъ тукъ били отблъснати,

1. АКадепме дег Мз. хо Вей 1881, 4385 и слбд. и въ АгеВ, ерщг. Мишешишеп Х. 108.

7) Името вана, добрВ позивто отъ моветатВ, се срвща и въ че- тире тукашви вадписи: отъ врвмето на паря Каракаа, Мопа!зрепоще, стр. 440, отъ врЪмето на Карвкалла или Хелвогабала, Войецо Че сог-: гезр. пейешдие ПО, 408. огъ врвието на Гордизна Ш, Войеш М1, 188, 185. Въ Паталомея не се споченува нящо за този градъ; въ И3- пегагиип Апоош! пище се Вегоа. а въ Тарша Реишцидепапа Ве- топе, у географа Равевски Вегое.

с рес

ала при все това не отстапили назадъ задъ Дунава ами по- теглиди пр зъ Хемусъ право къмъ Филипополъ. Деций отъ- Никополъ бързалъ подиръ тБхъ прВзъ плавинитв къмъ Берое: ала неприятелътъ билъ по напрвдъ на мБетото и съ бързо- нападение разпръсвалъ уморенитБ римски войски. 8) Въ вто- рата половина на 4 столбтие подиръ Филипополъ Берое е- билъ най голбмийтъ и най хубавиятъ градъ ва тогавашната. по тбсна провинция Тракия споредъ Диоклитиановото раздБ- ление па империята. ГотитЕ пр ъзъ второто свое нахлувание,. което довело боя при Адрианополъ (375), тъй сждбоносевъ- за римлянитЕ, пакъ се навъртали въ околноствта на този градъ”) Най-ранниятъ отъ тукъ открититЕ надписи е отъ- 276 г., отъ врвмето на царьетв Юстина П и Тиберия П, който е царувалъ заедно съ него. Малко врбме подиръ това, въ царуванието на Маврикия, БеройцитБ (387) храбро от- баъснали нападението на Аваритв ) Християнството тувъ, както и въ цбла Тракия, отъ рано хвавало коревъ; още ва събора въ Сердика (344) се спомепува Беройевиятъ епис- копъ покрай много свои съсбди, особенно Аризвъ Демофи- досъ, който на 370 г. станалъ и Цариградски патриархъ. 1) Тогава свщо и папа Либерий, като противвикъ на Арнанци- тБ билъ държанъ оть цари Константина н колко врБме- (355--358) въ изгнанство въ този градъ Беров. 12)

Въ раннитБ србдни вЪкове Берое е била една отъ по- траничнитв византийски крБпости противъ БългаритЕ. ПрЪзъ. продвтьта па 7184 г. царица Ирена съ сина си Ковставти-- на УГ съ великолбпна военна свита и музика посвтила гра- доветБ въ Тракия и накарала изново да укръпятъ Берое, който безъ съмнение првзъ войнитЕ съвършенно билъ раз-

Тугасда, циап РиШрроройз е Вегоса агрое си Иаов ехог- Аишмапиз Магсейштиз 97, 4, 19. Готатв на 377 г. чакала «ргоре Вегоеато уаПо теццо“, в ва 378 г. стояли „сиса Вегосаше е Мсороша“. Озщ. кн. З1 гл. 9 Зи 11, 2. 19) Треориутакгов БипоКкацез еЧ, Воог, Парзае 1887 р. 108. и) Мюервогиз раш. е4. Воог, р. 115 СГ. Сашз, Бетез ерувсо- рогшп р. 427 зар Вегое. Подиръ 5 стодвтия Беройскитв епископи не. се спомевуватъ въ черковнитЕ актове. При все това се споменува, епис- копъ Беройски още въ нВкой списъци отъ пеопрбдвлевъ ввкъ, нздадепи. отъ Рашеу въ ХойШае цгаесае ервсорацит. 12) Пее, СопсШепиезсщеме 12 661.

) А4, Вегоа, Гогдапев еЧ, Мопишзеп р. КЗ--В4. » па,

-м4-

грушенъ подъ новото име Пренополись. Обаче това име пе ирвживбло нейното управление. По-късно царь Никифоръ (802 -811) тувъ, както и въобще въ пограничнитв крЪпо- -сти заселилъ нови колонисти, ала тв, щомъ Българитв въ врБмето на царя Крума (812) почнали нападевията си, и8- -бБгали отъ тукъ, както отъ Анхиало и Пловдивъ. 3)

Често става дума за Берое въ 12 и 13 столбтие. Той е позпатъ на арабския географъ Идриси (1153) като цвБ- тущъ търговски градъ, разположенъ подъ южнитЕ поли на планивитБ недалече отъ рбва Марица, а на 1198 г. изрич- но се споменува покрай Пловдивъ въ“ привилегиитЕ, които. царъ Алексий Ш далъ на ВепициянцитЕ. 3) Когато задду- навскитЕ печен зи прЪдприели послъдното свое нахлувание въ византийската империя, царь Иванъ Комненъ зимувалъ въ Берое и првзъ пролбтъта на 1122 год, съвършенно ги разбилъ. 19) Кръстоносцитв отъ третия походъ (1180) подъ прЪдводителството на швабския войвода Фридрихъ и на ти- ролсвия рицарь Бертолдъ отъ Андехсъ ведиажъ въ голбма, сгань пристигнали отъ Пловдивския лагеръ при „много 60- гатия градъ“ Уего. Въ него били заселени и седджушки Турци, каквито Византийцитв колонизирали и другадв по ев- ропейскитЕ си провинции за охрана на своитЬ крбБпости, както и „погани“, може би потомци на пл вненитЕ Печене- зи. ЖителитБ отначало се наредили въ боевъ редъ прбдъ вратата, ала прбди нападението на кръстоносцитв, отстапи- -ли и поббгажли првзъ друга врата. Побвдителитв намбрили въ града огромна плнчка: ръжь, ечемикъ, брашно, вино, е: дъръ добитвкъ, овце и вевкакви материи. Швабскиятъ вой- вода въ града е зимувалъ, Прбди замиваванието си отъ Тра: квя връстоносцитв изгорили града. 8) Малко подиръ това,

13) Твеорвашев е, Воог 1, #4, 406.

1) Тошазевек, Яг Кподе Чег Наетизна! в. 2, 43: „Еег04, еше дговве шъ пр дедег Низсн БШвепфе Вхаф, еш Сепишп ез Уегкентв ша Надейв.“ Запрет. въ прввода на Идриси 2. 293, 383 е ваписалъ града Когу!, което азъ въ Пер. Спис, 9 (1884) 44 за6Бл. 1 поправихъ па Вагу?. «Реошпеа РпуПройеоз, Мегоув» и т. в. ТаГе! ши Твошаз, Огкопдеп ги Напфе!в -- ша, Фагзвевсшеще Чег Кершнк ХУепейша 1, 269.

13) Перло ду Вербцу, Кипатов 20,

19) Апвремиз р. 81, 88, 37. Пише Уего н Мегов, «су йаз оршепизвица».

а Е --

поемата, съ която гръцкиятъ поетъ Мануилъ Филъ е в: валъ на г. 1805 двлата на византийския п одец хаилъ Главасъ за послбденъ пать срЪщаме името на град: Верро (ВеррФ); заедно съ него се споменуватъ града Ко: на при селото Колена, 9 километра на сБверонзток Стара-Загора, н единъ непознатъ близъкъ градъ ВЪнецъ. |

п. | Б..

Въ днитБ на султанъ Мурадъ Г. (1359 -89) който се. | счита ва оспователь на Османската държава въ Европа, владянъ билъ не само града Одривъ, втората византийска сто- лица савдъ Цариградъ, но и цбла Тракия. Сабдъ пато се. зажрБпили добрБ въ новата си европейска столица и въ Юя- | на Травин турцитБ намислили съ едивъ замахъ да разпро- | страннтъ властьта си и върху Свверна Тракид. ВоеннитЬ. дБйствия на османцитв се прБнесли по този начивъ въ прЕ- дБлитв и на Българското царство, понеже по онова врбме много градове въ СЪверна Тракия се нахождали въ рапдет на българитВ.

ТурцитЕ задали голбмъ страхъ на тракийското восбда ние, защото били свиръпи и разполагали съ грамадна сила. КрЪпостнитЕ градове въ СЪверна Тракия били тъкмо слабо укръпеви и слабо защитени. СилнитЕ разногласия и кавги, които раздирали тогава ватрвшно Българското царство, под- | помагали още повече усовха на турцит6. Боляритв и пър- венцитв, които стодли на чело на управлението и на войс- ката и които по право се считали за ржководители на наро- да, гледали сета почти равнодушно на събитиита, ТБ не се заловили енергично да спратъ нахлуванието на АзинтскитЕ. турци и да запазятъ дружно застрашенитЕ граници на Бъл- гарската държава. Наопаки, мнозина отъ твхъ поервщнали. грозната катастрофа съ затаена радость, като непрставали“ да се мстатъ едивъ другиму. НамбБрили се помежду тбхъ до- ри и такива, потънали въ блатото на разврата и безчестието,

я) Мапиейз Ръйае Сагиша ей. Е. МШег, Рав 1855--1, Ш. р. 251 стикъ 281. Ср. Хр. Лопарева, Вазантийский поетъ Манушлъ Филъ къ истоти Болгари въ ХШ--ХИ/ въквь, (6. 1901 и К. Лмеек, Паз съЧвШене Шешеш Та дег (ородгаршзевеп Хотеперцие дер ВакашаиЧег, Бигширзретеще нд Виенската Академия 1897, притурка, 1 за бълг. градове у М. Фила н Пер. Спис. кн. 556 - 56 стр. 258 и слд.

га 1

които се помамили отъ златото на непринтели и безъ коле“ бание прЪдали отечеството си въ ржцвтвому,у и

Па не само българсвитЕ боляри и първевци били“ ви- новни за пропаданието на Българската държава, ами цблия Български народъ. По онова врвме цБлото българско общес: тво било изпадвало твърдв много въ религиозно-правственно отпошевие. 22)

Ето прочее каква печална картина прБдставлявало Бъл- гарското царство вжтрвшно, когато Лалашахимъ паша, 34- воевателя на Одринъ, потеглилъ къмъ Сбверна Тракия съ толбма сила.

Завладяването на СЪверна Тракия турцатв првдприели въ таквозъ едно врбме, когато тБ били вече доволно силни въ Южна Тракия и въ крайморието. Още првзь 1852 г., токо що завзели ДарданелитЕ, тв бързо заселили крвпости- тБ Цимпе и Гелиболъ съ турски жители. като избили и про- товиди християнитЕ. Възползувани отъ голбмитв междуосо- бици въ Византия, тБ произвели цБлъ редъ нахлувания въ южнитЕ страни на Балкански Полуостровъ и страшно опу- стошили приморскатв му области. Страната огъ стбвитБ ва Цариградъ до стбнитв на СБръ и Солувъ била обърната на пустиня?З).

Въ това смщото врБме турцитБ пръдприемали нахлу- вания и въ СЪверна Тракия, двто плячкосвали добитъцитв и имотитв на християнскитЪ жители, горяли селата, „избивали населението и навбвали трепетъ въ сърдцата на хората. Тхното пенадбйно появяване въ отворенитв полета на СЪ-

#) Вврата въ истивсквя Богъ се замбнила съ вБрвапо въ разпи. магии; благоговбнието къмъ кристиянскота свегния така отслабвала, че болеритЕ, както пи говорятъ народнитв вени, влизали въ черкова но ковь и така приемали св. Причастве вди набождали звафората съ маж- драка сп; светитв ивста се обращали ва мбста за разврвтъ; стреиежъть къмъ бракоразводъ, търсепе втори, трети н даже чегвърти бравъ н не заковно брачпо живЪяпе било обхвапало като еиндемия тогавашвото 00- щество, примвръ ва което се давалъ пон кога пай отгорв -- отъ цара (Ив. Алексавдръ); скромвостъта се замйетила отъ разкошество--този пе- раздвлевъ другарь па разврата; пародътъ билъ беосърдечно ограбвавъ отъ болери и разбойници. « (вж. Хр. Ив. Поповъ, Евтимий, послве. девъ търновски и трапезвцки патризрхъ (1375-1895 г.) Шовдивъ, 1901 г. стр. 30.

23). В. Клочовъ, Етпография и Статиствка на Мацедовия,. София. 1900 г. стр. 12, 1

ние, като наричали града или съвършенно по турсви, или въ прбводъ Стара Загора. Посавдивта тази форма пай-много закрбпила и ва зна сега и въ официална

Въ паметъ на. щастливото завладвване на Ствровигор: ския Хисаръ отъ турцитв, Лалашахипъ Бей заповбдалъ да се: съгради. Аладжа Мечетъ. Аладжа Мечетъ трВбвало да служи като знакъ, който да посочва на правовбрнитЕ мохамедани мстото, пръзъ кждвто навабзалъ пълководеца въ врбпость-

8

во съградевъ; отъ камъни и тухли, и еецит 3 му хубаво личятъ и до сега. ТБ см заринати подъ земита на загяджави та страна на градската пипиниера, край пжтя до „Иванжове зовото мкжко училище“ и лвкарницата „Звбзда“. Влоподи. рение на Здравин градежъ”и икитЬ основи, Аладжа Мое. шрюосъществувалъ на мвстото си прВзъ цБлото рефувйне на. българитЬ подъ турцитв. По едно врвме, нЪкОжног#6динм: првди освобождението на България, въ тоя Мечоео база загавздили нвколцина души фанатизирани дероигниданоижко и: прБобърнали кратковръменно въ дервишко теке. „0872004 «я

Старозагорсвитв мохамедани хранялинго мишиочен в къмъ: Аладжа Мечетъ. ХапъмкитБ често пвти 5Поженкевоеит д тЪ на прозорцитв му съ парцалчета 0 важно иннажпулнащаз съ твхъ постелкитв на лахусит6, туиксвавияфои мамедвинине. Въ турско врБме цбБлата махаласокопоо Медетчиео но ащуивно ла Аладжа Мечетъ махлеси. Тадйтиажанй Оайби нодленавани начало само съ турци, во «инбдвиЩрияенаа, витае свято шарила и съ много българи. Българи? Е: дар снидсвквикла наобкас вблтъ въ турски кжщи, йоитогоовуиилив? ви кичи на из: падвали мохамедани. и3т40 нъвенфвн 01 отава „Видо н вещ

Аладжа Мечегъоенизнеанатъ (каоичтелводани“ инй срив. па пожара прзъ послрдната Русско-Турска война, Огъ т0- газа. и до АНМВВВВЕМИЙК Пар ще ПЦ ана Ра

#9) Въгаурокиее г “пфадокв пурбддакан обеннво Мзкърлин ни в)вне ва, освобахитеди атилвдй на пмадко бил?) нац удобок каска, което

389806 п„Скара сдвгорака) юрддостъ:# 13 08 ткдиего бо знае, ке овен обълвсиякип чужденци“ (вж кураатев. За Вълнр- пор 166уйна пяот ито п уиодацво Вн ниво нд Ат онтйтото ПУХ „дадавж Пот Йавяйка. слътошисъо (#:7:087г. варна Ати? диви подъ името Иеки Загра или само Загра (вж. “Мин она. ТЕ 379, 314). Въ Трввневскг града НЕ асРА А та Ръна чи. Иския.

га

ато се овтанали съвършенно подъ земита и върху тбкъ се изникивлизвисоки и бодливи тръви. Западната половина отъ госповитЕ са губятъ подъ платното на вовопрокарана шосира- на улица, колто свързва Старозагорската чаршия съ Казан. дъшкото шосе Послбдната улица се прЕсича съ шосето пое между Офицерския клубъ и Окражната болница. с Въ по послбдпитБ години, когато турски пр селенци на- воднили цВванл Балкански Полуостровъ, то и Стара Загора станалъ съвършенно турски градъ), тамъ били въздигнати -още нбколко мечети и текета, нввои отъ кОИТО оцВляли и “до подиръ освободителната война. Обаче, макаръ тв да били въздигнати смщо въ паметь на доброчестни и загинали юнач- во за вБрата мохамедански пълководци, твхъ Старозагорски- тБ турци не ги почитали до толкова, както Лалашахивови- атъ Аладжа Мечетъ А както и по горв споменахме, послбд- вид мечетъ ималъ историческо значение.

Не дълго врБме сл дъ завладбванието на градъ Ствра Лалашахинъ бей завладБлъ и Пловдивъ. Той се ус- въ послбдвия градъ вече като „пръвъ румелийски

беглербегъ.“ а на мЪстото си въ Стара Загора оставилъ

“пълководеца Гаази Ахмедъ бей единъ отъ героитБ при за-

владБванието на Люле Бургасъ.

Гази Ахмедъ-Бей билъ човбкъ юначенъ, уменъ и еперги- чевъ. Турското население въ Старозагореко, Чирпанско и Хасковско разказва и день днешенъ много епизоди отъ жи- вотътъ му и го величае винаги подъ името Гаази Мехмедъ Бей. Той се ползувалъ на връмето си отъ благоволението и милоститЕ на султанъ Мурада Ги отъ прВголбмата обичъ на Лалашахина. Послбъдния го наричалъ открито „великъ мохамеданинъ.

Гаази Ахмедъ-Бей останалъ въ Стара Загора нарочно, за да изгони българитв отъ Хисара и да засели трада съ турци А тъкмо по това врЕме, съ постепенното разширява» не на турската власть въ Балкански полуостровъ, върввло заедно и бързото му заселване съ турски прЪселенци нзъ Азия. Тин прЪселенци изначало завзамали само укръпенитЕ РА ВЕ РИ

2) В. Кжечовъ, Етнография на Македония, стр. 13; П. Оврку, “Описаве Турецкой Йиперти, составленное рускимъ, бъвшвмъ въ плвну у

въ ХУП в6кв. Сп6. 1800. стр. 39; Йречекъ, Кн. Вългария, П,

166; П. Р. Славейковъ, Пер. Спис. кн. 19. 1885 г., сгр. 8Е8.

я -199.-.

градове, а послв и селата. Споредъ ббаржкитЕв отъ съврв- менни византийски дтописи вече султанъ Мурадъ 1 (1359 -- 1889) заселилъ съ турци голбма часть оть Тракин??). Тогава дошли и въ Стара Загора първитв тюрвменски прЪ- селенци изъ областьта Саруханъ и се настанили въ Хисвра, въ българскитв кжщи.

Споредъ думитв на Шефкетъ Бей? ), Гадзи Ахмедъ-Бей ивгналъ СтарозагорскитБ българи изъ Хисара пе наведнжкъ, а постепенно. Постепенно заселилъ той и турцитв въ крЕ- постьта, понеже въ султанъ Мурадово врБме послбднитЕ се: заселвали прВдпочтително въ Южна Тракия, а твърдв нео- хотно отивали къмъ сБверъ.

За дн се упразни мвсто въ Старозагорския Хисаръ за, първитв турски прВселенци изъ Азия, Гаази Ахмедъ-Бей 06- вивилъ нЪщо около 40 български сБмейства въ прЪъдателство- и ти изгонилъ безмилостно изъ града. Помежду изгнаницит се намирали мнозина знатни и родолюбиви българи, които- беятъ заплашилъ съ смърть и имъ отнелъ всички имоти и поващнина. ТБ напуснали ствнитв на Хисара въ най-голбма, ОоБдностъ и се пръснали голи и боси по ближнит6 села, Ос- таналитв въ Хисара българи ги оплакали на раздбла като- покойници.

Въ мфетнит6 турски Срркраво това изпъждане на Ста- розагорскитЕ българи изъ Хисара било подробно описано подъ- заглавие: мврво ивгонване ма българите изз Ески Зогра. Така. е то запазено и до сега въ народната паметь,

По-късно послбдвало и второ изгонване ма балгаритъЪ мвъ Ески саера, воето било много по лошо отъ първото” то- засвгнало вече не само нвколко изввстни български свмей- ства въ Хисара, но почти всички Заарски българи. При то- ва поелбдпо изгонване „повопръселенитв турци. се показали твърдв жестоки спрямо българитв. Българитв напуснали ог- нищата си съ пзачъ и вопли, „Второто изгонване на Старо- загорскитЬ българи изъ Хисара се отнасл къмъ годината.

3) В. Кжечовъ, Етнография на Макеловия, стр. 12.

33) Шефкетъ-Вей в послденъ жввъ потонъкъ отъ знатната турска. фамилия въ Заара „Биинбеювци.“ Той е сега. ва „около 48 години не доволно. интелигентенъ. Въ иладинитЕ си е обичалъ много да се занимава. съ Османската история и отъ СтарозагорскитВ мбстов седжели помвв цВли пасажи на умъ. Той обичалъ да ги чете.

Пролет Дв се повървемъ обратно въ Анадолъ е все едпо, каввалъ той, каквото да подигнемъ ржка срЪщу всесилния Султанъ, или да пороптаемъ срБщу волята на Аллаха и про- рока Мохамедв, Ние трбва всички тука да измрвмъ, но да не помислимъ никоги за обратенъ пжть къмъ Анадолъ. Самъ Аллахътъ ни е посочилъ, чрбзъ своя най-великъ пророкъ, пжтътъ, по който трЪбва да вървимъ всинца все напръдъ и < Савдъ като сполучилъ да укроти вълневието въ Хисв- ра, Гадзи Ахмедъ Бей побързалъ да вземе твърдв строги мБрки и сръщу българитЕ, които били главнитв виновници за нежелателното положение въ града. Той се ограничилъ въ началото само съ съввти и кротки напомнювания, като свикалъ въ Хисара по -първитЬ хора отъ ближнитЕ български села. Но като видвлъ сетав. че твзи слаби мВрки нищо не помагатъ, той повторно свикалъ българитв въ Хисара и ги заплашилъ този пать съ посичане, побиване на колъ прбдъ портитЬ ва врЪпостъта, или съ окончателно прЪселване въ Мала Азия. И да даде сила и важность на своитв заплашва- ния, той задържа ъ въ Хисара като заложници около десе: тива души български първенци които обещалъ Да отпусне ва, свобода тепърва тогава. цогато българитЪ въ полето прЪкра- тятъ окончателно своитБ здосторства,

Гаази Ахмедъ Бей се погрижилъ свщеврвменно да по- дигне духътъ и на турцитв. Той не можалъ да търпи вече, щото турцитВ да се страхуватъ отъ бъъгарит. БългаритЕ за. вего одицетворявали хора прости, мизерни и отритнати отъ Пророка безебрници, И за да изгони този страхъ по-скоро. изъ сърдцата на своитБ еднородци, той се ръшилъ да опита всички србдства.

Гаази Ахмедъ-Бей сторилъ намБренве да привикне но: вопр селницит6” да. излизатъ отъ Хисара навънъ не само де- немъ, но и нощемъ. За тази цБль той издигналъ край юж- нитЪ стбни на града, извънъ укрБилението, прочутатл Авлж Джамил (по поелв и Соукъ Бунаръ Джамиси), на която мБ- стото и до сега личи Близу до тази джамия Гаази Ахмедъ Бей направилъ великолвпвата Айяалв Чешме (огледалена чешма), която е и вБстна още и подъ името Соукъ Бунаръ или Студена чешма. Мраморната четверодгълна плоча, взи- дана въ дуваритЕ на чешмалв, имала многозначущъ турски

ВКС

(не арт плоча била отнесена отъ единъ табрамац

на освободителната война.

Въ сегашно врбме стбцитв. на пеликодбпната чешиен- сжа зграда ск порутени довоаво, а двата й бакърени чучура. сж. зйтъпали въ бурепъ и печистотин. Бълвайки пепрвкъсна- те» буйни и като кристатъ бистри води, тв служатъ повече аа. играчка на немирнитЕ махаленски дбца,

„ Старозагорсвитв. бъзгарн наричатъ горбпомеввтата. чешо заем. Айналийка. ТБ вЪрватъ много въ цБлебното своиство на Вас» дата И, та се омиватъ съ нен често пжти з8 здравие. Чу- Зу ритв и ствнитЕ й сж нависнали съ многобройви парцал: << та н кърши, оставени тука отъ суевбрцитЬ, за да ги оста- виж трвската.

г Въ турска врБме близо до Айналийка е имало прочуто ковто се посъщавало пай много оть табацитЕ. ЛЪтЕ

13 рщъ кафенето напостилали рогозки, върху които табацитЬ <- Ъдли кръстато, пушайки съ наргилета н дълги чибуци и зрбайки горчиво турско кафе. Една тЕсна, калдаръмена, улич-

Ява водяла. отъ кафенето. къмъ табаханитЕ, която била пълна Почти ввнагя съ кучета. -

Авлж Джамин е просъществувала на мВстото си не- прбвъсвато прввъ цВлото владичество на турцитв. Та е би- та съборена тепърва въ най-ново врвме, когато билъ поло жевъ въ дЪйствие новия планъ на Стара Загора. МВстото на джамията личи и днесь; осповитв и почиватъ дълбоко шодъ буренитЕ и подъ купища камъняци,

За поддържането на Айналийка, на Авла Джамвя ина едно медресе основано при джамията, Гаази Ахмедъ-Бей съ- традилъ двЪ голбми воденици и нвколко къщи, южно отъ джамията, прикодитБ отъ които обрвкалъ на ввчни. врБмена. за тБз -богоугодни згради. Кдната воденица била съградена въ самии дворъ на джамията, а другата подъ Айпалийка, на мстото на, табаханата. По-сетнЬ Гаази Ахмедъ- Бей увели чалъ приходитв на медресето и на джамията, като съградилъ Безистенл. Приходитв отъ Безистеня били за врЕмето си твърдв голвми, защото зградата имала много дюкени, а всБ- жи едивъ дукянъ давалъ годишно по 0 гроша кирия,

Въ СтарозагорскитЕ „седжили“ се споменувало, че отъ

-сожщия Гаази Ахмедъ Бей билъ съграденъ и прочутия въ гра.

да двоетаженъ Ташъ-Ханъ, въ който обичали да слизатъ най-

-хавъ и джамия. Той пръвъ далъ иделта, казватъ, да се ус- “трои на сжщото мЪсто голбмъ годишенъ пенаиръ, ва който. ода се стичатъ мохамедави отъ всички краища на Османска- -та империя, за да търгуватъ помежду си 36)

Изморепъ отъ трудъ и много грижи и притиснатъ най- тече отъ товара па старипитБ Гаази Ахмедъ- Бей починалъ въ Стара Загора на 1418 година. ТБлото му било погребено въ двора на Авла Джамия въ една веливозвпна каменна гро: -бница Върху вадгробвата му плоча, изчезнала тепърва по- диръ освободителната война, имало ивтересевъ падписъ, кой- “то изброявалъ подробно заслугитБ му къмъ Аллаха, къмъ “Стара Загора и къмъ държавата. Каменната гробница, изд: аана искусно отъ цЪла скала, е попаднала, споредъ новия паанъ на града, въ едивъ съсбденъ до джамията български -дворъ, и приспособена била, казватъ, за зидария.

Съ смъртъта на Гаази Ахмедъ Бел СтаровагорскитБ тур- ци изгубили еданъ свой великъ покровитель и благодвтелъ. БългаритЪ-же, отъ баижнитБ до Стара- Загора селца, се отър- вали за винаги отъ единъ заклбтъ и силевъ врагъ. Отъ тукъ „нататъкъ вече работитв въ Стара, Загора вземали нова посо- ска: турцитв станали кротки и умърлушени, а българит6 вир- «вали глава и станали непокорни.

ш.

Пр Еселванието на Турци отъ Мала-Азия въ Балкански Подуоетровъ се продължило н колко десетодбтия наредъ. То не пр станато дори до тогава, до като османскитБ завоева- ния въ Европа се не пръкратили в Отоманската държава не получила по-закръпени граници на Полуострова.

Най-силво пострадали отъ турския напливъ българскитв земи на Балкансвил Полуостровъ. Христиинското българско население се отдръпнало по планивитБ и тамъ прбзъ ХУТ в. осповало голбми български села, който послЪ се обращатъ „на градовце 37).

Въ тракайскитв полета азиатскитЕ прВселенци се пол-

26) „Вврово се не спомепува вече отъ ХУ1 в. васамъ; сега изпък- ва Узунджово (турки Дълго-поле), едипъ дойъ я усанотевъ тапъ съ джамия до него и вЪколко дижн на около“ (вж. е Неегзтазке вод ПВЗещгай пасв Сопзалцпоре?, стр. 182.

3) В. Кжичовъ, Етвография и Сгатистика ва Македовил, стр. 18.

.-„-- г 1 98 --<

Звили като гъсти орляци и завзели най-красивит6в и най-клв: бороднитБ окрайни ДолинитЕ на голбмитЬ тракийски рвки се- зтапъстрили въ скоро вр вме съ турски села и джамии, а хрис- сиянитЕ се разбБгали отъ стракъ като пилята По планинитЕ. -а Прзъ ХУП в. турско-мохамеданското население още. зезаддблява на много мЕста въ Полуострова Прбзъ това врЕ- ме се селатъ още пастирскит6 коняри въ Маведония н тур- жи земледвлци въ Дели Ормавъ и Тузлука. Тогава потур- еавапьето продължава усилено 35). «то: НовопрвееленитВ турци въ Тракия променили на часа „зждваренит. български имена на клисури, ррки, долини, села “Зиззаирйдове, а коняритЬ прЪвръстили съ турски нмена много. ааланински върхове и поллни въ Рила, Стара Планина, СрЪд вацйбра, Родопитв и Странджа, ТЪзи турски наименования. овизачувани и до день днешенъ на веждв въ нашето свобод- по отечество и ще да останатъ сигурно още дълго врЪме. пазцевавто споменахме вече и по-горв, градъ Боруй загу- ивъопъй сящо старото си име, и отъ повитЕ завоеватели: па.остраната получилъ името Иски багра или Ески Заара -заж Ваотивкои отъ новобългарскитв книги, около 1855 год. 00й6вн ню.ъ „тетрадки за краснописание“ отъ Хр. Г. Дановъ, | довв прадн. се сръща твърдв често и съ новоизмдруваното- зникг, което пеможало да си пробие пвть ва 06- зддофпотрБблевие 89). ПослБдното име било изковано нарочно- втъбучители Тодоръ Шишковъ (1858 г.), първин прЪдебда- тель па осповапото отъ него въ градъ Стара Загора . Чита- садо издиректоръ па СтарозагоревитЬ бъдгарсви класни. зувилища Ни Най-послъдното- име на града, Отара Загора е за тайдо твъ официалпо и общо употрбление тапърва отъ- “одвободителвата пойпа насамъ, Обаче не е рбдкость да чуе-

еботи-ток дуидауренек, Княжество България П. 680; Кадичовъ, Ктнография Пее на пъкъ види се дв е нарвчевъ отъ проходв Сидер“ 9ве е захващала и до Дебелтъ се е свършвала едва 06-

аи, Уастжвена отъ Византийцитв на българский царь Борнед (864 г.) сж тарпояло «пошувшно се е мислило отъ вбкон историци, че се е прости-

Загора до Бургасъ (вж. Статистический калевдаръ на

: й Департамевтъ, 1882 г., 52. ърти йзъ зживотътъ на Атанасъ Ивавовъ,“ Пловдивъ. 1896- “ 1 СЪН гррлвен ввстввкъ“ отъ 1868 году П. Кисимовъ, „Бълг.

Обирка,“ Дорилъ 1902, кн. ПГ.

-в-

топа. Но една непримирима вражда разпокъсвала сега хрис- тиянскитв народи на полуострова помежду пъ, в Западна Европа се държала съвършевно настрана, гледайки съ прЪ- добеждение ва събитията въ изтокъ поради накипбли рели- гиозни несъгласия. И по този начивъ, вмЪсто да се згрупи- ратъ западви и източни народи и дружно да ударятъ върху разлюляната държава на осмаицитБ, тБ, наопаки, всички ча- кали съ спокойствие, каквото тази държава да се равкапи сама отъ седе си,

"НЪщо повече. Когато обстоятелствата диктували ва всич- ки съгласие и ги призонапали къмъ дружно действие србщу всеобщия неприятелъ, държавицитв и народитв на Полуо- строва тогава тъкмо намирали причини за разногласия, като се раздбаяли на два враждебни лагери. Тавъвъ е случаи, напр., при свадата на Балзидовитв синове, когато едни под- помагали единиятъ, а други вторилтъ Балзидовъ сивъ. Само тукъ тамв по онова врВме избухнали на Полуострова малка. възстния србщу османцит , ала и т8 били бърже потушени),

Въ Европа останалъ да господарува по старии Байзи- довъ сивъ Сюлеймавъ, който билъ храбъръ пълководецъ и добродушепъ човвкъ, по обичйлъ твърдв много наслаждения- та и ималъ слабость къмъ виното. Въ негово врБме почти цбла Тракия се радвала на миръ и спокойствие, каквито х0- рата непомаяаи отдавна??). Само въ долинитв на Тимокъ и Ниш ва се възбувтували българитЕ срБщу него, вадумани завврно отъ Страцимировия синъ Константина, ала Сюлей- мавъ потушилъ възстанието безъ мжка!?).

Въ СЪв. Тракия избухнало възстание по онова врБме само въ Старозагорско, по българскит6 села край подитБ на Србдна Гора, и въ околноститв на Тулово поле. Като глап- пи виновници на тукашното възстание „ седжилитв“ посоч- вали на изгоненитЕ изъ Хисара българи, които били страш- но вироглави и незачитали почти никоя власть. |

Старозагорското възстание се разпростравило въ скоро врбме по цБлото Старозагорско и Тулово полета и възста- налит6 българи се появили въоржжеви подъ ствнитв на Ста-

41) ИречекЬ, Истории Болгаръ, стр. 462, 463. 42) Сюлеймаяъ е убвтъ (1410 г.) въ едво турско село между. да рипъ и Царвгразъ 33) Иречекъ, История Болгаръ, стр. 463.

на Иън

-обикновенно Войводеки села, Войвода-кьой, или Войводово. НЕ- кои отъ тВзи села у насъ с запазили войводскитЬ си имена и -до донь днешенъ, каквото е напр. селото Войвода-кьой въ шу- менския окржгъ, на пжтя за Силистра 61. Сжщо такъвъ произ- “ходь иматъ и голма часть отъ селата, извбетви у насъ подъ името Кадж-кьой (сждийско село), защото отъ тБхната давнина сж се подържали ония турски сждии, които правителството е. на- -значавало безъ мБоечна заплата въ градоветв. „Стародагорскит. кадии вмвсто заплата см вземади десятъка на двЪтБ села и до сега наричани Малко и Големо Кадиево, както и всички ежди- -лищии права 62),

СтарозагорскитБ. кадин сж со намиралн винаги подъ властьта. -на войводата. Особенно подвластни сж се чувствали тБ въ врБ- ме на Гази Ахмедъ-бея, който се ползувалъ съ права. на не- -ограниченъ повелитель вь Старозагорския край. Властьта на вой- <водата 0 прЪминавала много пжти въ ржцътв на кадиитЬ, но това: -не е можало да трае дълго. То се е случвало обикцовенно, ко- тато областвта или града сж оставали врЪменно безъ войвода „Въ градъ Стара-Загора наброяватъ по-много случаи, когато вой- -водитв сж били сжщеврвменно и кадии, отъ колкото обратното.

Голбмит приходи, отъ които сж се подзували Старозагор- “скитв войводи безконтролно, не сж били изхарчвани веЪкоги на-- „праздно. ТВ сж се употрЪблвали отъ послъднитЕ често пати за народоподезпи и богоугодни работи. Сжщо така сж разполагалеа войводитв и съ неограничената влаеть, която имъ била давапа оте: тБхнитБ господари. ТВ сж се стараяли да бидать винаги кротки # - справбдливи,

Дали войводитЬ сж били кротки и справбдливи и спрямо християнекитв жители въ Старозагорско, това се вижда вече отъ казаното по-горв. Но че тЬ сж прВдприемали вевко. добро и по- -лезно дбло изключателно само за благото на > правовървитв. мохамедави, въ това не трЪбва да имаме нито капка съмнение, Много рЪдки сж бивали случаитБ, когато нЪкои войводи са сми- сляли въ нБщо и рамт?.

Хубави примбри сж ни оставили за своята дЪйность въ България цщБла редица войводи, за който що имаме случай да -поговоримъ по-подробно другадв, На това мвсто е патно да по-

61) Иречекъ, Пжтувания по България, 826, 864. 62) Статистически Календаръ на Старо Загорский Департаментъ за 1889 год. 55.

Бай дъ

помни. 68). Въ фамилната хроника па Емипъ-Беювци со сръщатъ. голБми подробности само за дВтинството на Кочи-Бея, но тамъ нищо се не споменува за неговото войводство. Нищо е вЪмадо и въ соджилитБ за него, защото тамъ било споменато само име- то му н името на съпругата му, за които се казвало изобщо, че сж добри.

До колкото можемъ да се осповаваме на прЪданието, Кочи- Бей биль войвода кротъкъ и справбдливъ, но малко енергичепъ. Той се намиралъ подъ пълното влияние на добродушната си съ- пруга, която била стократно по-енергична и по-пръдприемчива отъ него. За разхубавяването и процъвтяването на града, Кочи-Бей не е направилъ почти нищо. СтарозагорскитБ турци не сж го мразяли, но не го и обичали много, защото той вземалъ често пжти страната на българитв, когато виждалъ, че послрднитБ и- матъ въ нЪщо право. Изобщо казано, Кочи-Бей билъ благохарак- терепъ човвкъ.

Хаджи Зейневъ Ханъмъ била сжщо до висока етепень бла- городна и благодвтелна туркиня. ОбноскитБ й къмъ българитЪ въ града биди однакво деликати, както и къмъ турцитв, Тя правила. годБми добрини и на селяцитЕ.

ХавузитБ па сегашнитЬ Старозагорски лъджи сж направени тлавно по нейно настояване. Тя изхарчила доволно пари, до като. изчисти затрупанитЕ съ нечистотии римеки водовмветилища и до като ги възетанови отново. Надъ одното водовиБстилище изгра- дила тогава здрава и ведиколвона каменна сграда, която опръдв- лила За „женска баня“. Сградата на женската лъджа се спазила и до день днешенъ и надъ вратитБ й личи охлузевъ турски над- писъ съ дата 1748 год. Послбдната година опрвдбля врЪмето, когато „лъджитв“ са били възстановени и сградата на „женската баня“ окончателно пръвършена.

Сградата надъ водомБстилището на мажката лъджа е въз- дигната много по-късно отъ нвкой си Старозагорски денинъ Ра- шидъ-вга.

Рашидъ-ага билъ потурнякъ. По-народность той е сърбивъ. ТурцитЕ то задигнали отъ селата въ долината па Дрина, при 6- дно хайдушко нахлувание за плячка. Той попадналъ въ ржцътв

88. Покойния Еминъ-Бей, баща на Шефкетъ-Бея, притежавалъ цЪлъ тефтеръ бЪлЪжки, въ които се описвали Старозагорскить войводн н кадни, Тези бЪлЪжки изчезнали въ връме на освободигелната война.

ван Кл

дърпат войвода, Капуджибашията, като харизапикъ- робъ. то обичалъ много и го склонилъ да се потур- чи. Той го направидъ сетнв аенивъ на града. |

Кочи-Бей и Зейненъ Ханъмъ добили въ Стара-Загора два- ма синове: Конанъ и Зейнелъ. Когато двамата юноши пораетли, послъдния оть твхъ умрвлъ още въ цввтуща възрасть.

Кенанъ, по-голмиятъ синъ, достигналъ до дълбока старость и оставилъ савдъ себе си годЪмо потомство, Отъ потомцитВ на Кенана именно пронзхожда но сегашната Старо-Загорска тур- ска фамилия Шефкетъ-Беювци, прЪдставителътъ на която е 50 годишния чифликчия Шофкетъ-Бой. До освободителната война, сж- щата фамилия се пръдставлявала отъ Еминъ-Бея, който е баща. па Шефкетъ-Бея н се титулувалъ Емивъ-паша, Султапътъ е ха- ризалъ пашовска титла на Еминь-Бея ощо прзъ 1875 год., понеже той се отличилъ при потушаването на Старозагорското възстание.

Капуджибашията, Хаджи-Мемедъ-ага, 0 най-забълбжителния "Старозагорски войвода въ края на ХУШ вбкъ, 69), Той е синъ на бЪдни родители отъ ближното до Стара-Загора село Орвховица. (турски Хадър-Бей), което и днесъ ежществува. Баща му го до- велъ въ града на 18 годишна възрасть и го условилъ За слуга, зу тогавашния войвода Хаджи-Еминъгага.

Момчето било послушно и разумно. Войводата е до тодкозъ благодаревъ отъ него, щото го хвадилъ на вебка стжпка, Той се очудва твърдв много на нечуваната му пъргавина и похватпость, а отъ послушноствта и прЪданвостъта му се възхищава.

Бидвщия ага и Капуджибашия в при това момъкъ хуба- вецъ и плънителенъ. Той има отмБренит6 чърти и огпевия пот- зедъ на майка си, а въ кръвъта му ври пъргавината на баща му. Боять на Мехмеда е срвденъ, плещитБ му хубаво развити, вървежалъ грациозенъ и лекъ, а мусацитЬ му черпи, вирнати и накъдреви.

Красивата Хатидже Хапъмъ 6 едно одинствено двтВ на Ста- розагорския войвода. Нейното моминско сърдце отдавна пръмирало за Мехмеда. Любовно-пламеннитЕ й погледи много пти пръфър- квали пръзъ гаститв решетки на харемликътъ или чрвзъ тбсни- тБ разреви на дъсчения стоборъ и достигали до най-скришнит кюшета на селямлъкътъ. 18 се сливали тамъ съ сладкозрахитв.

69. Статистически календаръ на Ст..Загорский Департь, 1888, 64.

же бен

И колчемъ пвти 60 е залавяло Старозагорското общинеко управ- ление да првмахне нечувания произволъ съ силата на сжщест- вующитБ закони, оставало е винаги побъжлавано. Промяната на градския „суйолджия“ е бивало крайния резултатъ отъ всЪка свада. Не е чудно тогава, че покрай тифуета, въ Стара-Загора върлуватъ още много опасни болки. които лвкарит немогать да.

првкратять, 1

По край чешмитБ и водопроводитВ, за които по-торво спо- менахме, Хаджи Мехмедъ-ата е увъковвчилъ името си въ Стара- Затора и съ други още добрини. Неговото войводствуванье стои въ тБсна свръзка съ онова размирно врБме, когато върлували въ тоя край кърджалийскитЬ ордии най-безнаказанно. Той има за града неоцбними заслуги отъ кърджалийско врЪме

Въ онова врбме по цЕлото Старозагорско поло горбли села- та и градоветв като свещи, а хората гали отъ кърджалиитЕ по планицитЕ, за да спасяватъ живота си. Тотава никой се не рВ- шавалъ да се съпостави сръщу лютит6 кеседжии, у които вБмаг ло нито въра, нито милость, нито човвщина. „Главната цбль на кърджалиитЕ е била да грабятъ, затова въ тБхнитЬ редове на- влбзли хора отъ разни вВроизповвдания и народности: турци, българи, албанци, татари и бошняци, Кърджалиит6 нападали не- надбйно на селата и градоветБ, опустошавали ги, разпръсвали житедитЕ и ограбвали каквото попадняло. Даже зимния студъ не ги спиралъ, поради което и Константинополъ треперялъ често пати отъ твхъ. Плячката си кърджалиитЕ отнасяли въ подножи- ята на източния Балканъ и на Родопитв, дБто били тБхнитБ ла- тери и скривалища 15).

Старозагорския войвода, Хаджи Мехмедъчага, се опълчилЪъ юначно сръщу зулумитБ и нахлуванията на кърджалийтв н, съ помощьта на въоржжена сила, той не ти оставилъ да уплънятъ града, нито да измъчатъ жителитв му. Веичкитв имъ усидял и заканвация останали на праздно.

Рвшителния войвода вземалъ отъ по-рано мврки за запаз- ванието па града. За да првпрвчн патя на кърджалинтЬ къмъ нахлуване въ по-отетраненитЕ градски улици и махали, той з4- повбдалъ да натрупатъ на твзи мЪБста кириши и коля, или про- сто да прЪградятъ улицитв съ дъечанъ плетъ. На скщитЬ мЪста.

75) Иорданъ П. Георгевъ, КърджалиитЪ, 1900 г., стр. 5-7.

баса

"че Бара-Гитлийския геренъ е станалъ вече малъкъ за градския „добитъкъ 19), Хаджи Мехмедъ-ага тогава самъ откушилъ 4000 уврата мера на югъ отъ града, която пръдалъ на надзора на та- „башкия сснафъ и я нарвкалъ табашки геренв. Той подарилъ она града сжщевръменно и единъ бикъ, отъ добра порода, ко- „тото оставилъ сжщо на грижит6 на табашкия еснафъ.

Вакуфнамето на табашкия геревъ, вь кото се спомопувало "подробно и за градекиятъ бикъ, се съхранявало винаги въ кж- «щата на табашкия първомайсторъ. То изгорБло въ пожара, както и много други работи, прбзъ послЪдната руско-турска война.

На Хаджи Мехмедъ-ага се случило да войводетвува въ Ста- “ра-Загора въ едно пръме, котато въ Турската империя господетву- вала най-голЪмата и най-нечувана анархия. Хубавитв иден, които въодушевлявали талантливия и трудолюбивия Султанъ Селимъ Ш, „възбуждали само ненависть и отвръщение помежду фанатизираното мохамеданско население по цВлата държава. Малцината Султанови съвбтници, па и самъ той, заплатили съ живота си за добритъ пръднамврения, които питаели къмъ народа и къмъ цВлокупната империя. А народа въ Турско по онова врбме билъ съсипавъ и докаравъ до просашка тояга, пъкъ държавата се бърже разлагала. Тази епоха въ Българската история со счита за една отъ най- тъмнит и най-страшнитВ,

Цвлокупната Турска държава въ Европа, Азия и Африка. се разпаднала на много независими области и княжества, на че- ло на които стояли енергични и влиятелни паши, Почти по цБ- ла Тракия върлували безнаказанно озвБренитБ кърджалии, които. имали милостъ къмъ никого на свъта. НЪмало кой да възпрв и кой да обуздав твхнитв нечувани зулуми, защото ордиитЬ имъ » пръдставлявали опасна сила за прЪстола, а главатаритБ имъ имат ли ятаци дори въ самия Цариградъ помевду най-влизтелвитъ царски съвбтници.

ЕничериитЬ не скланяли да напустнатъ Цариградъ и да оти: датъ сръщу кърджалиитЕ, защото тЬо искали чръзъ ивтриги й борби въ самата столица да осуетятъ замисленитв прБобразова-

79. До встжпванието на Хаджи Мехмедъ-ага въ войводска длъжность единственното Старозагорско градско пасище е било Кара-Гитлийския геренъ, Тази мстность, южно отъ града, е била по онова врЪме не само тЪсна за многобройния градски рогагъ добитъкъ но и твърдЬ мочурлива.

вт

2468 -<

ния на Портата. А понеже Портата нЪмала друга войска освънъ свичерската, то защитата на страната била оставена на мбстнит6 аени, който враждували по между си 0).

Въ Добруджа, Гракия, Македония и въ западна България св сформирували „противо-кърджалийски“ отряди, командувани почти изключително отъ българи, Тия отряди били повечето пвти распръсвани отъ дисцепливирацит и многобройни кър- джалии, но при все това тЬ прЪчели на разбойницитв свободно да грабятъ, а нъкой пмть водителитв на такива противокърджа- лийски чети сполучвали даже да очистятъ селата сн съвсвмъ отъ кърджалиитБ, както е случая съ помака Сиракъ-Али, за подвизи- ТЕ н побБдитБ на когото разправятъ цВли догенди.

Противо-кърджаляйекитВ. отряди правили, найстина, голБма „стънка на разбойницитБ, пъ скоро тия разбойници намврили сил- ла опора въ лицето на смблия бошнякъ Османа Пазавантоолу 8).

Въ градъ Видивъ, на сбверъ отъ Балкана, е стояль сил- "ния Осмавъ Пазавантоолу, който се държалъ упорито цвли 13 години и еръщу увещанията и срЪщу силата на Султана. Нищо “не Ойло въ съетоявие да надмине хитростьта му, да убие енер- гията му и да свкруши силата му #2).

На 5 Феврудрий 1807 г. Османъ Пазавантоолу умира, не- “очаквано. Смъртьта му се почувствувала по цБлата империя. Едно -общо облекчепие се уефтнло въ цвлата държава. Като че со про- пукали веднъжъ за винаги дебелигБ ледове на замръзналия Ду- навъ, които стбгали Здраво гърлото на великата ръка и не й доз- “волявали да плъзга свободно водитБ си напрЪдъ, помежду широ- кит брЪгове.

Така ствгалъ здраво н Пазавантоолу шията па широката "Османска държава, та но и дозволявалъ до като живвялъ, нито “да дише свободно, “нито да върви напрвдъ.

Портата не съумвла да се възползува доволно отъ загубата на страшния ин великия Пазавантоолу. РаботитБ въ държавата не св избиетрили и пе тръгнали напрвдъ, по единъ равевъ и пра- виленъ пжть, както се изобщо очаквало, а се заплели още по- много 88). Кипежъть на вът/мшнитв между особици порастналъ и се усилилъ. Между това, Турция била на пвть да се реформира,

80. Юрданъ П. Георгаевъ, КърджалиитЬ, стр. 10.

81. Пакъ тамъ стр; 14 и 15.

83. 2ипкейвеп, Сев ее 9. овт. ВейсНез 0 Еугора УШ. 83, Мречекъ, История Болгаръ 649.

и бр

+ ,

башията тепърва се страхувалъ да се отлъчи отъ Цариградъ. На брЪговет на Босфора той со чувствувалъ по-защитевъ отъ св0- итБ мвогобройни шешриятели, защото тамъ се ползувалъ отъ ми- лоститБ и благоволонията па падишаха. А ималъ надбжда той, че въ царщината скоро ще настанатъ врЪмева по-тихи но по- спокойни. Де,

Всичко ведвъжъ още прзъ живота си Капуджибашията се вър-

налъ въ Стара-Загора, и то замивавайки по царска работа отъ Стамболь. за Никополъ. Тогава Стародагорци му устройли почти царска сръща, а сети го изпроводили на конье други до Тулу- ва Кория. Капуджибашията не забравилъ да посбти въ това врБ- ме и родното си седо. г Шодиръ смъртвта на Мустафа Байрактаръ паша (Ноември 1808 г.), султанъ Мехмедъ П възложиль на Капуджибашията да възобнови изцвло порутевото викополско кале. Както свидБ- телетвува и надписътъ върху надгробната му плоча, 89) Капуджи- башията биль „управитель-казначей“ по съзижданието на това ка- ле. Думата „зъзиждане“ ясно личи върху лицето на нагробната плоча, за да изпъкне вЪроятно по опрЪдЪленно; чо викополекото. кале по овова врвме е било издъно възобновено, а не само „ме- реметепо“ (поправяно), както слушахъ нВкон въ Никополъ, да говорятъ.

Това съзиждане на никополската твърдина се помви и день днешенъ отъ жителитв на Балкана. Капуджибашията е заповб- далъ да докаратъ хора и оть най-далечни мВста, За да работятъ. на калето. Тука работата се в извършвала оть българито „анга- рия“, защото турцитв не сж обичали да възнаграждаватьъ христи- янитБ за трудъть имъ.

Най-много си изпатили по опова връме българитв отъ Вит- ската и Осъмска долини, защото били забрани на сила отъ по- лето, та нея година посввитБ имъ остали непожънати и дбцата. имъ прЕзъ зимата умирали отъ гладъ.

Савдъ прввършванието на Накополското кале, Капуджиба- шията се завърналъ пръзъ Троявъ и Пловдивъ въ Цариградъ. Султапъ Махмудъ П оетаналъ много доволенъ отъ работала му,

89, На заднята страна на надгробната плоча стои написано така: Тукь цочива прахътъ на покийния старецъ Хаджи Мемедъ ага Капуджибашиу, бавши войвода на Старозагорското Окржжие и управигель-казначей по съм зижданието на Никополското кале.

жит

пи ен тато пазначвлъ но слбдъ дълго зръме за управител па островъ

- „управитель на острова не билъ посръщватъ. радостно «пъ мбстнитЬ. първенци. Т6 биле паучени до сега на снла да та волята сн върху управитедитв и да събличатъ. безза- щитното население както можатъ. А Капуджибашията пе обичалъ и. вевко беззаконие паказвалъ много строго. Горда по-прбди въ Стара-Загора, тъй и тука, Капуджиба- шията притожавалъ пълномощно писмо отъ Султана почти на тосподарь върху Родось. Живота на хората и си- грряостъта на имотитв имъ почивали всецвло въ ржцвтв му. Простолюдието въ острова обикнало новоназначения управи- понеже той го избавилъ отъ произвола на първевцитЬ. Но Ач посадвитЬ таяли една силна умраза сръщу него, защото той ги лишилъ, разбира се -- чрвзъ хитрина и лукавщина, оть Ввебка мощь. Капуджибашията не си служилъ вече съ изтозания и и, за да издири прЪстапленията и да ограничи грабежни- "чеството, но постапвалъ прЪсторно п лукаво, както видблъ че правятъ мнозина въ Цариградъ. Тази тактика му спомогнала да тури въ скоро врвме добъръ редъ въ работитв на островъ Родосъ.

Името на Капуджибашията останало незабравимо и на ост- това, както и въ Стара-Загора. Въ градъ Родосъ, дЪто била ре- зидбнцията му, той съградилъ ведикодбона джамия, която носи п двесъ името му. Издържката на джамията той подсигурилъ съ приходитв на 50 дюкеня, който съградилъ сжщо съ собетвен- ни пари,

На 1818 година Капуджибашията билъ хитро оклеветенъ отъ противницитЬ си прбдъ султана и Високата Порта то изви- вала. въ Цариградъ да се оправдае. Вмвето да изслуша оправ-

му и да накаже кловетницит6, тогавашния Великъ Ве- вземалъ страната на послъднит н лишиль Капуджибашията.

„ мбетото му. Високо честолюбивия старецъ не можаль да по- есе горчивата обида съ мажко търпение и хладнокръвность, та почипалъ (1819-1820 г.) впезапно отъ удъръ въ сърдцето на деветий день отъ мБеецъ Сеферъ 1236 год. отъ Егира?). Гроб-

90) Надписа върху надгробната плоча на Капуджибашията ни е из“ пратенъ на турски отъ любезния Цариградски магистратъ Х. М., зетъ на “старозагорския чифликчия Шефкетъ"Бей. Той е прЪъведенъ дословно на бъд- Гарски отъ високоуважаемия Д. А. Ихчиевъ, който се занимава по насто-

-т- ут.

Слбдъ првмахванието на кърджалинтЬ 21), работитв въ Кв- ропейска Турция не се поправили така скоро, както очаквали и- зобщо привържевцитЬ на Махмуда. Християнското българско на- седепие па Балканския полуостровъ и подиръ това най-велико събитие въ тогавашна Турция, което ужъ тръбвало да въдвори миръ и спокойствие въ цВлата империя, пакъ не виждало бБлъ день отъ страна на свойтБ притеснители, Както и по-напрбдъ, то било изложено на мжки и грабежи, и на всичкия пронавожъ” на, турскитв безмилостни обирачи и първенци.

ТЪжки данъци и голвми ангари се струпали този пвть вър- ху плещитЬ на измъчената българска рая. Вевкой се чудилъ, въ селата и традоветБ, какъ да си помогне. ГрадскитЬ наши едно- родци продавали мило и драго, само да заплатятъ данъцитБ и ангаритЬ си, а селенитв ОЪгали по лЪсоветв и планинит6, за да. се избавятъ поне врБмояно отъ злата неволя. Првзъ продвтьта, на 1814 година къмъ това хорско зло се прибавила и чумата (извЪстна подъ името „голбма чума“), която върлувала близу една година и изморила много свЪтъ 22).

Още при първата понва на епидемията, „СтародагорекитЪ българи се опитали да напустнатъ крадишкомъ града н да се разбв- татъ по далечнит6 български села въ подножията на СрЪдна гора и. Стара планина. ТБ. прЪдполагали, че чумата ще бвде за тВхъ достатъчевъ прЪдлогъ, за да се оттърватъ отъ всичкитв тегоби.

СтарозагорскитВ. турци уевтили хитрината на българитв още въ: самото начало и не допуснали да мръдне нито еливъ отъ твхъ из- въвъ града, до като си ве заплати пръдварително харача.

Картината Оида страшна и сърдцераздерателна. Положецието- на спромашкитЕ българи било отчаено и неописуемо. ТБ нЪмалн доволно пари да заплатятъ на веднъжъ дапъцитЕ та биле прину- дени волею и новолою да изложатъ живота си на грозното Бо-

91) По-подробно за пръмахванието на кърджалнить въ Париградъ, Вж. у Возеп, Сессв дег Тогке, Егвйег Тней, 10--22.

98) Слъдъ истрЪъбванието на Кърджалиит6 сполЪти раята друго зд0-- тъжкитЬ данъци и голвмитЬ ангари (робувания). Майка ми приказваше, че баща ми си продалъ кжщата въ махалата Акарджа за 56 гроша и прима, тарския дюкенъ въ Узунъ чаршия за 26 гроша, само да се избави отъ тЪж китБ данъци и ангари. Въ 1814 година на пролбть при туй зло се присъе- дини и неумолимата чума. (Вж. Ат. Иванозъ, чърти изъ жи отъть 5). з

ет ка Пре

зае паказапио. По онова врвме нбмало и кой да купува, казва Ат. Ивановъ, макаръ цбнитЬ на ибщата да били но най-низки. “тледалъ да пази паритв си за черни дни. На здовицитв и сиромахкинитЕ, които ввмали съ що да заплатятъ давъкъть си, немилостивитв бирници взимали покъщнината и за- завкитБ имъ, като ги бияаи и бъдили при това, че ужъ крил-

си 28), АА едва година, когато чумната епидемия попрстанв- ла да мори, по-заможнитЕ Старозагорски българи се“ завървали

въ града. Сиромашта, обаче, останала още по селата, защото "злото тамъ п6 на се усВщало. с Въ Отара- Загора чумата изморила твърдво мното турци. "Тамъ изгинали повече отъ половината мохамедани и вбкон отъ махали били запуствли. ОживълмЪ Старозагорски тур- тотава съ паенла да првлуждаватъ българитЬ да се - прибиратъ въ града, защото Стара-Загора првдставлявала зрели- аще мвого страшво. оо "Сиромаситв българи се завръщали въ града, едивъ по единъ, твърдв не охотно, понеже нВмало кждБ да се подсловятъ. ТБ азпродали, както тилвхин, имотитЬ ни кмщитЕ си още првди 68- танието, за да заплатятъ царския давъкъ. Старо-загорскит турци се видбли тогава принудени да раздадатъ голбма часть отъ з4- пустелитВ мохамедански кжщи даромъ на българитЕ, а други имъ отстдпили За съвебмъ ничтожна цБна. С Давъцитв слвдъ чумата ставали двойно и тройно по-гол- ми и по-тъжки за българит6, отъ колкото по-напрвдъ. Защото ТБ св. простиралн вече но само върху живитв, както се практи- кувало до тогава, но и върху изморовитв отъ епидемията бащи, синове и братия. Првзъ твзи толкова усилни тодиви за българи- тв, въ тоя край со появили да върлуватъ и лютитв делибашии. С Делибашинтв или мамафитЪ, както имъ казвали още въ Старозагорско, били прЬобразени кърджалии. Тв били наредени отъ турското правителство ужъ да прислъдватъ разбойническитв остан- ки на кърджалиитЕ, 4 сами вършали почти сжщото, както и поелъднитЕ 4).

98) Ат. Ивановъ, чърти изъ живота, стр. Би 6.

94) ДелибашнитЪ вършали почти сжщитЬ злодЪйства, както кърджа“ аийтЬ. Отъ пос днигЬ тЬ се различавали по това, че не горБли селата, а само грабяди и се разпореждади съ живота и имота на бЪднитЬ селени. (Вж. Йорд. П. Георгневъ, Кърджалиить, стр. 41).

Пн бр-3

а. Тъпанитв и зурнитв не замлъквали да гърмятъ прЪдъ- но по цблия градъ, като свиквали по този начивъ. » доброволцитБ подъ знамената. Старо-загорскитво про- „ тледали съ възхищение на тая дрипава но раз- Ба-зоррвън и си въобразявали наистина, че силата” на Пади- шаха е велика и песъкрушима. на българскитЬ търговци и занаячии въ чаршията. 9 прбзъ ввичкото връме, до като да се отпидеятъ. Са отъ Задра. Защото тв вземали отъ българ- в и безъ пари всичко, каквото имъ се харесало, а нВ- от! тъхъ принуждавали дюкепопритежателитБ да имъ давать „малко пари за „харъшлъкъ“. На нЪколко пмти, за да. звика грабежъ по домоветв и дюкенитЕ на по-заможни-

и търговци въ града, нЪколцина души развалени до- бро ходвли при каймакама ежедневно да кловотятъ, че г: „извъстни Старозагорски българи стояли въ тайна прЪписка хетеристи, и че ужъ тБ тотвлли цЪлото българско в въ окржга да възстане и изкоди турцитв. +

а рекитЬ. власти прЪдугадили на врЪме пагласепата.

примка. отъ страна на вироглавитв доброволци, та се прЪчиняли Всячески да я прЪмахнатъ, безъ да възбудятъ инициаторитв, и безъ да докаратъ работитЬ въ града до насилна и грабежи. Вла- Стъта св страхувала по онова врвме да се съпостави явно срБщу жлеветвицитЕ, защото на тЪхъ турското проетолюдие гледало като- на терои, избрани отъ Пророка да пакажатъ тлуритв и да изба- вата. Особенно старание, казватъ, положилъ въ случаятъ Старозагорскиятъ каймакамин, който се мачиаъ съ кротость и оббща“ Змия да усмири кловетницит6, та да се изббгне катастрофа. И за да не хвърли нито най-малко подозренио върху 0666 си, че ягой стон въ защита па християнитв, каймакамивъть се ръшилъ ща вкара въ затвора нбколцина души отъ по-виднитв старо-загор- «ски българи, между които и владвшкия памфстникъ Хаджи попъ -Цима Чакмакътъ. Той направилъ това нарочно, каквото чръзъ тва да посочи на възбуденото мохамедднеко проетолюдие, българитв въ Стара Загора не сж нито най-малко виновати?6).

О Цели 40 дни и 40 пощи върлували турскитв 0 доброволци

о въ града. ТБ се готвяли по видимому вевкио день

„да отиктунт ва война къмъ Гърция, ала въ смщиость отлага-

ь.

96) Ат. Ивановъ, Чърти изъ животъть стр. 72.

В рН

яиското население. Првзъ кждЕто заминали--всичко оплбиявали, въ които ккщи ги установяли да прЪнощуватъ и починатъ--всич- ко отвличали и изядали. Старо-загорското българско население въ. града и по селата се чудлло вече какъ да се набави отъ тЪзи поканени гости, които приличали по золумитБ си на кърджалиите.

Старо-загорекитВ турци въ града и по солата но страдали нито най-малко отъ тВзи зулумджии, защото властитв ги на- стапявали на конакъ само въ българскитБ кащи, двто имъ с6 угаждало за всичко бозплатно, Българитв въ града продавали 15 мило и драго, за да удовлетворятъ лакомството имъ, 4 седенитв 4 били првнудени при това да возятъ и товаритв имъ „ангария“ -+ чакъ до крайнитЬ пунктово на маршрута имъ. Връщайки со от---- сетнЪ пазадъ по домоветБ си, нещастнитЪ български седени ста---- вали жертва на ятаганитЕ на разбойницитв, които чакали наша кръетоптищата да ограбятъ добитъцит имъ.

Вь навечерието на руско-турската война (1828 г.), както и по-горв казахме, старо-загорскитБ турци се отнасяли сравни-- тедно кротко съ българит6 въ града. Подиръ Кюдевченската по-- Ода, обаче, тБ се наежили до толкозъ много спроти българитЕ, щото започнали явно да имъ -се заканватъ, че ще ги изколятъ.

Страхъ и трепетъ владБялъ по всйчки български махали въ Заара. Мнозина по-видни и по-заможни българи въ града нашуст- нади тайно кжщатв сн и избБгади по селата, Родвински н при- ятелска сБмейства се събирали вечерь заедно въ по-здравитБ ка- щи, за да првкарватъ тамъ нощьта въ безсъние и да св модятъ Богу да ги закриля. Никой не знаялъ какво може да се случи, никой не билъ сигуренъ за живота си, ТБ всички живЪяди въ надржда отъ днесъ за утрБ. Обаче днитБ и часоветв се измина- вали твърдв мудно, като ввковетБ, а уплахата по между бълга- ритБ ставала сб по-голЪма.

Едивъ день внезапно се пръсналъ слухъ въ града, пустнатъ навЪрно отъ самитВ българи, че московскитЬ. войски се появили воче надъ боазътъ. Единъ дрицавъ турски калайджия, който щ нощувалъ въ бодза на една българска воденица, прЪтърчалъ тъмни зори въ Заара и донесълъ на беювитв стращната вБст Той призоваваль хиляди пати името на Пророка, за да увЪр изплашенитЬ старо-загорски мохамедапи, че видБлъ самъ съ. 091 16 си страшнит московци, какъ разигравали конетБ си к1 Бедечка.

Уплахата на българитв се првхвърлила сега въ турск

ааа |

заглъхнали съвършенно. Селонитв шувстанали да слизатъ за па- заря въ градоветв, защото на връщане разбойницитв отнемали покупкит6 н парит имъ, ТБ се бояли да излизатъ на работа въ полето съ добитъцитЬ си, защото турцитв нмъ ги изтръгвали на сила изъ ращвтв. По цВла Тракия и Овворна България наста- пала тогава страшна скъпотия и цВната на турската лира се въз- гачила до 180 гроша. СиромаситЬ българи умирали на много Бета отъ гладъ и отъ простуда по улицит6 и подъ стрбхитв на черквит6, По онова врвме никой никого не поглеждалъ, никой никому не поматалъ, никой никого не съжалявалъ. Хората ста- нали коравосърди и вевкой глодалъ да запази собо си и свойтВ. си. Християнската милость изчезнала изъ сърдцата ча всички зхристияви.

И върху всичко това отгорБ, турското правителство се втур- ало да събира тЪжки данъци отъ българитв по екзекутивенъ значинъ. Работитв въ Европейска Турция траяли така почти ацбла | една година подиръ Одринския миръ.

въ Старо-загорсвия край се навърлували и награ-

или доволно. ТВ биле пръситени отъ буйства и имали голвма зиужда отъ спокойствие. Това турско прВуморяваве се отразило така благотворно върху живота на западналитв заарски христия- "ни, както росата въ пустинята се отразява върху живота на по- кналитв тррви, И наистина, честнит и трудолюбиви български търговщи в занаятчии въ Стара-Загора отново со съживили ц

Ш за работа отново се пробудила въ твхъ. ТВ били обод- рени това и оть надвждата, че злополукитБ и нещастията не ще се повторятъ вече скоро върху главитв имъ. Но, пеочаквано, когато всички били залисани въ работа, Турция на Полуострова връхлетяла повторно чума пръзъ 1887 год.

Този пжтъ чумата въ Стара-Загора се подвила въ надвоче- грието на есенвта. Първитв +--0 жертви въ града тя покосила ва връхъ Димитровъ день, безъ да бжде усбтена отъ нЪкого, Въ края на есеньта и прЪзъ зимата тя се усилила и изморила мно- то евреи и турци въ махалитв. Въ началото на пролътъта (1838 тод.) прЪскочила и въ българскитв махали и силата й се зна- чително увеличила. ТурцитЬ ин евреитБ лъжали СългаригБ, че т0- за не било чума, а нЪкаква друга епидемическа бодветь, КОЯТО: не можала да трае много. Така лъжала българит въ Заара и туреката полиция.

Когато българитв въ Стара-Загора се увврили, че епиде-

Ена

прилбжни. ВЪрата имъ въ Бога била чиста по непоколобима. Черквитв. прЪдетавлявали за тБхъ одинственни любими сборища въ празднични дни, кждЪто всички отивали да слушатъ Словото Божио п да правять благодбяния. Тези хубави качества у тога- вашнитЬ българи били до толкова неоспорими, щото имъ ги приз- павали и нихнитЕ най-пепримирими врагове, Въ тогавашната бъл- тарска кжща господствувало чистонравието и пълна почитъ къмъ по-възрастнитЬ. Ето какъ се илюстрира тогавашната Заара въ „Крдтков Полит!ческое Зедмакюпнсдни от Небфита ардрмандрие та Хиенддрца (1885 год.) на стр. 13 и 14:

„Аката (Векз/уара), падостотвдренъ грйдъ-- на равнодиЕ» сторасположвих, --ила, З церкеин н Фдно Фалиногреческов анци-- ст нки от дрвкнжта табрдость (кал), за който са, св вйае Тбрцъте 3 годйнв, до га кто А превзбанната--Йана. крден А. черийи, Й везистбньо Фаокопокрьтя -- й на Фкодо про стрннокрденн, разноце тоцасаждени раб подбеши градинни, Й лоз А ск разайчни окбрини) плодокб---пронсубдиже каклища Янасонж, Йрпаджкъ, пречистажо пшенйца Плменведиж, Загара --- двойки каклецолисленни, тфандафлдолслечни, ракини---8 кв зап4дна странд до 2 Пай З часд са монзвнрнн тУвпайцъ: Фандта калменнопвкрьига 4 дрвгата, доекокерайдно покрьита: По водата Ямъ 6, кесл4 чйста, й, довровквсна (когда Встйне) свщо кат старопланиска, Пзрдикйша, офсКумсд же заце в, же зна, србвренна, Й зайтна р8д та, призж коАто прединбва-- свика Подиръ чумавото (1837--З8 год.), когато българитБ ве прбда- ли вече всещъло на търговията и занаятитБ, а сжщо и съ уред- бата на свойтБ домакинства, тогава на хоризонта на потъмнялото: българско небе со появила нечакано една слаба събтлива искра. Тази искра, прЪдизвикана отъ пжтуването на Султанъ Махмудъ П по империята, запалила въ сърдцата на българитв отново на- дбжди за по-честитъ Живот.

Султанъ Махмудъ П прЪдприелъ да направи едно пжтуване по Мизия и Тракия съ двойно прЪъднамБрение: той искалъ. да постигне и приятното и полезното едноврменно.

Още като наслрдилъ прЪстола, Махмудъ П со уевщалъ до- волно слабъ физически и често болвдувалъ. Првзъ зимата на 1886 сръщу 1887 год, той повЪхналъ твърдБо много и често пхти изпадалъ въ дълготрайна меланхолия. ЛкаритЬ му се стра- хували отъ признацитЕ на болБетъта, да не би той да стане не- способевъ за управлението, та го съввтвали най-убБдително, да

89 --

прдприеме по империята едно дълговрвменно пжтуване. ТВ. зоички били на мнение, че дълготрайната почивка, Живитолния бикански въздухъ и безгрижното патувано на вънъ отъ столи- щата, ще повлияятъ благотворно и освъжитедно върху тБлото му 1 духътъ му. с Отъ друга страна, султачъ Махмудъ П самъ възнамврявалъ Отдавна да пжтува по държавата си. Слдъ злополучната Руско- Турсва война (1828--29 год.), той нскалъ да поподигне малко духъть на мохамеданитЬ въ провинциит6 н да ги привикве да Пледатъ на султанскитЪ пжтувания, като нЪщо твърд обиковенно. Той инекалъ да со запознав този пжть и съ ония свои християн- Ски и славянски поданници, които населявали гъсто земитЬ въ равнина и на югь отъ Стара планина. Чрвзъ крот- КитЬ си обноски и бащински съвбти, Махмудъ По се надбвалъ | да придобие и твхвитВ сърдца за себо и за държавата 191). И Наистина, той еполучилъ да постигне при патуването лесно и едното и другото.

“ Махмудовото пжтуване се подготвяло въ Цариградъ првзъ Залата зима. Високата Порта го оповбстила на > провинциялнитЕ Власти 3--4 мбсеци напИщдъ. Населението въ държавата, пръзъ -жЪто щБлъ да пръмино султавъть, трЪбвало да се прЪтъкми от- Зрано, за да му устрои сръщи блбскави но въодушевленни, На -<а дминистративвнтЬ управители Портата възлагала най-годбми на- а жди и отговорности върху устройството на поеръщанията.

На 29 априлий 1837 год. околноститв на Босфора 60 0- Зж--тушили: внезапно отъ многобройни топовни гърмежи. които въз- Зезстлвали на стамболскитБ мохамедани, че Падишаха е вече на Зжавть. При едно твърдБ благоприятно врвме, Махмудъ ПО пр- --тигналъ съ корабъ въ Варна още на утръшния день, а отъ тамъ жтродължилъ пжтуванието си по сухо на конь и на кола.

"СрБщитв билл, наистина, на веждв сърдечни и блбекави.

ЗНародъ приаждалъ н отъ най-отдалеченитЪ кмтища на държава- ла въ селата и градоветЬ, прзъ двто щВлъ да замине султана, <за да му засвидвтелетвува своята обизъ и пръданность. Това царско пжтуване произвело силно впечатление на тогавашните хора, та нашия народъ неможе да го забрави н день днешенъ.

Самъ судтавъ Махмудъ билъ твърдБ щедъръ и великоду-

зшенъ къмъ всички. Той приемалъ при себе си и турци и хри-

101) Возеп, Нейзе Чез Вайапз догев Ва датео 19, Тгастео, |. 261.

тире

с „Ввстно творимъ какво 13 царь Махмутъ Вторий излези готь Цариградъ съсъ вампоръ гемиси по морето н излеви по су- Хо во варна и отъ тамъ отиди покрай дунава по градовети и сай. варна превъ терново и габрово и казаплъкъ н првзъ захра мина. на мая 10 депь и презъ едрене и си отиди у цариградъ тихо“ «вж. Отчеть на Марийнската Държавна ДБвическа Гииназия за. 1896/7 учебна година, стр. 185). Десеть години поднръ суле. танъ Махмудовото посбщение (Май 1847 г.) градъ Стара-Заго- ра билъ посбътенъ отъ султанъ Абдулъ Меджита. устройли този пжтя по-блскава съща на Махмудовия синъ, отъ. колкото на бащата, защото надвждитБ имъ въ Меджита били по- тодБми. Султана идялъ този пать отъ Одривъ и заминавалъ към Розовата долина. Старозагорското поле бидо усмихнато и зелено, а розовитВ градини въ политЬ на Аязменския банръ срамежлива зпоглеждали къмъ небето, облечени въ разкоша на своята младоеть.

Пътя на Меджита въ Стара-Загора билъ посипанъ сега сж- що съ цвЪтя, 4 ученици облечени въ ОБли прЪмяни и наредени въ двойни редици по длъжината на улицитв, пбяли му пЪсан сладкоглесно и го засипвали съ розови букети.

Българската училищна младежъ пвяла въ случая особна. приввтствена пЪсень, която била нарочно съчинена за тая срЪ- ща 12), Султанъ Абдулъ Меджитъ билъ трогнатъ отъ сърдечния. приемъ на Старозагорци, а най-много отъ омилнитЕо овсни на двцата. Той заповбдалъ да раздадмтъ за спомейъ на вевки уче- пикъ и ученичка по едно „четвърть бвло междие,“ която мо- нета по онова врвме била съвсъмъ нова и не пустната още въ - обращение. На сакати п немощни той подарилъ отдблно пари, които оставилъ на духовницитЪ да амъ ги раздаджтъ.

Както султанъ Махмудъ П, првди десеть години, тъй и султанъ Абдулъ Моджидъ прВстоялъ въ Стара-Загора само една. вечерь, и прънощувалъ въ конака на сжщия Садулла-Бей. По- коитЬ на конака имали сжщата окраса, както и по-прбди, защо- то въ тбхъ нищо не било побутнато, отъ какъ султань Махмудъ заминалъ. ТВ си останали така непокътнати и необитаеми н п0- -диръ Меджита, до като пожара ги непогълналъ пвзъ год. 1877,

102) Българчетата пвяли слъднята пЕсень при посръщата: „Зимата мина. „Султана замина, „Кротъкъ като агне „Кога се обагне и т. н.

а

“Вече два дни преди пръстигането на Абдулъ Моджита въ. „Сгара-Загора, врмото въ полето се силно промбнило: отъ вЪт- С пори каквото било пръзъ цБлата първа половина. ши „сега. пастапили изведважъ годЪми горещини. Въ самия,

День на султановото пристигаше въ града горещинит6 до толкова.

16 усилили, щото поерЪщачитЬ едва изтрайвали на слънцето по

ЗицитБ. Тези небивали горещени но првстанали и подиръ зами-

паванието на Абдулъ Меджита, та въ града прЪсъхнали почтн.

пеички „кладенчови чешми,“ Тогава се опропастили ведижжъ за

Винаги и гюдовитЬ градини въ политв на Аязменския баиръ, най- Д 0 като. са спардушили цвбтоветв и пъпкитБ, а сетв почер-

3 п изсъхнали и самитБ пръчки. Къмъ това зло въ Стара- а се прибавида още и холерата, която захванала усилено.

зе „Старозагорекитв мохамедани посрБщнали и този пжтьо гроЗ- Жата| съ безподобно хладнокръвие. ТБ не мръднали отъ. ззвщит си да бЪгатъ, нито окото имъ трешнало дори пръдъ. болБсть, понеже всички вЪрвали непоколебимо, че т0- Ошать злото нарочно е изпратено отъ Бога, за да накаже пра- азовърнит мюсюлмани за гръховетЬ на Махмуда и Моджита. ДА „както въ Цариградъ, така и въ провинциитЕ на империята, про- вивницитЬ на султанъ Абдулъ Меджита намирали здрава упора въ "зпоявата на епидеминт6, За да тласкатъ овчедушното мохамеддиско- „ зпростолюдие същу велики реформаторскит6 замисли на султана. со Отародаторекитв беюве не пропустнали момевта да со въз- ползуватъ отъ случайното изсъхване на аязманскитБ полови гра- „дини. 16 разпространили веднага слухъ по между заарското мо- хамеданско простолюдие, че, слъдъ заминаванието на беввЪрния: падишахъ, Богъ праща за наказание първомъ сушата и горещи- онитв, а поел вече и холерата, понеже мюсюлманекия владбтель св билъ отклонилъ твърдв много отъ истинската вЪра на Пророка. Човбшкото султавъ Меджитово управление никакъ се не вравило на високомврнитЬ турски агалари. ТБ не биди доволни отъ благоволението на падишаха къмъ райт?, защото послъдни- тв ставали така равпоправни съ владБтодното племе. Освънь т0- ва, бъдгарит6 на Балканския полуостровъ, ползувайки со отъ ме- кошавото управление, свбставали се бърже и вземали въ държа- вата прЪъдвина въ вебко отвошение. И не ще згръшимъ мвого, вврвамо, ако нарбчемъ днитЬ на султанъ Меджитовото управле- Нив пролбть на историческия нашв животв подв турцит?.

В ра ъ-

Българщината въ Стара-Загора била вече доволно силна и събудена, Българитв въ града държали абсолютно надмощие и по чисдоностъ и по богатство и по интелигентпость. Въ града ибма- ло българивъ спромахъ, който да се вуждае отъ кора хлббъ. До като у турцитв богатството се съсрЪдоточавало въ ржцвтво само на трима четворица богати еспафлии и ивколко души заможни чифликчни, то у българитЬ, наопаки, сиромашията се почти ни- какъ нозабблЪжвала, а всички се радвали на едно всеобщо бла- тосъстояние.

Коревътъ на мохамеданското надмощие въ Стара-Загора се подкосявалъ. постепенно, ала безпомощно н безспирно. Той бидъ подяденъ най-главно отъ спидемиитЬ, които морили мохамедани- тЬ безмилостно и често. Много мохамедански свЪтъ изгипалъ и прзъ врвме на войнит6 и размирицитЬ, които сполитади цар- щината ту отвънка, ту отвжтрЬ, Освбнъ това, мохамеданизма въ Стара-Загора. чозпялъ не по малко и отъ отровното влияние на. пословичвия „агаларски мърздлъ,“, който съсипвалъ материялноь и бъдни и богати, като тласкалъ сети и еднит6 и другитБ към» злодБяния.

Българския оелементъ въ Заара особно много се закрвпилъ ва нозЪтВ си слбдъ Одринския миръ. ЗаарскитБ българи завзеди тогава въ рацътБ си почти всички запаяти въ града, отведи часть отъ едрата ин дребна търговия изъ рмцътв на еврент м другитЬ чуждейци, и станали пълновластни господари въ пазаря, Кафоджилъкъть, бербарликя и ощо нВколко дребни занятия оста- нали недокоснати въ ржцътв на турцитв, защото послъднитВ ги бранили пръдъ другитБ упорито, като тЪхна непрЪкосповенна. спе- циалность.

Неуморното трудолюбие и пестеливостъ на „Старозагорския българивъ създали благосъстояние въ кащата му. Топа благосъ- стояние сетнЪ направило Заарския българинъ првдприемчивъ и увшителенъ. То разтворило постепенно прБдъ пего широко вра- титВ на науката и свободата и убодрило духъть му. И нЪмало вече връщане назадъ: Градъ Стара-дагора става, едно сабдъ дру- то, огнище ва цвътущи занаяти и търговин, разсадвикъ на просвЪ- щонието почти по цВлото наше заробено отечество, пръвъ рвшие

теленъ избликъ на пламъцитЬ за свободата но избавлението, и най-подиръ жертва на пожара, првзъ врБме на освободителната война;

ааа |

--- аба

Междуврвмието отъ Одринския миръ до Кримекдта война 8. измипало бърже и неуевтно. Обстоятелствата се редували така едно садъ друго, че вебко послрдующе давало нова посока на разае одраватв българи но пова сила на тбхння полетъ! „ въ своето „Общо землеописанио“ (поставено за дито па стр. . 1) илюстрира най-добрв хубавото: селиоце на Диария българи отъ опова врме.

А уш.

о ЗанаятитВ, земледблието и скотовъдството въ Стара-Загора. се намврали въ ржавтв на българитЕ още въ най-етаро врБме. | часть отъ търговията само почивала тогава въ ржцътв на “чувденцитв, що прихождали тука отъ цввтущитБо колонии на западното Евксинско крайбръжие, или отъ търговекитБ пи далечни Жаъонтрове на Архипелага и Адриатическото мор. по Зашаятитв въ Стара-Загора изпачало не сж били нито цвв- ущи, нито развообразни. Старозагорскитв занаятчии (тЪтнита- юн) усвонди и насавдили отъ римляви и византийци само най- язроститв и най-пеобходими занаяти, ТБ пе умвяли да изработватъ -аавщата чисто и искуено; тБхиитЬ издблия намирили доволно по- -акупатоли въ града и по селата само за това, защото се отлича- „звали отъ издблията на гостето 198), чо Оили яки и ефтини. с Развошни и скапи издваня (било дръхи но накити, бп20 -оржжия и покмщнина) допасяли въ Стара- Загора само гостето, жонто търгували повече съ боляритв и чиновничеството, ЦВлъ -редъ художественни и ръдки паходки, намБрени подиръ 0с8060- -дителнала война подъ руинитЬ на града и въ недрата на окол- -штБ могили, и запазени за согашнитЬ и грядущи поколения въ Пловдивския и Софийския народни музей, както и въ. малкия музей на Старозагорската ДЪвическа Гимназия, - посятъ отпоча- тъкъ изключително чуждостраненъ: тамъ се съзира > изобротател- пость, похватностъ и въщина на незнайни латинсви и византий- ски първомайстори. МЪстното загивало занаятчийство се прЪдстав- лава сжщо съ доволно и твърдв разпообразни издблия, ала В всички имать необикновенно проста, здрава и груба > изработка. - НВколко години подиръ пропаданието на градъ Стара-Заго- ра подъ владичеството па турцитЬ, тукашнитЬ занаяти н търго-

108) Госте наричали старитъ българи чуждестраннигв търговци. Лю ъщмъ гостемъ царства ми. АсЪънь 1. |Иречекъ, Исторя Бол- гаръ, заб. 9), стр. 532).

<-мв-

Вия вземали нова посока и изпаднали изключително въ български рацБ. ИзпоплашенитБ госте напустнали Стара-Загора много п0- отдавна пръди нахлуванието на османцит въ доливнтво на ОБ- верна Тракия. И тБ не се завърнали назадъ воче да търгуватъ, защото разселването на анадолекитв турци по Тракия > изолкрало. въ онова врбме до край Старозагорското поле за чужденцитв. То- гава занаятчийството въ Стара- Загора се натрапило, тъй да се каже, върху българитЬ и тЬ започнали подека-лека да се зани- маватъ съ него постоянно. До идването на турцитв на Балкан- ски полуостровъ, въ Стара-Загора е нЪмало още съсловие чието. занаятчийско. Занаятчийството въ ржцвтв на тогцвашвитв хора, съставлявало нЪщо второстепенно покрай другитЬ имъ занятия,

Новопрселенит въ Заара анадолски турци не отбирала да работятъ почти никакви занаяти. ТБ били хора повече плания- ци, юначни и войнственни, навикнали въ отечеството си на 603- грижие и волность, прЪдавайки се страстно на ловджийството, отча- сти на земдедблието и скотозъдството, въ любящи отъ всичко най-много войнитЪ и нахлуванията въ чужди земи, поноже ТЕ имъ докарвали богатство и охолна прЪхрана.

ЖенитЕ на новопръселницит6 со отличавали сжщо съ своя- та несржчпость и били доволно лениви. Т6 обичали труфилата п удоволствията и почти пръзъ цБлъ животъ изтрайвали да се з4- нимаватъ съ клюки или съ наслаждения и пснопъния, придру- жени винаги съ особенъ родъ хора и твлокълцяния. ТБ възла- гали грижитБ за домакинството върху робитв и ратайтв, защо- то самички неумбяли да си изработятъ н най-простата домакин. ска потрЪба, ами очаквали всичко на готово.

Обетоятелетвата въ Европа се показали необикновено бла- топриятни за анадолекитв новопрвеелници, защото тБ ги неволно. привикнали още по-много на леность н безгрижне. Въ новопоко- ренит земи на Полуострова, годитБ анадолски османдин намбри- ли съ милиони срачни и трудолюбиви християни, които обработ- вали земята, отглеждали стадата н майсторски прБготвяли съ рж- цБтв си и облекла и покжщнина, и всЪка друга вещь, не0бхо- дима при домакинството. Тази неожиданна случайностьо отучила. завоователното племе досущъ отъ трудъ и грижа, като го при- викнала само на рагатлокъ и мзрзелз.

ПоеавдпитВ двЬ качества сж пословични и до день дпе- шенъ въ природата на турцитв въ Европа, и тЬ личять въ 00- новата на дългиятъ имъ политически животъ па Полуострова. ка-

-з И --

то вВкоя злоядна и непркъсната нишка, що подкоси блатосъ- «тоянието и сществуванието на великото имъ царетво, както хививицата подкосява жизнеспособностъта на човбшкото тБло.

с Възползувани отъ слабостьта на османцитв къмъ бездблие- 10, покоренитв христвянски раш на полуострова се съпоставили а еръща имъ, още въ самото начало на робството, съ мирното. п безропотно оржжие на зрудолюбието, което докарало на послбд- щит надмощие и благосъстояние, а първитБ заробило економи- чески, обезсилило ги и ги направило съвовмъ некадърви да г00-

г Въ градъ Стара-Загора се изиграла въ това отношение саь-. щата драма. Покорени и заробени отъ анадолекитво новопрвсел- ници, Старозагорскитв българи намбрили Защита и спасение въ занаятитЬ и въ безмълвното и почетно трудолюбие. Съ точепие ва врБмото, както и по-горв споменахме, бъдгаритво въ Заара, «танали до толкова необходими на свой? господари, щото по- «селбднитв ги дори па сила припудили да останатъ въ града и ЗНово Село и да работятъ занаятитВ си.

Ако у турцит и да се заражда по-къспо слаба наклопность ъмъ търговия и занаятчийство, това ще трЪбва да се > отдаде плавно на нечуваната немотия, що връжлетяла градското турско «съсловие на Полуострова подиръ оталожването на Оеманекото цар- тво въ Европа. Тази ужасна немотия се явява като неминусма, зослбдица отъ единъ животъ, пръпълненъ до върха съ 6е- „ХБйноств.

Грабежитв и разбойничеството не принеели трайно богатет- во на госшодетвующето османско племе въ > Полуострова, > както. златото и среброто на едва що откритата Америка не подигнали мощьта и благосъстоянието на разкошнитЕ и мързедиви жители на Испания. И тамъ, както и тука, въ края на борбата > оста- затъ побвдители пакъ ония, що били въоржжени съ несъкроши- мото оржжие на трудолюбието, на работата.

На чело на всички занаяти въ Стара-Загора стоялъ > табак- зъкътъ. Табаклъкътъ билъ въ ржцвгв на турцитв, Никой заареки. българинъ несмвялъ да се залови за тоя привилигиранъ занаятъ. Устабашията на Заарския табашки еснафъ билъ сищеврвменно и пай-върховенъ първомайсторъ надъ всички останали първомайсто-

7

тов.

ри въ града; неговиять гласъ билъ ръшающъ не само въ прЪ- пирнит и недоразуменията на градскитБ занантчии, но често па- ти и въ вонака, Той можалъ да Запази еснафаията отъ щрафъ затворъ, отъ заграбване на имотитБ му въ случай на певолна несъетоятелность, па ималь сила дори да откачи прБетвпника. отъ въжето, доволно да се застжпялъ за него и да кажялъ, че тоя човбкъ в добъръ еснафлия, че той го познава добрБ отъ дълго врЪме и че, най-послв, подсъдимия не е въ състолние да извърши каквото и да било прЪстжпление.

За устабашия на табашкия венафъ избирали винаги турчинъ обикновенно отъ сжщия еснафъ, който се ползувалъ въ града съ най-добро име. Изборътъ се подготвялъ отъ мпого врвме вапръдъ и първомайсторитЬ отъ другитЬ еснафи обмисляди върху лицето твърд сериозно.

Табашкия първомайсторъ се навърталъ вебки допь въ. „лон- джата“ (еснафско събрание), голвма кжща съ кафоне при Айна- зийката, дВто изслушвалъ модбитЬ и оплакванията на занаятчий- ТБ и давалъ край на всички еснафски недоразумения въ града. Той ималъ сила да лиши, въ краевъ случай, непокорния зана- ятчия, да се не занимава съ какъвто и да било занаятъ въ гра- да и да го остави по такъвъ начипъ на улицата да умира отъ гладъ, Затова именно, всички занаятчин въ Стара-Загора имали пълно страхопочитание прЪдъ табашкия устабашия, като му се покорявали въ всичко. По-голвмъ и по-мощевъ отъ табашкия у- стабашия вече в можалъ да бжде само Еръ-Баба, върховевъ е6- нафски чиновникъ въ Турската държава, който живвелъ въ Ца- риградъ, забикалялъ индустрияднитЬ градове ежегодишно и се я- вявалъ въ „Лонджата“ съ дълга черна патерица, посребрена от- торв. Еръ-Баба 9 билъ нщо като днешнитЕ наши ревизори и тлавни инепектори въ министерството на търговията и земледв- лието, Нему есвафитЬ сж отдавали пай-голбми почести, защото: присждитБ му сж били безапелационни. Той билъ човбць твърдБ справбдливъ и вЪщъ въ еснафскитв работи. Когато на- пущалъ яЪкой градъ, първомайсторитв го изпращали нЪкодко километра далочь, като спущали въ ржката му, при раздБлата, по 15--20 турски лири. Това било, казватъ, цВлиятъ му хо- вораръ, защото той пе получавалъ отъ държавниятъ ковчекъ поч- ти накакво възнаграждение.

Нкои Старозагорски венафлии вВрватъ, че турцитво запа- зали табаклъкъть За себе си затова именно, защото тво първи

- 93 --

-- то прЪнесли изъ Мала Азия на Балканския Полуостровъ. Осввнъ тц спи чаодала на табаклъка ужъ като на „агаларски 34- наятъ“, който потъпкалитв „раи“ небивало да работять.

"Ние не сподвляме възгледитБ на твзи наши еснафлии; з34- щото е добрЬ извБство намъ отъ историята, че обработванието па кожитЕ е било познато на жителитв на Старопланински Полу- оетровъ още въ Омеровит врвмепа. Неможемъ да се пе сътла- спмъ, обаче, че турцитв, при нахлуванието си на Полуострова, ще да се отбирали по нЪщо отъ тоя занаять, но не сж го зна- али съвършенно. ТБ сж усъвършенствувалин табавлъка тепърва, поел, когато заживбли воче спокойно въ градоветв на Старо- планински полуостровъ и сж се отдали всещвло на тоя занаятъ.

Табашкия занаятъ въ Стара-Загора се засилилъ тепърва саБдъ Одринския миръ. Въ връме ва Кримската война табаклъка въ Стара-Загора достигналъ пълниятъ си разцввтъ; тогава таба- дитЪЬ въ града съставлявали вече отдблна махала, првзъ която.

ччоввкъ деня мжчно минавалъ отъ смрадъ, а ноще--отъ злитв и змногобройни табашки кучета, които пазяли потопенитЕ кожи въ жюповетЬ. ,

ТабаханитЕ били съградени на низко мвето, въ южния край зна града, двто водата и днось е твърдв изобилна. Въ квартала зна табаханитЕ стояла и масивно изградената Айпалж-чешме, съ ожвоитв буйни шопори и чисти каменни корита. Близу до Айна- о-аайка имало едно малко турско кафено, двто идвали табацит а тв да пиять кафе, да пушятъ съ наргилета, или слушали без-

мълвно, ваебдали кръстато на рогозки, расказитв на нЪкой даро- витъ бездблникъ,

Въ сегашно врЪме мЪстото на табаханитБ прЪдставлява пус- тошъ Около съборената Айналийка, шопоритЕ на която жаловито блъбочятъ, затънжли въ мръсотия и накачени съ хиляди дрипед- чета „За трЪска“, мфстпоствта о заглъхижла въ бурепъ, въ който: почиватъ освовитв на изгорелитБ табахани, Медницитв и камен- нитБ „чутори” за тетрето сж разхвърлени между трбвата, като. послбдви остатъци отъ великото минжло на едивъ цвътущъ зана- ять, загинмлъ почти за винаги.

Въ навечерието на освободителната война, Старозагорския табашки еспафъ располагалъ съ 16 отдблни табахани, 60 души отбрани майстори и около 200 души калфи и чираци. Най-за- можни табаци майстори въ. еснафа е имало само 4--5 души, които давали кожи за обработване въ всичкитв 16 табахани. Въ

-101-

“Въ Стара-Загора е упазенъ и до день днешенъ хромела на най-старата градска табахана; той е похабепъ значително отъ по- #арътъ на" послдната война, та не може вече да се чука въ него. тетрето. Подъ основитв на табаханитв, 2--3 метра подъ Земята, намврили сж со подиръ освободителната война годбми Шмеки каменни саркофази. Старозагорскитв табаци вБрватъ, че саркофазитв сж табашки корита, въ които ож изработвали нЪкоги Божи нЪкакви „бабанти табаци“.

„ Подиръ освободителната война, нвкодко души Старозагорски Табаци сж се опитали наново да въздигнжтъ табаханитЕ върху Стгарит имъ основи и да почижть занаята. Старозагорското 00- идинско управление, обаче, се е възпротивило да разрвши „въз- 4 агано на табахани ватрЪ въ града, ами е посочило на табаци- те мо вънъ оть града, край брЪговетв на Бедечка. Тамъ та- ацитв не сж со съгласили да отиджть, Защото рЪчната вода ке Уила така добра за обработвание на кожитВ, както водата на ЗазобилнитЬ градски извори при табаханитв.

И тъй, въ градъ Стара-Загора днесъ има само 4 табашки работилници, които изкарватъ кожи изключително за царвули. -Цруги обработени кожи въ града со внаеять отъ странство и отъ ЗЯаброво. Изгубили сж се безелбдно и стотинитв. ивкогашни зли. -табашки кучета, които давали на господаритЕ си изобилно

звучници“ и пазяди пощя табаханитЬ по-добрЬ, отъ колкото буднитЪ „пазаванти,“ Въ града е останалъ само обичая още, подиръ табацитЪ, да казвать приемивателно нЪкому, ако попита:

-- „Търси ли ме, пит4 ли нВкой за мене?“

-- „Да, търси те, отговарятъ, пита едивъ табакъ за тебе“...

То се разбира, че табакътъ го е търсилъ, за да го тури въ коша. -- Старо-ЗагорскитБ табаци сж кръстосвали улицитБ на пада, съ кошче на гърбина и щиоци въ ржка, та събирали „кучвицитБ,“ който употръбявали при аргосваниото.

„Абаджийскив еснафв въ Стара-Загора билъ свщо така сиденъ пръди освобождението и ваброявалъ въ чаршията 42 дю- Кана и до 700 души работници. Работидо се е деновощно и стоката со изнаелла за продавь въ Цариградъ, Анадолъ, а най- много на Узунджовския панапръ. Обаче много стока е поглъщало и самото население въ града и по селата на Старо-Загорското поле.

Хубави „кара аби“ сж со купували изъ начало отъ Ахж- ЗЧелебийско и оть „Марашъ папанритв“ въ Пловдивъ в Т.-Па- Ззарджикъ. По-сетнв, котато св отворила Сливенската шаячна фа-

ни

-108--

зъка, но и чирачетата учали за пари. По-късно, първите бъл- парски панталонджии се нарвкли „фревкъ терзни;“ тв отнели работата сетнв изъ ржцвтв на маджарскитв майстори,“ защото послъднитв били пияници и дружали повече съ турцитв. „Пан- тлонлия“ българинъ по онова врвме минавалъ въ очитво на Хората. както днесъ жена (българка) „съ капела.“ "Сапунджилгката билъ така също > силевъ еснафъ въ Стара-Загора. Въ града имало 15 сапувджийски работилници и 150 сапунджийски дюкени въ чаршията и по махалитв. Сапун- джилъкътъ в билъ въ цибтуще състояние нъщо 10 годиви првди освободителната война, когато въ Стара- Загора сж се“ клали до 4000 едри добитъци на годината. Числото на закланит дребни „добитъци в надминавало броятъ на едриять добитъкъ значително, Добитата лой отъ градскит салхани не е била доволно, зза да удовлетвори нуждитв на сапувджийския сснафъ. Защото -лойта се употръблвала не само за сапунъ, по и за свъщи. Са- жтунарството и свъщарството (мумджилъкъ, мумджия) въ Стара- Загора било въ едни рацв; сапунджията билъ същевръменно и змумджия Много козя лой «е донаеяла въ Стара-Загора отъ ЗШопско, кждвто сапунарството не било още развито. Старо-За- торския сапунъ и лоени свъщи отивали за продапъ главно къмъ "Чарпанъ, Нова-Загора, по селата въ Старозагорската кааза но по колибитВ на Стара-планина. Червишътъ се изваеялъ въ много толуми къмъ Цариградъ, дВто билъ продававъ на добра щВна въ пазаря и на подрядчицитв на декоря. Въ Стара-Загора само сапувджинтЬ можали да продаватъ сапунъ; вито бакали, нито други вЪкон търговца въ града имали това право, Бакорджилзка (казанджилъкъ) билъ силенъ по цвътущъ занаятъ въ Стара-Загора првзъ цвлото връме на турекото влади- чеетво въ България, дори до освободителната война. Подъ името. „бакърджия“ въ Стара-Загора се е разбирало „търговецъ,“ който продавалъ бакърени съдове; „казанджии“ сщ со паричали самит. ици и майстори, които изработвали бакъренитЕ съдове. Отъ тамъ и поговорката въ трада: „казанджийче не спи.“ Старо-Вагорскитв казанджии вБрватъ, че тбхния занаятъ в едивъ отъ най старитЬ въ града. Този занаятъ се е работилъ въ Стара-Загора, казватъ тв, още прди да прЪвзематъ турцит града. "ова тЪхно твърдене намира оправдание до пейлв въ това, че въ Стара-Загора сж сбчени монети много по отдавна, прбди ндванието на турцитв на Балкански полуостровъ.

--104-

Както абаджийтБ, така и казанджийтЬ св работяли дено- нощно. КалфитБ и чирацитв сж спали твърд малко прбзъ но- щъта почти непрЪкъснато въртвли чуковетв. Казанджийскитъ калфи ин чираци били изобщо много буйни, та въ Стара-Загора св страхували почти ввички отъ твхъ. 16 били одинствопнитЕ български еснафлийчета въ града, които безъ боязънъ заминава- ли пзъ турскитв махали и тучетаа не смбяли твърдо да ти Закачатъ. Буйнитв но непоправимитв дбца въ Стара-Загора били прЪдавани обикновенно въ ржцътв на казанджиитЕ, за да ти учжтъ на занаятъ и да ги вкаратъ въ пжтя. Въ тогавашните вр Бмена, казанджилъка прЪдставлявалъ нЪщо като „дисциплинар- на рота“, въ която отчаянитБ родители записвали дбцала си за поправаение. НКазанджилъка и табаклъка св били два най-тбжки. занаята въ Стара-Зогора, но сжщеврвменно и най-приходни.

Казанджийския оснафъ ималъ свои 46 дюконя въ чаршия- та, въ който се продавала изработена стока. Въ първитБ врвме-. на, Старозагорскит казанджни купували бакърд на „кюдче“ и самички си приготовлявали бакърени листове. Тази работа била, много трудна и отнемала доволно връме на казанджийтЬ, та цв- ната на бакъронит6 сдове въ града стояла доста високо. По- сетнЪЬ вече, въ Стара-Загора почнжли да донасять изъ Англия приготвени листове, та работата на казанджийтЬ се удеснила знам. чително и тЬ захванали да изработватъ по-много сждове, Чо кд- завджилъка въ Стара-Загора билъ панстина цвътущъ заваятъ въ турско врбме, за доказателство на това вЪма нужда да се отива» твърдЬ надалеко. Доволно е, прЪдполагамъ, да се посочи на фак- та, че както въ града Стара-Загора, така и по селата въ Староза- торския край, нЪмало е каща, била богатска, била сиромашка, турска или българска, въ която да не се намвряло поно нВкод- ко оки бакърени сждове. Както въ кжщата на българина, така, и въ кащата на мохамеданина, бакъренит6 сждове били не само една необходнмость, но и одно богатство. Бакъренит6 сждове служяли по онова врвме и като луксъ въ вевка българска кащац нашит6 уредви домакини украшавали съ тБхъ поличкитво на своитБ приомни стаи, както днесь правятъ съ картините, вазитЕ и др. Въ срдата на приемната стая се мждрялъ зимБ високъ. бакъренъ мангалъ, приличевъ на черковевъ капелъ, хубаво и8- лъсканъ отъ пъргавата домакинка и прЪпълненъ съ жара отъ хубаво разпаленъ дървевъ „кюмюръ“.

-105-

„Струва ми се, че иЪма нужда да изброявамъ всички видо- пе бакърени издвлия. които Старозагорския бакърджийски еснафъ тработвалъ, защото тв. били твърдБ разновидни и засбгали всич- китв. отрасли на тогавашното наше домакинство, Доволно 0 да, посоча, чо Стародагорския казанджийски еснафъ билъ единъ отъ първитБ въ отечеството ни и доставлявалъ бакърени еждове поч- ти на цБло турско. По-богатитЬ старозагорски казанджийски кзщи имали контори и складове въ Цариградъ и по другит6о годбми градове въ империята, Ккщата А. Митовъ била най-видна казан-

Джийска кжща въ Стара-Загора и тя правяла годишевъ обородъ

| за по-вече отъ 100,000 дева. Послъднята цифра на оборота била.

твърдв внушителна за тогавашнитЬ врЪмена, защото хората въ турско врвме броиди на грошове и днешнит 100,000 лева има- ми значение на сегашни половивъ мидионъ лева.

Освободителната война съеипала казанджийницитВ, съсипала

ЗсазанджиитЕ и упропастила казанджийския занаятъ въ Стара-За-

Зора. НовитЬ ефтини и практични чугуневи, чинияни и тепекил- ЗЕаи издблня, които нахлуха изъ странство въ отечеството ни по- аръ освобождението, нанесли послъдния смъртенъ ударъ па ка- Ззанджилъка въ Стара-Загора. БългаритЬ първи првгърнали прак- личното и ефтеното. ТурцитЬ, които по се поддавали така лесно зна новото и практичното, тЬ пъкъ се изселиди и заминжли къмъ

Изгорала на градъ Стара-Загора отъ Сюлейманъ-паша оста- вила тукашпитЬ заможин казанджии на сръдъ ожтя почти безъ счучона пара въ ржката, като имъ отвела и века възможность -да почижтъ занаята подиръ освобождението. Къмъ това се при- турили още новитБ политически граници на Старопланински полу- “островъ, които освободителната война създала, съ своитЬо тЪжки мита за нашитЬ бакърени издвлия. Подиръ всичко това, бдно- врвмешнитв заможни Старозагорски казанджии се видбли > сега доволно безсилни да почнатъ занаята ин да влЬзатъ въ борба съ всички припятствия и конкуренти, които се поставили враждебно ва пжтьтъ имъ.

Въ Стара-Загора днееь има само четири казанджийски ра- ботилници, които едва покриватъ разноскитБ си. ТБ. живорятъ още благодарение на селенит6 въ Старозагорския окрагъ и на турското градско население. Когато единъ день се изселятъ тур- цитв изъ града и изъ селата на Старо-Загорекия окржгъ, тогава, и тоя слабъ днешенъ казанджилъкъ въ Стара-Загора ще пропад-

пат

-01-

сие падне пое меожко работа: или когато немогать да на-- ь работа въ „квра.“ ТурокитЬ цигани са се измайсторили чисто бакърепъ оттенъкъ на дребнитБ тенекя- пи съдово, та ходятъ по Старозагорекит села и лъжатъ просто- Дава, като му ги продаватъ за чисто бакърени. билъ силенъ и цвътущъ занаять въ Стара: то Вар, ак печалбитв му пе били до тамъ завидни. Старозагор- ци се присмивали на малкитБ печалби на мутафчийтв, като имъ- и, че твмъ пъма да имъ потиъгне напр дъ, до като тв. ср не оставятъ отъ лошийть си навикъв, да вървятъ сб Коса съ каделята, когато прЪдатъ. „СтарозагорскитЬ мутафчин имали на лице всичко 350 „кер-- Хапи“ (дюкяни) въ чаршията и по махалитв. Но занаята се ра- ботялъ главно по кжщитБ, съ по Б- 6 момчета въ вевка квща. кало вземали участие при това и всички членове па мутафчийс- с Мугафчийския еснафъ купувалъ козина главно отъ Староза- табаци, но въ Стара-Загора донасяли хубава козина п отъ другадЪ. Пдпочитала, се обикновенно стриганата козина, | Защото оть нея ставали най-здрави и вай-хубава човали и дисаги.. с ОтарозагорскитЬ мутафчин, по своята заможность, зававмали сръдно мЪсто изъ между другитв сснафлии въ града и се отли- „Узавали винати по своята екромпость. Редко прЪзъ годината му- | гафчията вкушавалъ по-силна и по-добра храна; а работялъ при хова като китаець, по цбли 14 часа на деня. Физически му- "тафчията бялъ доволно слабъ и мършавъ та при другитБ хора, зизглеждалъ като сЪчка. СтарозагорскитБ чирачета, отъ другитЬ. «венафи, со подземали често пжти съ мутафвйчетата, като се очудвали на юначеетвото и силата имъ, че могтъ да крбпятъ каделята подъ мишницата си и да прЪдатъ при това. Старозагорскит6 мутафчни св бързали и 66 не втасвали. Въ съботевъ день тв бързали най-много, защото пръсмбтали, че- въ недбля що трЪбва да изгубятъ иВколко часа въ черква. Чи- ращитв и калфитв обаче работяли и праздвиченъ день, като при- тробяли козина и приготвяли отъ нея кадели, за да не губятъ връме делниченъ день. СтарозагорскитЬ еснафлнии казвали на при- смвхъ, че ако почине нБкой члевъ въ сЪмейството на мутафчията. делничепъ день, поелъдния то запъпрувалъ въ козивата на тавана До въ праздникъ, за да не губи друго врвме да то погребава. Най-цвътущъ 6 билъ мутафчидъка въ Стара-Загора до на-

-106--

заравата на Хиршовата желбзница. До това врвме, мутафчийския венафъ въ града е изработвалъ сжегодишно до 40,000 козяни човали, отдвлно чулчета за постелки, чулове за покривки на до: -битъка, конски торби, колани, дисати, гибрета, козяни връви и въжета и мн. др. ЧовалитЬ сж купували главно житарит6 и браш- наритБ, Насипано житото въ козиняви човали, возяло се на ко- ла до Т. Сеймевъ, дБто го прЪтоваряли въ голвми рбчни ладии и го смъквали по Марица до Еносъ. Оть Еносъ Старозагорското жито се пръскало по гръцкитЬ острови ва Архипелага. Старозаз торското брашно се изнасяло главно къмъ Цариградъ, Габрово, Трбвна и по всичкит6 колиби на двата послвдни града. Къмъ Цариградъ брашното е отивало по сухо--на кола, а къмъ Габ: рово, Трввна и колабитв, дигали го колибаритво (въ Трввна ги наричатъ и „Кошалци“) обикновенно съ коне, на товари. Дъдго вр ме се продавало Старозагорско брашно и на Одринскитво па- зари, до като единъ чужденецъ издигналъ въ поелбдния градъ толвма парна мелница, въщо 5--6 години пръди освободител: ната война.

И брашното било сипвано въ козиняви човали, когато отн- вало за проданъ на вънъ отъ Стара-Загора, Но понеже твзи чо- вали били обикновенно „рЪдка тъкань“, то, прЕди да насипять. брашното въ тВхъ, понавлажвали прЪдварително вжтръшвитБ имъ. стбни, каквото брашното да хване кора и да пе пропуща на вънъ,

Въ Габрово н Трбвна „Заарското брашно“ било прочуто, продавало се по-скъпо на пазаря и било извбстно подъ името „Хасъ,“ което значи „Чисто! Любевъ Каравеловъ обича ода. сравнява въ повбетитв си бЪлитв и мъки ржцво на жевитЕ съ „ЗаарскитБ симити.“

Лтно връме, по жетва, отъ Габровскитв н Тръвненски коди- би слизали въ Старозагорското поле до 300--400 жетварки (ро- мъпки), да женжтъ по чифлицитв на Старозагорскитв. бвюве. По- ловивата отъ романкитЬ се повръщалин въ Стара-Загора и есень, да помагатъ при гроздоберя, или да се цщъняватъ за слугини. Ед- на голбма часть отъ печалбитЬ на тзи работпи моми (въ Отарае. Загора нмъ казватъ „Загорки“) влизали въ ряцбтв на Старозде. горекитв. мутавчии, било за върви и дисаги, било за чулчета 34. постилане, или за „козяци“. Защото козякътъ е билъ необходи-. ма припадлежностъ при „чеизътъ“ на веБка колибарка,

КолибаритБ. купували отъ мутафитБо чулове за едриятъ си добитъкь, човали, дълги чулове за прЪмятане на кръзъ прЪзъ

--109--

зара на конетв ни мн др НовитБ козяни дисаги, прбмбтнати. рала на кодибаритЕ, слизайки на пазаръ въ Трвв-- ши 0о, като нЪщо за похвала, което посочвало сжщовр- па благосъстоянието имъ. Козинявиятъ човалъ, съ събра-.

1 кюшета въ едно, изпълнявалъ дълги години наредъ службата. “, както въ Стара-Загора, така въ Трбвна, Габ- 900 и по другитв ваши градове. Козинявитв върви около бБли Биуща показвали у българина не саМо „ергенликъ“ и младость, Г нио евободомиелие, ювачество и пълно бозетрашие

кия заваятъ въ Стара-Загора почналъ да запада свдъ направата на Хиршовата желбзница, д най-главво, когато св появили (1870 г.) офтенитв и практични „киповиряни“ чо- Вали. Слвдъ освободителната война вече мутафчилъка въ Стара- съвевмъ пропадналъ. Въ града работятъ сега тоя Занаятъ

само 28 души, но и тЬ едва покривать разноскитв сн. ия занаятъ въ Стара-Загора вървялъ рЖ- Ка за ржка съ абаджилъка. Само че тоя занаятъ мивавалъ н- какъ, въ очитв на хората, за по-тънъкъ и по-деликатенъ. Поно- Яо по овова връме, дв родини пръди Кримската война, въ Ста- Ра-Загора хората нмали никакво понятие отъ „модни парижки. журнали,“ то СтарозаторчанкитЬ до тогава носяли еднооб- Тъззни фустани, набрани въ кръста н къстисани въ полит6, „замъ“ Зжа можать да со откъстневатъ и да траятъ по-много години. НЪ- Залало пужда да се взема мбрка, нито да се прави проба, защото зафтанджиитЬ познавали една мБрка само за всичвит6о жени. ЗВъпроса за мВрка ставало само тогава, когато кафтанджията. тр66- Звало дасъшие фустапъза нЪкоя твърдБ дебела „чорбаджийка# или „баба хаджийка“, отъ каквито Стара-Загора него връме изобил- «ствувала. Но и въ такъвъ случай пакъ, мБрката се само казва- <а па кафтанджията, безь да му се даде да разбере дори чий фустанъ ще шно той, Ето затова гледали въ Стара Загора на

кафтанджилъка, като на по-деликатевъ занаятъ,

“Колкото се отнася до мжжетв, то, който носллъ хубави абени дррхи на гърбътъ си, купувалъ отъ кафтавджията хубавъ вдекъ и добрЬ съшита автврия. Цната на кафганевитво дръхи зависяла оть направата и отъ качаетвото на материята. Употрв- блявали сж се обикповопно басмени п аладжени платове, Окото. па турцит6 бияло повече на басмата, а българитв харесвали ала- Жата, защото била по-трайна. Гайтаненит6 обшивки н луксозвит6

а е танвттиетин

-11-

за халачитво домаканитЬ, за да имъ я одръвкатъ за възглавн,- зи и дюшеци. Р Вь днешно връме нЪма истински халачи въ Стара-За- аа. По махалитв изъ града со провикватъ отъ връме на 2рбме халачи, които подканятъ хората да имъ давать ернна н памукъ да дрънкатъ, ала това сж само бездваници цигани, които: Тършуватъ по града повече за кражба, отъ колкото за работа. Оъ лъкътъ првзъ рамо се срвщатъ сжщитВ цигани да кръстос- ватъ и Старозагорскитв села, конто често пжти съмъ уприлича- валъ на пжтующи „савтурджии“ и „ашици“. ) кия (кюркчийския) занаятъ въ Стара-Загора се П риближавалъ, по високото положение което държалъ, до най- Първитъ занаяти въ града. Кожухареки дюкени въ чаршията и- За ало всичко 19 малки и 46 голбми. МалкитБ кожухари работя- за за града и за селата въ Старозагор:ко и продавали на дреб- 2. ТБ минавали обикновепо За п0-тънки и по-искусни майстори. а щото „почивали“ (подплащали) съ скъпи кожи атлаченитЬ ко- еъсухчета на женит6 въ града, кжситв чохени салтамарки на бул- ВЕ нтъ по селата и тЪжкитБ сукнени кюркове на агитЬ, на бею- Зекетв и на чорбаджиитЬ. Модата въ Стара-Загора по онова връме пла сднаква, и за мяжье и за жени, почти пръзъ всички го- -таншви връмена. И на Коледа н на Петровдень, кожухчето било «единственната връхна дрЪха за всички. Колкото праздникътъ билъ. жо-тържественъ, кожухчето и кожукътъ ставали по-необходими.. ЗКожухчето придавало грация на женитЬ, 4 кожухътъ -- важность за годбмство на мжжетЬ. По-сиромашкитв моми и ергени, които: мне били въ състояние да си притъкмятъ всичко за женитбата, заемали отъ богатитЬ си съсбди и познати кюркове и кюркчета, За да се вЪнчеятъ. Сега правятъ сжщото съ валйитБ, съ накити- тБ ин съ вЪнцитЬ,

Въ по-отдавнашнитЕ врБмена, когато българитв подражавали па турцитв въ всичко, Старозагорчанки нахлували подъ фустани- т6 си скъпи атлазени кадънски шалвари, дъното на които се по- казвало подъ политЪ, често пъти окрасено съ разни златни и сребърши обшивки и шарила, ТВзи шалвари по онова врме от- товаряли на днешнитв копринени фуста у женитЕ. На главитЕ

сщ Старозагорчанки тогава носяли плитки червени фесчета (тарпо- ши), обточени съ редици златни рубета и бисери, а отъ пъшка- та на фесчето падалъ къмъ рамото на долу дълъгъ моравъ пискюлъ.

ГодъмитЬ Старозагорски кожухари изработвали количественно:

< а:

по-много, ала качественно по-груба стока, отъ колкото „Малкитв. кожухари“, която продавали обикновенно авгро. ТБ. работяли та- ва сщо и за селата въ Старозагорската кааза, ала най-голвма. проданъ правяли на Узунджовския панаиръ, дБто идвали търгов- ци изъ Влашко ин дигали всичката нмъ стока. :

ВлашкитЬ търговци по онова врвме се ползували съ тол- ми привелигии въ Турция. ТБ не плащали мито за стокитВ, ко- ито купували на панаиря. Наопаки, покупепитЬ на Узунджовския панаиръ стоки, прЪдназначени за вътрБшностъта на Отоманската“ империя, били облагани съ доволно тъжко мито. Почти съ ся щитЕ. привилегии сж се ползували въ Турция и Иеточно Руме- лийекитЕ търговци, който купували стока въ Цариградъ, до де- пътъ на съединението.

СтарозагорскитБ кожухари сж си приготвяли самички кожи-- тБ за работа. ГолбмитБ кожухари същивали отъ овчитБо кожне”. „Тахти“, горБ по-твени, долу по широки, и ти продаваха обик-- новевно ва чифтъ. На „тахтитв“ българитЬ казвали още и „на- гръбници“.

До като е сжществувалъ Ужунджовския панаиръ, кожухар- ския занаятъ въ Стара-Загора 0 отивалъ много добрБ. Слдъ 0с- вобождението, той е пропадввлъ съвършенно. Останали св днесъ. въ градд само трима четворица калпакчии.

Магчии и Налджии били особенни занаятчии въ Стара- Загора, които изработвали „малове“ (желани пирони, клинове), за подковит6 и петъла (подкови) за добитъцитв, Първитв. изра- ботвали само пирони, вторит6 само петъли. Въ Стара-Загора е имало въ турско вррме и двама души „Налдчеджии“, които из- работвали въ кащитБ си пирони и налчета за обувкитв и под- ковавали съ тБхъ чизми, калеври и „катъри“, НалдчеджиитЪ ра- ботяли налчетата нощБ, а првзъ деня обикаляли папукчийскит. дюкени, за да подковаватъ.

Махчии и Налджии имало въ Стара-Загора всичко 15 дю- кеня на лице. ТБ работяли денонощно съ всичката си челядъ и печелади добри пари. Работата сн захващали съ пени отъ србдъ нощь и продължавали така до кждв З--4 часа славрдъ оббдъ, Останалото врвме првзъ девя, особенно лвтЬ, циганите (защото- въ тбхни ржцв биль занаята) пръкарвали въ кърчмитв на хла- дина, а цитанкитБ бързали да свършятъ кащната си работа ш отивали по харемлицитЬ и хамамитЬ (бани), за да пъятъ на ха- въмкитЕ, да тумкатъ на дайрета и да играять къочекъ. При в6--

-1138-

(9уь тЪжната чаршия отново потъвала въ пеши, шумъ и крясъ-

щ, защото мжжетв и женитЕ се завръщали при челядвта си пи- ши, та се почвали кавги и бой. Обикновенно пазавантитв ги. разтървали.. ,

Въ първо врБие махчни и налджни купували самоковеко. Желвзо ва, работа. По-сетнЬ, когато въ Стара-Загора“ почнало да влъзва и чуждветранно желвзо, махчиитв приготвяли пирони отъ. послбдното, а самоковското желвзо купували за подкови само. Чуждото желвзо било по-ефтено, но-помачно се работяло н по- лесно изхабявало,

Изработената стока циганитЕ. продавали на особенни тър- овци, който я развасяли по Чирпанско, Хасковско, Новозагор- яко и Казанлъшко. Много нЪщо дигали и балканджиитЕ (Загорци) За колибитБ и селата въ централна Отара планина. По-сетнБ и8- Таботената стока купували вече „Ламбурджинтв“, особни търгов- Жан въ града, които продавали веЪкакви изработени жел зарин и з амоковеко жолвзо. Занаята, по-късно, отсабналъ, защото билъ Жарисаденъ по села и градове н изъ цвла Тракия пакъ отъ сж- жит Старозагорски цигани.

Златари (коюмджии) со наричали онил занаятчии въ Ота- Тра-Затора, конто изработвали отъ драгоцвнни метали различни знакитн и потрбби, и за турци и българи ТВ изготовлявали оби- Зци, гривви, чепрази, сребърни п позлатени кандила, ореоли, пи-

танчени накити За селата, дивити, свъщници, усбкници, различ- Зи кръстчета, табакери, джузданчета за ходжитЬ сребърни и по- златени облекла за евашелията и мн. др.

РаботитЬ за селата не били толкозъ искусни и чисти (въ сребърнит6 издблия туряли 609/, бакъръ), та се продавали до- водно ефтино. Но който отъ гражданитЕ си донесялъ при коюм- джията златото и среброто, той получавалъ, наистина, „издвлие по-скъпичко, ала чисто, искусно изработено пн пръфинено.

Златарския сенафъ въ Стара-Загора билъ доволно спленъ. въ турско врБме, защото тогава рЪдко влизали въ града накити отъ вънка. Само Хаджиит6, които посбщавали Йерусалимъ, Ме- ка и Медина, минавайки прЪзъ Цариградъ на връщане, купували за „армаганъ“ и по нЪщо тамкашенъ накитъ, който со ечиталъ за по-хубавъ.

Златарския занаят въ Стара-Загора билъ присадевъ довол- но отдавна отъ цинцари, изъ югозападна Македония. Цинцарски-

в

тата

-114--

тБ фамилии, съ врБме, били прЪтопени и занаята изпадналъ все- цВло въ ржцвтЬ ва българитв, До пръди освободителната война въ Стара-Загора имало до 40 златарски дюкеня, които изкарвали различни издблия за града, за селата и за окодпитво годишни панаири. Освободителната война нанесла смъртевъ ударъ на Зла- тарския Занаятъ въ Стара-Загора. Най-първо чрбзь Цариградъ, а подиръ Съединението вече - чрвзъ Русе и Пловдивъ, пазари- тБ въ Иеточна Румолия били паводпени съ афтипи и хубаво из- работеви чуждестранни накити.

СтарозагорскитЬ златари сж държали винаги почетво мБсто по между другитЬ сснафлии въ града. ТБ см се отличавали съ сво-- ята честность и правдивостъ и мвозина отъ твхъ сж били прЪ калево набожни. Имали сж сухи и сериозни физиномии и пе-- поливо-блъдъ цвЪъть на лицето. ДпешнитЬ потомци на чиститЕз нЪкоташни цинцари въ Стара Загора сж „несдфдили „всецбло чер- титЬ на своитБ дбди и минаватъ, въ очитЬ на граждаиитЬо за хора глупави и низкопоклонни, идолъ на които е златното теле 194). Въ сегашно врвме въ Стара-Загора сж останжли около 13 Златарски дюкеня, които едва покриватъ разноскит си. Защото отъ 4--0 години въ Старозагорския окржгъ, както и на всадБ въ България, сж нахлули македонски цинцари (издаватъ се за чисти макидонски българи), които кръстосватъ селата и панай- ритв и лъжатъ простото паселение съ фалшиви европейски и ту- кашни накити, съ фалшиви мерджави (синци) и ма. др. 195)

Шарланджилвка билъ цвътущъ занаятъ въ Стара- Загора, до като да нахлуе газътъ и дървеното масло въ СЪверва Тракия. Газъть особенно много подпрвлъ Старозагорското шарлавджийство, защото дървеното масло, до освободителната война близу, пе билъ до толкозъ въ общо употръбление въ града. До тогава всички Стародагорци употрбявали шарлана и за храна и са освътдешие. Въ храстиянскитБ храмове и по джамиитБ кандилата били пъл--- ян съ шарлавъ. Съ шарланъ били напълнени кандилата въ ико-- постаситВ по българскитБ кжщи, съ шарланъ си свътяли хоратаез

104) Въ 18 столЪтие въ Стара-Загора се заселили и 5 мънски фамилии отъ Маскополъ, чииго потомци съвършено се пи ли. Още до прбди малко тукъ живели нЬколко старн жени, които зна л 4 влашки и на моитБ въпроси, хората още си спомнювахж фразага: се (ста (404. Сасз). Иречекъ, „Пжтувания по България“, стр. 168, зазвл 81.

105) ЦинцаритЬ ходятъ по Добруджанскитво села. кжмавто днесъ с изхвърлятъ постепенно едновръмешнитБ накиги, купуватъ ги отъ хора-- почти за ничтожна цБна и идватъ съ тъжъ въ България, да подкопават. златаритЬ ни

-115-

и изобщо, въ Стара-Загора и по селата, кждвто лонната свЪщь 1 вощевицата не можали да проникижтъ, поради по-вивоката си цвна,

Шарланджилъка билъ присаденъ въ Стара-Загора отъ май- стори изъ Казанлъшкото село Енина 196), дбто било гнвздото на най-доброкачествениятъ и най-ефтенъ шарланъ. Тоя занаятъ въ Стара-Загора работилъ много добрВ, защото въ старозагор- «ската кааза имало твърдБ много орвхи. Навредъ по ниви и ли- звади, въ лозя и градини, както вь околностъта на града, така, ща по селата, било пълно съ многобройни и ширококлонясти орЪ- зи. Плодоветв били едри, хубави и ефтени. Ефтина била при това и самата работа.

Въ края на вевка есень, когато со прввършвали полекитЕ занятия въ Старозагорекото поле, съ десятки бдни жени и дв- вищи, които работяли дЪтБ по бахчитБ, лозята, нивитБ и арма- витЬ, пръзъ зимата оставали праздни. Тогава тБ отивали по „яха- витъ“ (шарлано-работилници) и вземали съ стотини оки орвхи, които чупяли ин чистяли по домоветв си прзъ дългитво зимни пощи. ШарланджиитЬ знаяли, отъ една ока орБхи колко ядки се добиватъ.

Въ турско врБме въ Стара-Загора имало около десетина ахави, конто харчали шарланъ н извънъ прЪдвлитв на Старо- загорекото поле. Твърдв много шарланъ дигалн кодибарит6 отъ централния Балкавъ и шопитЬ, когато идвали въ Стара-Загора съ кола за ракия.

Вь сегашно вр ме, околноститв на градъ Стара-Загора сж окичени пакъ съ много орБхи. Било е врБме обаче, когато о имало в много повече отъ сога. Освободителната война оставила старо- загорци по срЪъдъ зима безъ риза на гърбътъ. То се знае, че тБ не пожалиди сетнЬ орБховитЬ дървета, когато се завърнали въ традътъ си отъ бЪгство по срвдъ мразоветБ, а ги изсбъкли 6е3- пощадно, било да се огрвятъ, било да ги продадатъ за ефтини пари на търговцитв, които кръстосвали по онова врвме Източна Румеля, за да купуватъ орбхови пънчета,

Оть 4--5 години пасамъ се заббл зва въ Отара-Загора, че

106) Енинци сж и днесь най добритБ майстори шарланджии въ Стара- Загора. Енинския шарланъ излизалъ по-ертино отъ старазагорския, защото хромелитЬ въ сгарозагорскитЬ мелници се движали отъ конье, когато въ Енина хромелитЬ били на вода. Отъ една страна силата въ Енина била без- платна, отъ друга страна се печеляло и врЪме.

-19-

н па лихваритЬ, ТБмъ не оставали вече викакъ пари въ ря- ЩтБЬ, дори нозЪтЬ си да обуятъ. Като ивмали пари за хубави царвули и ромички, селенит6 почнали самички да си аргосватъ кожи, кой както можалъ воче, та почнали да нахлувалъ и су- ви царвули, Тази голбма пестовностъ у хората въ Стараза- прекия край се продължила до тогава почти, до като едни отъ облонитЪ св паплатили окончателно на държавата ин лихваритЕ, а други останали напълно въ ращиВ на послбднит, като изгу- били и това, което по-пр ди имали, Въ много Старозагорски седа по-ФЪднитЬ селени се отървали по-лесно отъ воктитБ на безбожнитЕ лихвари, защото имъ биди длъжни по-малко, та по- десно пмъ се наплатили. По-заможнитв селяни, обаче, които: имали наслбдени доволно имоти и отъ двди и отъ прадвди, тЪ се полакомили най-много да накупять по-хубавитъ и по-широки турски пивя н ливади, та заели пари съ голъма лихва отъ лих- вваритЕ сръщу имотитБ си и станали така вЪчви длъжници на поелвднитЕ. Съ течевие на врЪмето, лихвитв на паритво падми- нали зпачително главпицит6.

По този вачинъ, въ много Старозагорски села, по-пръдиш- ВитБ неимотви селепи се здобили съ > собственни земи и се замогнали доволно, а прЪжднитв имотни селеци, наопаки, и3- тубили всичко, каквото имали, като останали въ сегашно връме ла работятъ подъ наемъ или на „изполица“ миналитБ свои зе- ми, които лихваритв имъ отнели за борчъ. Това > отчаенно положение на мнозипството седеви въ тоя край, както и глу- павиятъ луксъ, който разпространили по селата новит6 врЪмена. п засаснитЕ войници, повлияли до висока степень и за упадъка. на царвулджийството въ градъ Стара-Загора.

Въ турско врЪме било рЪдкость дд видите български селе- вивъ въ Старозагорско да работи босъ на полето, Сега е рд- кость да го видитв обутъ. Наистина, той восллъ тогава на но- ЗВтБ си царвули, но не билъ босъ. Царвуля сега сочи малко на простотия въ нЪкои Старозагорски села, особенно между жевитВ. Всвки селепинъ н седенка гледатъ да обуятъ позЪтВ си въ чизми, чепици или поне въ чехли. ТВ прЪдпочитатъ да ходятъ боси и да трепятъ нозЪтЬ си до разкървяване, отъ колкото да носятъ парвуди. ПрЪди освободителната война в било ивъкъ; тогава. всички мжжьо въ селата пръдпочитали да иматъ на нозвт си хубави царвули и навуща, а чизми обувади ергенит6. само по свадбитЬ иди по сбороветБ, когато отивали на згледа.

--198-- е САЛ оддаи наистина билъ приходевъ за Старозагор--

„ЕдритЬ Старозагорски ракаджии не се задоволявали съ ра- кита, която сваряли въ собетвеннитЕ си казани, по првкупува-- щ много ракия и отъ по-дребнитв ракаджии. Ако занаятчията. щъ Стара-Загора. се намбрялъ случайно въ голъма нужда за па- т по срвдъ годината, той се обръщалъ за помощь обикновенно мъ едритЬ ракаджии, като имъ продавалъ своята готова ракия. ли залагалъ бжджщата ракия за по-долна цБна. Така набирали пъ зимницитв си едритв старозагорски ракаджин до 200,000 # повече оки ракия въ годината Въ сегашно връме о невъзможно да се опръдБли точно, ка- 1 до колко стотинъ хиляди ведра ракия е давала Стара-Загора. вкегодно подъ Турекото владичеегво, защото пе сж се спазили отъ тогава почти никакви тефтерн. Ако пррсмътвяхме споредъ- числото на корабитБ съ грозде, кошо влизали въ Стара-Загора. ежегодно, то пакъ не щБше да ни бжде възможно да опрЪдБ- Лимъ точно количеството ва сварепата ракия, едно Защото с случвали години, че въ града влизали повече отъ 30,000 кора- бин грозде и друго, че не всичкото грозде бидо ушотръбявано за Ъещия. Наистина. старозагорчани намирали по-добра съвтка въ Тракията, отъ колкото въ виното, но като се случала годината Зазвънредно щедра, мнозина граждани, съ по-сухи изби, запазвали За доволно вино, отъ колкото ракия, попеже цвната на ракията. тогава падала, а виното се продавало бърже и па добра щБна. „Доволно ще е, вЪрваме, ако посочимъ само на местата, който "Стара-Загора поила по онова врвме съ ракия, за да разберемъ- като до колко въ цевтуще съетояпие се нахождалъ ракаджилъка. въ тоя градъ.

На първо мсто шоплукътъ 6 поглъщалъ много Старозагор- ска ракия. Отъ София ин Самоковъ сж вървъли почти непр - ставно кервани, съ по 20 исъпо 30 коля, които возяли на оти- зане, Самоковско желбзо и Т -Пазарджишки оризъ, а дигали на връщане ракия. Старозагорската ракия се продавала на добра. цвна въ София, Самоковъ, Тръвъ, Царибродъ, Бръзникъ, Радо- миръ, Карлово, Калоферъ, Ихтиманъ, Вакарелъ, Сливенъ, Хас- ково, Карнобатъ, Айтосъ, Бургасъ, Созополъ, Анхивло, Мосом- Врия, Габрово, ТрЪвна и Елена. Отъ тия главни центрове (Ота- розагорската ракия била разнаслна по всички“ околни села, ма- хали и колиби, както въ Стара планина, така и въ СрЪдна гора.

тетт

--196--

когато. паша въ Стара-Загора пе имъ достигали съдове, за.

а „всичката имъ ракия, та ставало вужда да продаватъ.

д ракия н по 40 стотинки. овата, Въ врвме на Крим-

ата. война, щБната на старозагорскитБ винени ракии достигнала

2 даа окапа. На тукашното ракаджийство се поставя, врв-

Неа точка, одва когато избухнала освободителната война. и градъ Стара-Загора станалъ жертва на пожара.

Въ сегашно врБме старозагорския ракаджилъкъ е западналъ. ачително, благодарение на силната външва и ватръшва конку- рощия и на ощо по-тъжкото патентно право, съ което били 06- докепи. спиртопродавателитЬ отъ съединението насамъ. Турския „гоирюкъ»“. въведенъ въ държавата едва савдъ Кримската война, пе бидъ така годъмъ и не тЪжнвялъ на старозагорскит6 винари п ракаджии; тБ го понасяли до тодкозъ неусътно и безропотно, щото си продължавали пакъ, и слрдъ това, да бжджть всички Дакаджии и винари. Днешния тБжъкъ патентъ, обаче, който на- заа сжщеврбменно и нвкои ограничения, „отразилъ се е така. 1 върху развоя на новото дребно ракаджийство, щото въ Стара-

ракаджиитБ се броятъ вечо на пръсти. И благодарение на,

тод непоносимъ. патевтъ, ракаджилъка въ Стара-Загора се е съ- Сръдоточилъ вече само въ нЪколко рацв, които сж останали въ Града почти безъ конкурентъ.

Отъ освобождението и съединението ни насамъ, градъ Ста-

Ра Загора отново почва да се прочува съ хубавитв си н чисти ко- Еаци, които намиратъ добра цЪна на нашитв и на чуждитво па- Ззари. И доволно щБше да Ожде, вярваме, ако, тритв. скществу- Зчощи въ града коначни фирми, да располагаха съ по-опитни ра- отници и, може би, съ по-множко капитали, за да поставяха 4. тара-Загора пакъ като центъръ на конячното пронзводство въ Южна България.

Винарството (Шарапчилъкъ) въ Стара-Загора вървъло, въ турско врбме, ржка За ржка съ ракаджийството. СтарозагорскитЬ Звана и винени оцети прониквали тогава на веждв по > шопско, централна Стара-планина и въ крайморието, кждъто били разна- сяни за продань и старозагорскитв спиртове. СрЪднегорскитЕ хъл- мове, които заграждать Стара-Загора като вБнецъ, били сж оки- чени, чакъ до освободитедната война, съ хубави ловя, що дости- пали нбкадв до стбнитЕ на града.

Оть рапна продвть до късна осень, старозагорци плъпвали

по лозята си да работятъ и да се веселятъ. Въ турско връмо,

-- |

| с -127-

«старозагорци за тази тВхна вандалщива, понеже тБ се завърнжли отъ ФВгетвото по сувдъ зима, когато въ града имъ ивмало клочка. дърва, 4 солонитВ нЪмалн съ що да докаратъ 197). Близу чет- к „ столртие се в изминжло оть тогава, а засмънитЕ. по-прваи ода хълми около Стара-Загора, който потъвали въ лози и овошки, и сега още продължавать да се гушятъ подъ небе- а „ бозмълвни, голи, безплодни и мълчаливи. Едвичкия Алзмен-

«ки банръ само, който стои пай-близу до града, почяжлъ с въ поедъднитЕ години да се покрива съ зеленина, благодарепие па. Добрата воля и па снергията на Старозагорския митрополитъ.

СтарозагорскитЬ лозя взоматъ въ. послрдно врбме „гаче“ отново широко разпространение, защото хората съзиратъ въ тхъ вдипъ добвръ помипъкъ. Наметина, оголялитЪо височини край трада и въ „бодза8 слабо се засъватъ, но лозята пълвятъ вече полето, дБто почвата е много по- силна, отъ колкото почвата по -бапритБ, Освънь това, лозята въ полето прдставаиватъ извбстви Здобетва и въ врвме на гроздоберъ.

Оть събдинението насамъ, изникнжли се хубави лозя и въ ближнитЕ села до Стара Загора, Въ селата: РЪховица, Колепа, “Хрищени, Дълбоки и Дервеня 198), кадБто лозарството въ Турско връме не е вирвяло до толкова, сега се славатъ съ хубавитБ си лозя и розови градини. Едчо надпрБваряне се забблЪзва дори, есенно врвме, у старозагорскитВ винари, да првкупуватъ гроздето. отъ поелднитв села. Селото Дервеня харчи гроздето си въ Ка- заплъкъ, защото послъдния градъ му иди нЪкавъ по-ндракн и троздето намира тамъ по-добра цЪна.

Отъ двв години насамъ, старозагорскитв лозари съ започ- яли да засаждать съ лозя и височинитВ около града, защото сж се увБрили, че „полскитЕ лозя“ даватъ изобщо слабо вино и гроздото имъ е изложено ежегодно (въ мокро врБме) па „билса- рата.“ Най-добро вино даватъ ония старозагсреки лозя, които сж. разположени по ближнитЪ до града хълмове: „Каймака,“ „Три могилн,“ „Чадъръ могила,“ „Кумлука,“ „Казапъ Бей,“ „Башъ

107) Освободителната война оставила старозагорскитБ седа безъ кола и безъ добитъкъ. СеленитЬ като нЪмали съ що да заведжтъ дърва въ Стара- Загора, гражданитЬ плащали до 20 д. за кола дърза първата годила,

108) Послдното село се наричало нЪкоги Змейово. отъ „ЗмейовигЬ дупки,“ които се нампратъ надъ селото, Змеюво е расположено край лъвия “бръгъ на Бедечка, вече въ самия край на чудно хубавия прокодъ (Дервен- ски), койго погълща въ недрата сч рЪката и добрБ направеного шосе край нея.

-129--

пита. вБрвали, че тъкмо това врбме е най-добрв избраното, да могвтъ чарницитБ да родятъ тлъста шума.

НЪщо година врвме, првди избухването ва Кримската война, старозагорската спиртна фабрика се затворила окончателно и дво- фътъ й. потънвлъ въ буренъ. Самата зграда на фабриката поч- пала да со рути, тававитЕ и прокапали почти отвредъ, 4 маши- арията й вжтрБ ръждясала. Тогава дошелъ, нечакано, на по- хощь на западналитБ ракаджийски акционери нЪкой си Буналъ, французки търговецъ, който купилъ фабриката за офтени пари, прикупилъ още мЪста на окодо и съградилъ чова и голвма фа- брика за точенио на коприна. |

о Буналовата копринена фабрика со издигала въ южния край на изгорелия градъ Стара-Загора, както личи и па фото- графията, която прилагаме въ края. Тази фабрика била модерна въ всбко отношение, Около централното здание на фабриката имало наредени нЪколко голвми пристройки, които служили за «складове и за „почивалия“ на работницитЕ прЪзъ девътъ. Фа- бриката имала 48 чарка за точение на коприна, подкарвани съ пара, имала широкъ дворъ, голбма градина и всичко това било заградено отъ вси страни съ високи ФЪлосани дувари. ВжтрБ въ фабриката работяли постоянно четирма души мажье, съ по 60 лева мвеечна заплата, и нВщо около 60 спромашки момичета, отъ града, които получавали отъ 50--80 стотинки въ депъ. Работата се почвала въ В часа рано и траяла до В часа вечорь. Почивка имало само отъ 12 ч. до 2 ч. подиръ оббдъ. Работ- шицит се свиквали на работа съ свирка, която заглушавала цВ- лия градъ и правяла проститЬ старозагорци да си въобразяватъ, че наистина „нихната Заара нигдБ гж нБма.“

о Отъ началото на Юни до кждВ средата на Септември, въ. фабриката прибирали врвменно по още 20 мщжье и 80 моми- чета: послрднитЕ со занимавали изключително съ прЪътрЪбване и чистение на пашкулитБ,

Въ първото десетолвтие отъ своето начинание, Буналовата. ка работила много добрв. (източвала въ коприна годишно отъ 40,000--00,000 оки пашкули) и давала хубавъ побоченъ. приходъ на населението въ цВлия старозагорски край. Едни пе-, челиди само отъ чарничовитБ дървчета, като продавали шумата пиъ, други пъкъ само отъ пашкулитВ, 9

-131--

3--4 лева на оката. "Това нВщо се случило въ старозагореко ъмъ края на 1872 или въ началото па 1873 год.

Доволно забогатялия вече Буналъ не се отчаялъ отъ това. 310; той можалъ да печели още доволно добри пари. Заббл-. 1410 се обаче, че фабрикантина позанемарилъ малко работата си п изъ депъ въ день се вдавалъ подоълно на пиянство и раз-| зратъ. Съ нВколко души богати бейски синове, той првкарвалъ- по щрли нощи въ безсъние и фабриката му често ожти запри-

зичвала на свърталище на разваленитБ жени.

Првзъ лвтото на 1878 год, Буналъ умрвлъ 0 ввезапно въ Бургасъ, вращайки се отъ Марсилия. Фабриката живорила. подвръ смъртта му, криво-лвво, още двБ години, до като, въ врБме на освободитолната война, тя изгорБла съвършенно, както. и гр. Стара-Загора. Съ това се турило вече край и на старозагор- “ското бубарство и копринарство.

Когато обзирате днесъ опня хубави мБета, кждвто сж се Ззленвяли пръди войната чарвицитв и чарничнитЬ градини, вие зчапусто дирите съ очи поне сдничко чарничово дървче. Полето е равно п монотонно, плувнало въ смарагловата зеленина на ОукналитЕ ниви. На едивъть край на изчезналитв чарничови гра- дини со пздита високо надъ зомята скроменъ паметникъ, поста- Ззвенъ тука да посочва мБетото, дБто е станалъ кървавъ бой (19 золи 1877 т., 10 ч. рано) между Сюлеймановитв пълчища, ру- сит н българскитЬ опълченци и дбто послъднитЬ показали не- чувано теройство. На 20 юли, всЪка година, старозагорци оти- вать при тоя паметникъ съ музика и съ духовенетвото на чело, За да со поклонять пръдъ сЪнкитв на загиналитБ и да 600 по- модять Богу за душитЬ имъ.

Житарството (Зайреджилъкъ) въ Стара-Загора било про- чуто въ Турско врвме, както и“ сега. То поотелабнало малко #Вщо слъдъ откриванието на Хиршовата желбзница, ала положе- нието му не било опасно разклатено дори до навечерието на ос- вободителната война. ЖитаритЬ били голбми богаташи (турци, българи, евреи) и раздавали пари на населението на „зелено,“ Обаче тв не експлоатирали земледълцитв така безбожно, > както правятъ днешнитв житари.

Старозагорското поле се засввало въ Турско врБме тлавно съ „червенка“ (турсви „Казълджа“) и жито, Кукурузътъ и про- сото се сБяли твърдБ малко, колкото да не останатъ незасъяни ония мБста въ „увата,“ дЪто житото пеможало да стане.

-1382--

Когато се пръвършалъ „харманя“ (вършидбата) въ града и

по селата, въ Стара-Загора се отварялъ житния пазаръ. Идвали селяни на пазаря отъ 12 ч. далечни села. Житното тържище въ трада прЪдставлявало широкъ площадъ, нарвчевъ „аланъ“ или „аланътъ,“ който побнралъ до 2000 коя. Най-голбми Фили жит- нитЬ пазари првзъ Октомври, та въ Стара- Загора неможало да се пррмине отъ хора и коля, Червенката памирала цвна отъ 4--8 лева килото (4 шиникя), 4 житото се продавало винаги отъ 60 стотинки до 1 левъ по-скъпо.

ЧуждестраннитВ търговци прЪдпочитали старозагорската „65- та пшеница“ (Загарка), която изнасяли прбзъ Сеймень, по Ма- рица, къмъ Еносъ и по гръдкитв Бгейски острови, Житото би- ло купувано тлавно отъ балканджиштЬ, защото можало да св „груха“ и ставало отъ него добъръ хлЪбъ. Старозагорскитв браш- нари и фурнаджии купували така сщо само жито, Много ста- розагорски брашна отивали, по опова връме, къмъ Одривъ, Ца- риградъ и намирали тамъ добра цВна. Одринъ поглащалъ твърдв много старозагорски брашна, до като не била направена още тамъ „парната брашняна мелница.“

Въ Стара-Загора, въ турско врбме, имало два вида браше няни мелници: водни и конски. ПървитЬ меляли брашна. за про- данъ, който били по-едри и по-груби, 4 вторитво пувготвяли: „тънко“ или „хасъ“ брашно, за хлрбъ въ града и за симити. Почти всвки старозагорски фурнаджия, ималъ въ дворътъ си и по една свод конска мелница. При всбка конска мелнива вдема- ли участие най-малко четири мършави и слбпи конье, КОЙТО въртяли денонощно тежкиятъ камъкъ, като ги промввяли чрвзъ вевки два часа Отъ тамъ е останало поговорка и до днесъ, да. пращатъ старозаторци всбки сабпецъ нли който не довижда до- брБ. „диде на конската воденица,“ Такива „конски мелници“ има въ Стара-Загора още и днесъ, ала въ турско врЪме т6о би- ли много повече и достигали до 25.

Оевбнъ првзъ. Т.-Сеймепъ, много старозагорска храна е 0- тивала па вънъ и првзъ Бургасъ, Тамъ селянитЬ возяди главе-. но кукурузъ (отъ 2--6 дева килото), а на връщане донасяли въ Стара-Загора морска соль отъ Анхиало. Кукуруза пръкупвали т0- тава гръцки търговци, който го првпращали въ Зап. Европа по. спартвитв. фабрики.

Старозагорското просо било купувано главно за, боза и 34. „Ярма“ на добитъка, Купували го най-много колибаритЕ и паа-

шик

--138--

али обикновенно отъ 1--3 лева за килото. Ертино се прода- въало просото, когато се родяло много; въ такива случаи седени- тъ го заравяли въ кюпове или въ сухи трапове въ земята, та. чаакали до като подекъпне. Най-скъпо сж се продавали староза- тгорскитЬ храни въ врвме на Кримската и слбдъ освободителната зевойни. Тогава червенката е намирала цбна отъ 20--24 лева на всилото, кукуруза отъ В--12 лева, а просото со продавало ин ято 5 лева.

Градинарството (Бахчованетво) въ Стара-Загора цъвтвло звъ турско врБме; зарзаватя билъ тогава, наистина, ефтенъ, почти изъ пари, ала пакъ приходенъ за самитв бахчованджин. Едивъ -жинрокъ пръстевъ отъ „прълфстни бахчи опасвалъ цБлия източенъ зи югоизточепъ край на изгорБлия градъ и твзи бахчи достигали чакъ до Бедечка. ПослБдната рвкичка служила като граница меж-

ду бахчитЬ отдЪсно, и чарничовитЬ градиви--на противополож- ния брЪгъ,

Новия градъ, въ согшно врвме, 6 погълналъ голбма часть отъ бившитЬ бахчи, Отъ освободжението насамъ, на мбетата на бахчитв сж били въздигнати доволно кжщи и прокарани иВколко. прави и шоснрани улици. ЕдноврБмешното старозагорско смЪти- ще, „Чокуръ Боклукъ“, което надминавало по височана днешно- то здание на старозагорската дБвич. гимназия, граничало съ бахчитв, То скривало въ нВдрата си боклукъ отъ незапомняни тодини, който се подпалялъ отъ врЪмо на връме. Пожарътъ прЕзъ 1ВТТ г. е погълналъ това смртище и основитБ му вече не ли- чатъ Прзъ тамъ сега минава дълга улица, една отъ най-хуба- вит въ града, по която вечерь се разхождатъ „алабраца“ ста- розагорекитв крайчанки, набВлосани като стВната, начервени и съ писани „кадънски вежди.“ Тази дълга и хубаво шосирана Улица е буренясала оть странитЕ, ала двътЬо редици салкъми, що се протакатъ по дължината И, уприличаватъ я на алея, На изтокъ и югоизтокъ отъ тая, на мветв трънлива, алея, разтилатъ се сега прввъзходни зарзаватени градини, които достигатъ и прз- качать Бодечка, та допиратъ до трасето на новата желбзнопат- на линия.

Пръстена на днешнитВ старозагорски бахчи е по-твсенъ, отъ колкото въ турско връме. При всичко това, обаче, Стара-За- тора би можала днесъ хубаво да наводнява столичнитр пазари съ ефтивъ и разновиденъ зарзаватъ. стига да се постигнеше едно дпректно съединепие на старозагорската линия, прзъ Чирпанъ,

-- 185 --

ниви н ливади около Стара- Загора сж били 13- съ овощни дървета. Подиръ жетва или косидба, когато орекото поле се отрупвало съ коши отъ свно или споци, заприличвало на безпръдБленъ лагеръ на Церера, хубаво било Вици да се вгледва човъкъ въ ясната синева на въздуха, който: “приличалъ на бевгранично тихъ н кристалевъ океавъ, въ чийто води плавали чудновати острова отъ корови на дървета.

я: „Стародагорскит овощки били оть добро качество; идвали да „ дигатъ съ коля и на товари отъ Новозагорско, Чирпанско н иска единъ видъ едри тукашни зимни круши се харчели “па добра цВна и по пазаритв въ Пловдивъ, Одривъ и Цари- градъ. Прочута бпла Стара-Загора и съ своитв. бадеми, който пълняли градинит6, лозята, дворищата и политв на Аязменския бапръ. На мБстото на днешнит казарми въ града и на длъжъ край “хубавото Казанлъшко шосо, що води къмь близката мЪст- носгь „Бешъ-Бунаръ“, въ турско врБме имало пространна баде- мова градина, нарбчена „Бадемликя.“ Любопитепъ е при това и „ че бадемовото дърво, което расте така високо и рас- кошно въ Стара-Загора, въ съсбдното Казанлъшко поле пеможе почти никакъ да впръе. НизкитЬ срЪдногорски възвишения, кой- то отдвлятъ двътБ раскошни долини одна отъ друга, иматъ го- авмо влияние върху мкотата на старозагорския климатъ, защото то запазватъ значително отъ студения лъхъ на вВтроветв, що духатъ прЪзъ клисуритв на срЪдния Балканъ отъ дунавската равнина.

Като оставимъ на страна орвхитБ и хилядитЬ други овощ- ни дървета, що кичали въ турско врвме околчоститв на Стара-- Загора, заслужава да посочимъ още на прЪголБмата овощна гра- дива „Кьошкели-бахча“ или „Джерска градина“, която се на- мирала на изтокъ оть града, край Ново-загорското шосе и зав- земала едно пространство отъ и колко квадратни километра. Кьош кели-бажча пръдетавлявала сдвоврвменно и ниви и овощна гра” диша. Когато двтЬ пожевяли нивята, оставала на лице простран- ната градина, съ свонтЬ хиляди грамадни и развовидни овощ- ни дървета, които давали на стопанивътъ си (Еминъ-бей) единъ тодишень приходъ отъ 3000 лева. Падаривъть на Джерската традина билъ вдипъ страшевъ аряаутинъ, който прЪдставлявалъ нЪщо като Старо-заторски Церберъ. Хората се страхували отъ нето, та се бояли дори очитЬ си да обърнатъ къмъ тая примам- зива градина.

-187--

ото вевкой гледалъ да мине въ кжщата си кое съ ков съ мавко, кое съ спренце. Тогава, всичко ге ала продажбата била голбма и износна. „Овчето и козе Би А ро лБт6 по 10 стотинки оката и по-долу; сире- щето 2816 имало цвна отъ 25 -- 30 стотинки оката, 4 есень и “зимв се продавало по 40 ст. до 50 стотинки оката, С одезаи овчари въ Турско врбме били дисциплини- к Рани. и честни. ТБ неможали да подигатъ цБната на млъкото <-воеволно, нито сивали да продавать капка мабко на каш- : и - Тогавашното градеко общинско управление има- де оран присърдде пуждитв па гражданитЕ, та залитало въ отношение да, имъ спомата. ЦВната на млвкото опрдвля- - -заи ежегодно градскитв съвбтвици; т вземали прбдъ видъ глав- „зо общото състояние на занаятчнитв и на срЪднята рака, хора, С тжа опрЪдвляли такава цБна за ока млвко, каквото да могатъ и заай-спромаситЕ хора въ града да си купуватъ. Овчаритв не смл- - ли да се противятъ на тия общински разпоредби, нито се рБша- вали да ги прЪстжпятъ, защото рискували да загубятъ веднжжъ за винаги правото да овчарствуватъ въ окодноститЬ ва града. То св знае, че тогавашното общинско управление имало прЕдъ видъ по интереситв на самитв овчари, които улеснявало въ това, че Со Зти не облатало съ градски давнини, а градскитБо мери пазяло -чрваъ падарит6 само за тЪхнит6 добитъца.

Въ Турско врвме полето окодо Стара- Загора било засвено па веждв; почти никждЕ нвмало мБсто изоставено -и незасадено., Шролбть и двтв СтарозагорекитВ овчари не можали да намврятъ почти никаква паша за стадата си около самия градъ, та се на- въртали съ овцетБ си тлавно край старозагорскатЬ лъджи ин дру- тадБ. В слизали въ полето сабдъ щетва, когато за овщетв имъ Вмало доволно паша по нивитВ.

Старозагорекитв овчари въ сегашно врЪме намиратъ довол- но паша за добитъцитБ си на веждб около стБнитЬ на града. Не е рЪдкость лБтБ да забблвжи човъкъ стада и въ самия градъ, които обхождатъ на длъжь трЪвясалитво му улици и опасватъ, блвящецъ, буренитБ имъ. Магарошкия бодилъ въ улицитво на града достига по сръдъ лЪто височината на два човбшки боя и тгъстацитв му служатъ често за скривалище на градскитБ нохра- нимайковци, въ врЪме па изборитБ.

Съ въвеждането закона За торитБ и пасбищата, старозагор- скит козари остали безъ кози, а овчаритЬ загубили ония хуба-

-199--

„ Еасаплвкътв въ Стара-Загора цъвтвлъ въ Турско врвме: 4 , отъ кодкото сега. Той се намиралъ въ ржцътБ па бъл- отг срива отъ колкото въ ращБтв на турцитво Староза- прекитБ касапи заличавали въ града особпо много ссенно прБме.

тъ Авгуетъ до половинма на Декември), кога, ндетанялъ сезона ва голбмото клане, както за едритБ, така и за дребнитв доби- тъци. Месото на. изклания добнтъкъ првзъ тоя сезовъ било пръд- назначено изключително за пастърма. Сампя сезопъ старозагорца. наричали, па наричатъ го и днесъ-- „салхани.“

с Въ турско врЪмо въ Стара-Загора имало петь салхани. Ра- "ботала на салханитв почвала ежегодно отъ св. Богородица (15 ЗАвгусть) но траяла иди до Димитровъ день (26 Октомври), или жай-късно до кидБ срдата на мбсецъ Декември. На салханитЕ, аазомали участие съ стотини работници по отъ двата пола, като работяли по нЪкоги деновощно. Едри добитъци били изкалани отъ 3000 на горв, а броя на дребния добитъкъ надминавалъ често. зижти и 5000, Седовъть со захващалъ съ клане на едрия добн- тъкъ, а дребния добитъкъ оставяли за по-подиръ,

Понеже добитъцитБ отъ старозагорския край не достигали винаги за салханит6, тукашнит6 касапи купували много дофитъкъ и оть другадБ изъ България. Едриять добитъкъ тВо купували обикновенно отъ, Плввенъ и Горна Орвховица, а овце но кози отъ. колибитВ на Цевтрална Стара планина. За добри волове старозагорскитв касапи плащали отъ 60 --120 лева за едипътъ, а по-мършавитв купували за много долна цЪна, защото ги първо отхранвали, та послЬ ги клали. Една хубава волска кожа со про- давала на пазаря за 36--40 лева.

Оть месото на изкланитЬ дребни добитъци касапитво пра- вили пастърма, а коститБ имъ сваряли въ голбми казани и до- бивали лой. По-пръфинената лой касапитво вливали въ кожени трлуми или въ шкомби, та я пращали за продавъ (отъ 2---2:50 л. оката) въ Одривъ и Цариградъ. „Фурдата,“ или по-нечистата- лой, оставала въ Стара-Загора, която купували мумджиит и са- пупджиитЕ, за да правять отъ нея свбщи и сапувъ.

Отъ месото на едритБ добитъци, старозагорскитВ > касапи, притотвяли два вида пастърма: по-додвя говежда пастърма, която: продавали по 10--В0 етот. оката, но „белове,“ пай-кррхка и пай-вкусна старозагорска пастърма, която продавали „ангро“ въ. Пловдивъ, Одривъ н Цариградъ по 1:30 л. оката,

--140--

Най-долнята и най-ефтина старозагорска пастърма била оная, “която приготвяли съ костит заедно отъ козитЬ и овцетв. Тя се “харчела въ града и по селата и цбната й пе падминавала 50-- 60 стотинки окдта. „Кокаляната паетърма“ купували тлавпо ста- „ розагорскитв чифликчии и майсторитв. Еднитв я купували по жетва н харманъ, за да хранять съ нея своитв „айлъкчин“ (над- ничари), а майсторитв гледали да наситять съ нея (првзъ Мартъ, Априлъ и Май) гърлата на своитв 10--15 души калфи и чираци, като я сваряли на яхвия съ много вода, фасулъ, лукъ и чушки. Чирачетата обикновенно „топяли“ въ тлъстата чорба "на ахнията, като се задоводявали съ нЪколко фасудчета и перца отъ лукътъ, а калфитЬ дигали мръвкитБ и обирали ребрата.

Подиръ освободителната война, старозагорския касаплъкъ. западналъ, Ония блаженни „раванши“ (печалби), който пръжя- вЪли старозагорскитв касапи въ турско врвме, сега изчезнали без- възвратно. Нъмало и ония касапи вече, така опитни и богати, за- „щото мнозина отъ тБхъ били изклани въ врЪме на войната, както. пъди това тБ клали добичетата. Опил отъ тбхъ, които прЪкарали. катастрофата благополучно и оживблн, тБ останали сега годи и -безъ капитали. А подиръ войната, добитъцитБ въ старозагорско. “били толвма рЪдкость, защото били откарани отъ башибозу- "цитв, првзъ врвме на бойоветв, къмъ Одринъ и Цариградъ и продадени тамъ на евреитв за никаква цЪна. НЪмало добитъкъ, по овова връме никждв, Той билъ изтребевъ въ Базанлъшко и “Сливенско по сжщия начивъ, както въ старозагорско. Въ сбвор- на България, кждвто башибозуцитв вемогли да проникнатъ, тамъ. “били струпани съ стотини хиляди войски -и ОБжанци, който иЗ- пояли всичко, Ето прочее главвитв причини, които туриди точка на сдновръмешния цвЪтущъ старозагорски касаплъкъ, ф

Вь сегашно врЪме въ Стара-Загора сж се открили дв сал-| хани, които работатъ твърдБ слабо. Тъхниятъ развой е подорянъв днесъ отъ редъ причини, който бидоха създадени, било отъ ид- никналата голъма конкуренция, било отъ новото устройство на хорекия животь слвдъ освободителната война, било отъ изселва- "нието на турцитБ, отъ новосъзданетЬ политически граници и т. в.

Въ днешнит6 старозагореки салхани изкалатъ ожегодно пе повече отъ 400 едри добитъка, отъ месото на които вадятъ „00- лове“ и ти проддватъ отъ 2--8 лева оката. Овчата и козя па „стърма е оставена вече ва страна.

ли

Гребенари (Таракчии) въ Стара-Загора имало въ турско. убие само два дюкеня. Тоя доволно приходевъ занаятъ се на- маралъ въ. рацЪтЬ на бъдгарит6. ТаракчинтЬо изработвали отъ иволеки рога женски и мажки гребони. Женекитв гробови има- 1 рвдка и гъста страна и се продавали по 60 стотинки сди- тътъ, а мажкитЬ имали само рЪдка страна и стрували на поло- зана. Печалбит на старозагорскитВ таракчни били доволно го- ами, понеже въ Стара-Загора по опова врбме нЪмало други гре- бени. Тъзи здрави и офтини требени били тогава въ общо упо- трудение и въ града и по селата. Твърдв нарбдко кища въ Ста- ра-Загора, дъто можало да се намбри и по единъ филдишевъ гребевъ, дошесенъ армаганъ отъ Цариградъ. ФилдишенитЬ гребе- Ети означавали луксъ и богатство по онова врЪме, та се намира- жи само по чорбаджайскитв кащи. ТЪ били потопени да киенатъ Ехъ дървено масло, за да умвкнатъ и да се пе пършатъ. За конетв и за рогатитв добитъци, старозагорсвитв тарак- Уини изработвали особни гребени. Оть бадемово нли кайсиюво дър- Езо, тЬ правяли дървени гребени съ едри зжби, които били упо- иувбявани за разчесване гривитВ и опашкитв на конетв. За ро- ЗамтитЬ добитъци гребенитв били желвзни съ къси и гъсти зжби зи съ дървени сапове отгорЪ, отъ буково дърво. Освввъ гребе- Зин, старозагорскиЪ таракчни правяли н триоичета за рЪзане на лозовитЬ пръчки.

Въ сегашно врБме истински таракчии въ Стара-Загора нЪма. Има двама души желвзопродавачи, които, првзъ свободното си зрБме, правлъ триончета за лозята и желбзни гребени за доби- тъцитЬ. КокалянитЬ гребени, отъ биволеки рога, правятъ цига- питв и ги разнасягъ врЪдомъ по селата. Подиръ освободителната. война, отъ какъ нахлули въ България различни металически и каочукови гребени, таракчилъкътъ въ Стара-Загора съвевмъ з4- тасвалъ.

Дуранаджийския или столарския зананть въ Стара-Заго- ра, прЪди освободителната война, ималъ съвеБмъ друга посока, огъ колкото днесъ. Тогавашнитв дурамаджии били повече турци и правяли становое, черчевета, хурки, чакръци, точилки, налъми,| софри (паралии) дБтски люлки, дървени столчета безъ облЪгало, гиргьофи, малки сапдъчета и мн др.

Станове дурамаджиитЕ, харчали твърдв много, защото по 0- пова връме нБмало българска кжща безъ станъ, Както по села- та, така н въ града, българкитБ тачали шаякъ, платно, бохчи,

--143--

вел бои били. по-трайни и по-скъпи, то ги купували, заг | к чорбаджинт, а въжанит люлки купували сиромаситв. и Харчали въ града н много дървени „фараши“ за, тъ: правяли и малки савдъчета, който харчали по сола- т „града, а тодвмитв съндъци за дрвхи идяли отъ Чир- ва 2--3 години прЪъди освобождепието, изучеви въ Чехия старозагорчета, заработвди въ града модерно стодарство, Дурамаджийския занаять въ Стара-Заггра не пропадналъ освободителната война; той само првминалъ отъ ржцвтъ ща: въ ржцътЬ на българитЕ и сега вземалъ съвеБмъ дру- та посока. Благодарение на нЪкогашното кпажевско дърводблско Заалищи но на повитБ изисквания па врЪмето, днешиитЬ. изучени. ри дурамаджии (5 дюкеня) правять най-модерна вебка мебелъ, като да Дж отъ нЪкоя европейска фабрика. Грвнчарския или „чомлекчийския“ занаятъ въ Стара-За- Тора не билъ кой знай колко много развитъ въ турско врЪме, зала тукашнит6 гръвчари били довоави тогава отъ печалбитв, Въ

Загора, пръди войвата, имало 5 грънчарски дюкеня и гръв- 1 били св българи. Подиръ бакърджиитв и бачоваритв, Коща били първи, които наводнявали тогавашнитЬ кжщи съ

Злокащнина. Паници, гювечи, делви, гърнета, саксии, стовни, руч- ки, (кавдидници), пепелници, дълги кюпове за носение на вода та шера,, шулета, ибрици и мв. др., гръвчаритВ харчалн въ вай-ф голбмо количество, защото това били необходими потрВби за вев- ка кмща. ТБ правяли за въ града особопни глочосаи и писани -стовни, извбстви тогава подъ името „гългълки“, които продавали -доволво скъпо. Зимв до като не били извъстни още желбзнитЬ мангали, старозагорскитЬ грънчари паводнявали кжщитв и дюке- нитБ въ града съ „пръстени мангали“. Тогава почкитв още не -били извбстни, па и дюкенитВ се не затваряли отвредъ като се- гашиитЪ, ами дюкинджията сбдалъ обикновенно на „пишкюня“ до мангаля и разперялъ ржцЬтв си надъ него, а кадфитв и чи- рачетата треперяли задъ него и хапяли пръститЬ си, Вевки дю- койджия или занаятчия трепорядъ зимв по щъль день край мап- галя, като куче.

Въ околностъта на Стара-Загора ввма добра пръсъ за грън- ци. И тогавашнитЕ и сегмшнвтЬ грънчари въ града я докарватъ отъ ближнитЬ села: Маджирито, Памукчии и Ахърито.

Бояджиит?Ъ (вапцари) правяли добра работа въ Стара -За- тора въ турско врЪме, Тоя занаять билъ въ ржцътв на българи-

-145--

нбщо, за да излвзе по-екоро работата имъ. Тод 34- въ турско врвме отъ 10--12 дюкеня, само. отъ четири. Тия занаятчии самопогубили занаята си

защото се пръснали по селата. Ш отбиаи соде- > града.

Къмъ демирджилъка и балтаджилъка трвдва да присъеди- шмъ ихилитчилзка (ключарството), който занаптъ въ Стара-За- трасе прдставляпалъ, въ турско врЪме, само отъ единъ едий- свевъ каючаръ. То со знае, чо този ключаръ ималъ доволно абота и печелялъ добри пари. Сега килитчилъка миналъ въ рщвтво па старозагорскитв желбзари, които правять кантари, Кровати и други тънки работи.

„ Берберлика (бръснарството) въ Стара-Загора билъ всещвло въ ржцвтв па турцитв. Само 3--4 години прВди избухванието ид освободителната война, въ Отара- Загора се появили и двама. „християви бръснари, конто дошли тука отъ другадВ.

Въ “туреко врвме борбарлика билъ сложенъ и сфтенъ 84- наятъ. Отъ берберинътъ се изисквало тогасъ да знае много н6- що, за да тичатъ мющеринтБ при него. Той бръсиялъ, стрижалъ.

миплъ глави. Едно обръсване съ омнването струвало 10 стот.

„за тия 10 стотинки, бръснаривътъ билъ длъженъ н какси, да съобщи па мющерията си, бръсняйки го, почти всички град-

- ски дневни новини. Когато пъкъ „сетилътъ“ увисвалъ надъ гла- вата на мющерията, бръснаривътъ, мияйки го, запявалъ излбка. ибкакви коплети отъ любовна турска пвсевъ, Слвдъ омиванието, берберипътъ сварялъ на мющерията одво голвмо горчиво кафе за, 5 пари и, ако нЪмало вече какво, той свдалъ турски на едно дюшече при оджакътъ, откачалъ отъ стЪната нависналата съ пю- окюли тамбура и се впущалъ, като „ДВдо Лилко“, да подслади. торчивото кафе на „дюздисаниятъ“.

НЪкои старозагорски бръспари, въ турско врбме, били сжщо- връменно давтисти и пущали на болнитЬ пиявици. БерберницитЕ пмъ били чисти и проввтрени, По поличкитв край оджакъть со мъдряли и 5--6 паргилета, който чакали страствитв пушачи на дютата „тюмбикия“. Бръснаривътъ не бивало да бждо загриженъ. Съ запрътнати до лактитБ ржкави, съ каса и чиста прЪстилка ща пояса, той посръщадъ усмихналъ всички свои мющерин. Ман- талътъ му пръдь берберницата постоянно горялъ и топлялъ два

10

-- 146 --

пиринчани калъпа. съ който управяль фосоветв. на старозагор- скитв. „дели-каплии”. Така наричали тогава опия „луди-млади”, които обичали да „удритъ фесоветБ си“ всбки день на калъпъ,

Сегашното бердерство въ Стара-дагора се движи въ рам. китБ само на берборлика. Турскитв бербери въ града продължа вать и диесь още да бръснатъ цвлитЬ глави па турцитв и тур- скит цигапи. Модернит же бръснари, които надминаватъ своитЬ „прости кодеги“ само въ топа, че боравять съ „машиикитЕ“ за стрижене коси но „кзи бради“, -- тв, съ своитБо всевъзможни четки, валяци, помади и др., станали с въ двешно врбме це- волпи разпространители на пархутя, на накожнитЬ болвети и на опасникътъ на косата. И едвитЬ и другитВ сж завили днесь ги да по кюшетата почти въ веЪко старозагорско кафене, било да. не плащатъ кирия, отопление и освбтление, било да си помагатъ. съ кафеджиит взаимно съ своитв мющерви.

„Коларството било доволпо развито нЪкоги пъ Стара-За- тора. Имало повече отъ 35 дюконя въ града. Занаята билъ въ рвцът6. изключително на българитБ. ПървитЬ майстори колари дошли въ Стара-Загора отъ Мътишъ иди отъ Енина. Коларитв работяли коли за града и за селата. Най-усилено се работяло по жетва, харманъ и гроздоберъ. Тогава коларитв не шуветавали да. чукатъ и нощЬ. Работата въ коларвицитБ кишЪла така непрЪкъс“ нато дори до направата на желъзнацит въ Южна България. ЖоавзницитЕ. отнели хлЪба па стотини кираджии, които карали. всень крава къмъ Одривъ, Сейменъ и Цариградъ. Воче н дру- гитБ старозагореки търговци напустнали колята на кираджиитв пн почали да товарятъ стоки отъ Цариградъ на желбзницата. За. коларитБ кираджин оставалъ само още единъ паль: Стара-Загорд. --Бргасъ и Стара-Загора--Радне-махле. Съ направата на Бур- таската линия и линията Нова-Загора--Чарпавъ, желбзнищатаь. отнела и послъднята коричка хлвбъ изъ ржцвтво на старозагор-- скитЬ кираджии. Гака билъ съсипапъ въ Стара-Загора цвътущия на врЪмето коларски занаятъь,

Въ сегашно врбме въ Стара-Загора има на лице около 15 коларски работилници. Коларитв работятъ прости коля и попра- вятъ повреденвт каруци и файтови. ТБхниятъ помицакъ е твър- ДЪ оскуденъ, но тЬ продължаватъ да работятъ занаята отъ. бе май кждв.

Както въ турско врбме, така и сога, старазаторскитЕ. кола- ри купуватъ суровия дървенъ материалъ отъ Енина, Мъглишъ п

-1471--

«тъ. другитв казанлъшки планински села. Въ околноститЕ на тия „ода още въ турско врвмо е имало хубави джбови и букови лв- се, Одмо з4 „главини“ на колята, кОиТО со правяди отъ здраво орбхово дърво, старозагорскитБ. колари купували материялъ пъ града.

“Тенекиджилзка въ Стара-Загора билъ останалъ въ ржцве ТВ па еврейтЬ. Въ турско врБме имало само двама тенекиджии тъ града. ТБ работали денопощно и печолялн добри пари. Н- а „къща въ Стара-Загора, првди освобождениего, безъ фенеръ.

Ни турчивъ, ни българинъ можали тогава да закъснять нощВ по уищит безъ. фонеръ. Караколътъ (нощна стража) кръстосвалъ щбла. ощь града и окодноститв му, но когото хванядъ бедъ фенеръ,

то въ подицията, като не добъръ човвкъ, Отъ година- 1 „дори до надвечерието па освободителната пойна, хва- шаитв българи нощв безъ фенеръ на улицата. пазя не само 34- таряни и щрафирани, но и бити.

Осввнъ фенери, тогавашнитЬ старозагорски тенекеджни пра- зли фувии, тазиляичета, свещници, мврки за жидкостит6, стър- пики, различни кутии за кафо, за захарь и много др. Въ с6- пшно врвме, тенекоджилъка въ Стара-Загора се е засилилъ зна- чително --- има вече 5--6 дюкепя, защото, покрай другит6 до- Мавишекн потрбби, тенекеджиит6 почнаха да правятъ траби ин полу” за кащит6, да обковавалъ съ ламарина СтръхитБ или др.

“Тютюнджии въ Стара-Загора въ турско врвме имало 20) Дюкеня. ТБ били и турци и българи. Прбди да се въведе бан- деролъть въ турскала държава, тотюнътъ въ Стара-Загора се про- Давалъ не загънать, както се продавалъ и кадаифъть. Всвки

ималъ свой хаванъ въ кащата си и нарбзвалъ еже-

ЗАпевно толкова прЪсепъ тютюпъ за тютюнджийницата си, колкото

Звоче прЪдполагаль, че ще може да продаде. ната на тогаваш-

ния тотюпъ почвала отъ 90 стотинки и достигала до 2 лева

ката. По 2 д. оката се продавалъ обикновенно най-хубавия, или „бохча-тютютъ“.

Когато се въвелъ бандорола (1870 г.) въ Турция, тотювя въ Стара-Загора пакъ не подскъпналъ много. Най-кубавия тю- тювъ се продавалъ тогава отъ 5--6 лева оката. Тютюневата фабрика, която се отворила въ града но можала да конкурира първата година съ смблитЬ контрабандисти. Сетнв, тя вземала държавния коптрольоръ на страната си и работитв по потръгнали усибщвно напрвдъ. Пакетитв со облепяли само за очи съ упо-

-148--

трббепи вече нВколко пати бандероли, до като да изаъзне тю- | тюня изъ фабриката. Послв. свщитъ бандероли се повръщали пакъ обратно. Така вървбли работитв на старозагорскитБ тютюпджии,

чакъ до избухването на освободителната война. То се зпао, Щ-

ната на тютюня въ Стара- Загора днесъ 6 сжщата, както ива

всждв въ България. Ефтинъ и хубавъ тютюнъ се купупалъ въ

турско връме на Узунджовския панаиръ, по хасковсвитр и по

старозагорскитБ. села.

Емфеджилгка въ Стара-Загора подпиралъ, въ туреко. ри ме, значително тютюнопродавцитв. Имало хора въ града, кош пушали тютюпъ и смъркали енфе; ала тв били твърдв малцина. Мнозинството -- поддържали или едното, иди другото. Въ тър“ витБ врБмена, до като енфето било донасяно въ ивъ Гърция, употрубявали го само по-богатитв и „по-окумушитр“ (грамотви) хора въ града: ходжи, попове, учители, беюве, ке маками и пр. По-сетнЪ, въ Стара-Загора дошелъ еданъ циншд ривъ отъ Янивва, който отворидъ въ града първата ерфеджий“ вица. Тогава енфето въ Отара-Загора посфтивяло (8 гроша» оката) и станадо доствино за всички. Старозагорчани се нахвърляли сеп. лакомо на енфето. Носоветв на мжже и жени изведнжжъ потъме няли, като да били натъркани съ чоколадо. Най-мвого употръфе вали онфето еврейкитВ и старитв кадънн. Подиръ твхъ идлан коюмджнитЕ, тершит6, халачитв, бакърджиитВ, седекитво прина- тари н другитв сенафи. Берберитв се првдпазвали отъ опфет. Цинцаривътъ усивлъ до толкова, щото отворилъ въ скоро врме по сдивъ епфеджийски дюкавъ въ Пловдивъ и Одривъ, "Тога въ Стара-Загора излбзли на мода одни кафяви н черви посои. кърпи, голвми като бохди. Твхъ ги купували главно вифоджинт, клисаритВ, черковнитв. пбвци, поповетв и сонтропитв. Шослву нитЬ ги носяли въ поясъ или по джебоветв си, 34 да смъркать въ твхъ или да събирать жито оть парастаситЬ. г

Ерзчмари имало въ Стара-Загора и въ турско врбме, как- то и сега, доволно (190) много. Кръчмаретвото тогава било пъ ржщвтв на българит6, както кафеджилъка билъ въ ращвтв турцитЬ. Разликата между сегашни но тогавашви кръчмари ге състояла само въ това, че посарднитБ продавали освбнъ вино | ракия, още и дребна бакалия: соль, пиперъ. кафъ-кибритъ, су- шено грозде, пастърма и много др. Въ турско врвме старозагоре скитБ кръчми били посбщавани най-много отъ турцитво мо отъ турскитБ цигани, БългаритБ посвщавали кръчмитв твърдв рвдко,

а аи

--149--

павно по двв причини: едно, че тогава се намирало, почти въ ка българска кища, вино и ракия за пиене и друго, че бъл- вт. со страхували да посбщаватъ кръчмитВ, защото, ако за-

ъ случайно нЪкой пияпъ турчинъ, послбдния можалъ. с „ дори да ги принуди да заплатятъ кръчмарю ракия, безъ да има кому да се оплачатъ.

и щ. сегашно в врЪме е тькмо обратното: турцитв странятъ отъ пакта. а българит6. тичатъ да ги пълвятъ. ПосбтителитБ на реки кръчми сж хора сиромаси, които едва итанието си и чинто дБца въ кжщи поглеждать хаус - Връщайки со вечерно врЪме отъ работа, мнозина. 1 бЪдни нещастници се отбиватъ по кръчмитв, въ които тъ до срвдъ нощь. Залитайки и викащецъ, тБ едва на- разграденит дворчета на своитБ малки хижи,

Н вото Бафеджийство, косто. навлбзло въ послбдно връме (ълбоко въ областъта на кърчмарството н сладкарството, датира. ра едва отъ навечерието на старозагорското въста- Докрин врЪме въ Стара- Загора имало само 2--3 подобни : кафенета, въ които се събирали младежитВ и свободо- шбивите. олемевти, да играятъ карти, табла, домино, да четатъ приградекитЬ вЪетници н да си шушукатъ на ухото за Ботьо- ша чета и за пропаданието на Турското царство, Въ недбани | праздайчни дни, тбзи кафенета били натъпкани съ младежи, щото: идвали тука и по-ивтелигентнит. запаятчни, кОНТО ъ двл поможали. да дойдатъ. Кафенетата въ подобни дни иди затворени отвънъ, по вжтрБ се счувалъ шумъ, глъчъ и тю- одевъ пушъкъ изтичалъ отъ разтрозитБ на кюпевцитЬ но вра- тв, като отъ запалена фурна.

“ Кафенетата въ Стара-Загора, подиръ освобождепието, се иножили. Обаче, младожьта не се групирала въ твхъ вочо така, акто въ турско врЪме. Особенно подиръ съединението, староза- урекитв кафенета ставать сборни мбста за политиканствующитБ дементи, едни, които биди на властъ и поддържали властующето равителетво и други, които изгубили службитЬ си и гладували, ра грозно да ги слуша човбкъ като пеувамъ и се закдиватъ. (ъмъ твзи кафопета сж се притурилн днесъ още нЪколко дребни задимени кафененца, на старозагорскитв социалисти, които се ъднятъ праздничанъ день съ чираци и калфи, непримирими то- втоли на сегашния социалевъ строй въ България.

--150--

Рибари (Бзлъкчии) наричали въ Стара-Загора ония тър- товци, конто, по край дребната бакалия, продавали твърдв. мног» содена риба, чпруджи, скомрин и хайворъ. Въ турско врбме. имало отъ 8--10 дюкевя балъкчийски въ грала. Тази търговия била въ ржцътЬ на българитБ, 16 ходяли да купуватъ риба въ Мала Азия (Балдарма), край блатливитв бръгове на Мраморно море, пе далеко отъ градъ Бруса: отъ тамъ донасяли тБ хубави маелини и дървено масло. За скомрии и чирози ходяли въ (0- зополъ, та купували сжщевръменно отъ Анхнало и морска сол. Шарани, моруна и щука хайвер докарвали отъ Свищовъ, отъ двто купували и каменна соль. На добра цБна продавали въ града зимБ цариградския „далакъ хайверъ,“ който населението ЗЪдяло съ добъръ апетитъ и го купували главво за ефтинията му- По-първитЬ старозагорски балъкчин отивали за риба и за хай- | веръ въ Астраханъ, на Волга, ала тЬ продавали вече по-скъпияко та мющеринтБ нмъ били повече граждани.

Старозагорекитв балъкчии въ турско врвме печеляли добрия пари. Благодарение на поститБ и на голвмата набожность на на-- селението, днешния старозагорски окржгъ поглящалъ, по оновая врбме, до 200,000 оки риба въ годината. Селенитво купувадве риба за Никулдень, Върбница, Благовбъщение но въ врбме нав жетва. Гражданите я купували пръзъ вевко връме па годината Стара- Загора храняла съ риба, въ турско врвме, цвло Казанав лъшко, Калоферско, Чирпанско, Хасковско и Новозагорско. Днес-т св останали само 5--6 балъкчийсви дюкевя въ Стара-Загора.

10.68

Кримската война Заварила жителитв на градъ Стара-Заготра въ пълно благосъстояние: търговиит били годъмн и занаятит? цвътущи, Хората се трепяли денонощво да работятъ занаятит?, но били при това всички доволви, защото трудъть имъ се въз: награждавалъ многократно. Живота въ града кипвлъ тогава 6095 | шумно и хармонично, както кипи живота въ едно пчелинско ко“ | шарище. Старата вражда между мохамедани и христаяни била доволно изгладена и почти забравена. Всбки тичалъ сега на ра- ботала си и на търговията си, безъ да има кой да му бърка, Турцитв въ Стара-Загора се радвали на живота, чо точалъ тавд „по медъ и масло,“ та ги отвличалъ неусвтно въ сладостнит прбгрждки ва дрвмотата и мързедъть. Българит же били зади- сави въ голвмитЬ печалби н „берекети,“ та имъ не оставало

-н01-

„дори, че живбятъ подъ опасната сбнка на о въ какво положепне се намирали работитв въ Стара- се разнесла внезапно вветъ (1853 г.) по цбла че руситв пръминали Прутъ и завзели Влашко. (втБ турци били изпоплашени страшно много отъ на вЪсть, защото тЬ най-добрБ знаяли, отъ всички „ като какви могатъ да Ождать за тЪхъ поелЪдетвията оть война. Наопаки, старозагорскитв българи по- съ затаена радость тая многообБщающа вЪсть, защото вече, че прЪдприетата война ще съсипе окончателно ето на турското царство въ Европа, Така изгрбла. въ сърдцата на българитв загаеналата (отъ 1829 г.) на- За избавлението, когато, наопаки, въ сърдцата на турцитВ иа отново старата вражда срЪщу всичко българско, хри-

с Както винаги, така и този пать, Турция не била добрв. подготвена за войната. Въ Цариградъ ее опасявали доволно мпого: г отъ ватрршни размирици, които руситв можали да създадитъ лесно на Балкански полуостровъ, съ помоща на хриети- скит: славянски елементи 19). Българитв въ Тракия били по зуидимому мирни, покорни и прЪдадени всещвло па занятията си; гурцитВ, обаче, съзпрали много добрв тВзи български хитрини и прБструвки н, като че усбъщали оня ужасевъ огънь, който плам- аъ въ гардитв нмъ за руситЬ, Знаяло се при това, че изъ (в. България прЪминали въ Влашко и Молдавия доволно бъл- гари младежи, който се присъбдияйли къмъ руската войска, мпогохиледна доброволческа легия. Тзи необорими факти или, по онова връме значително враждата на мохамедани у българи. Обаче тБ принудили сжщеврБменно турскитВ. вла- (ти да въздържатъ мюсюлманитЬ отъ буйства, а съ българит (а се отнасятъ кротко и предпазливо, да не би пламнало нВкое хъстапие въ вжтрЪшностъта на империята, въ срвдъ разгара на зойната. | Турция се поуспокоила малко вбщо, когато английския и рренекия консули въ Цариградъ заявили на Високата Порта (19 евр. 1854 г.), отъ страна на правителетвата си, че тВзи п0-

110). Въ Адриатическить крайбръжия, до устието на Арга, избухнало убива опасно въстание. подкладено отъ Атина. което изпоплашило тур- ЕЕ Ерик да не би да се рузпростани по иблата империя (вж.

г Ага Ашзбапд,“ П, 200.

--1528-

слъднитЕ сж готови, да изпратятъ въ помощь на империята до- волно свои войски. НЪщо мвеещъ подиръ това (26 май 1854 г.), Турция била подсигурена ин отъ къмъ Гърция, когато френ- ско-английската флота окупирала пристанището Пирея и турнала точка на оленскитБ стръмежи къмъ сБверъ 11). При това, Австрия държала въ Банатъ, една 25 хилядна армия, още отъ лВтото. па 1858 год. 12).

Още оть Януари мбсецъ 1853 г, почнали да вървять тур- скии войски къмъ Шумевъ, Варна и Силистра. На 14 Августъ с. г. въ Отара-Загора првстигнала една ордия голи арнаути, които прВстояли въ града около една недвля и изпокради мвого дръхи и „дикяси.“ Най-страшно врвме за старозагорскитв бъл: гари настанало тогава, когато почнали да се провървятъ прЪзъ града и пръзъ селата анадолскитв мавафи.

МанафитБ били много страшни османлии ТВ Бздяли па ху- бави копье, 4 върху гърбъть си намвтали дебела тлъстена гуня, обшита край яката съ алевъ калподанъ. Момитв и младитв же- ни се крийли оть твхъ, като отъ чума. Въ Стара-Загора и по селата тЬ обичали да квартируватъ въ българскитв квщи и си позволявали бозерамни работи. ТБ често ожти налитали и върху маловъзрастнитв. юноши, които никой неможалъ да избави изъ рицътБ нмъ. Стара-Загора била пълна по онова врБме съ млади селенки и селенчета, който набътали тука, като на по-бедопасно. По едно врбме манафитЬ се пуснали и върху цитанкитВ, та циганитЕ били принудени да затворятъ дюкенит си въ града да ОБгатъ по далечни турски села. Както арваутитЬ, така и ма- пафитЬ съставлявали доброволчески ордни въ турската армия, та не се подчинявали почти на никаква дисциплива. ТБ почивади -- по градоветЬ и по голвмитВ села по едва седмица и повече, 34 да ти хранятъ българит съ баници ин кокошки. Манафитв. изли- зали вевки день по широкит6 площади и играяли тачъ на „джвритъ“ 113).

Редовната турска войска заминавала край селата и првзъ града мирно и тихо, безъ да причини нЪкаква пакостьо комуто и да било. Заминавайки отъ Стара-Загора къмъ Шумевъ и Вариа, голбма часть отъ турскитБ войници плачали като дбца.

111) Вовеп, Пег Айа Ама“ П, 201, 202.

112 Возеп, Г

113) „Джиритъ“ е военна манафска игра, която се състои въ хвърля“ не на дълги тояги върху човвкъ или отдатеченъ прЪдметъ.

--153-- «+

пъ страхъ, ТБ карали прдъ себе си съ десятки бБглеци („ка- чаци“ <-- дезертьори), хванати по патя и навързани съ синджири.

СтарозаторекитЕ българи се много радвали, като гледали. колко „кекава“ войска отива срвщу Русия.

с ШПодиръ всвко заминаване на редовна турска войска првзъ Стара-Загора, близкит6 околности на града се ваводнявади съ иачаци, КачащитЬ се навъртали най-много въ лозарската мст- шеть. „Кипкидиръ“ и около турското село Теке. Хората се стра- хували да ивлвзватъ по лозята си, защото ФЪглецитв ги връхли- тли да ги обирать и да вземать храната имъ. Мнозина отъ твхъ оставили коститв си въ старовагорскит6 лозя, пръдушени. Тука мълчишката отъ българитЕ.

Шъ Отара Загора заминали, по сръдъ зима (1854), двв дружини „зебеци“, нъкждв оть балканиститВ окрайни на понтий- ското крайбръжие. ТБ били окъсани и голи, както и арнаутитБ, но но биди така зли н грабливи като послдвит6, Мнозина отъ ЗЗебецитБ измрбли по пжтищата отъ студъ, защото тащитЬо имъ били къси, до колепетБ, а обувкит на нозетв имъ проглеждали оть души и „ями.“ СтарозагорскитБ турци наричали зебошкитЪ дружини „къзъ-аскори“ (дбвича войска), защото била прЪдводи- тествувани отъ сдна дБвица, облечена въ мжжки дррхи, Ъздяща на койь и посяща напрвдъ Знамето имъ.

“Когато дошло редъ на старозагорскитв. „редифи“ (запдеви войници) да заминать по полковетв си, българитв въ града про- пищяди отъ твхъ. Въ Стара-дагора се повторили сжщитБо ония сщени въ българскитБ махали, каквито видбхме да се разигра- ватъ и При заминаванието па „новобранцитЕ“. Когато вече па сежпилъ девъть за заминаванието имъ, затворила се щБлата чар- щия. Въ този день тБ не тледали на кого нападатъ и кого оби- рать, защо били всичкит пияни.

Най-мирно и тихо минала прЪзъ града французката войска, НаполеоновитЕ войници направили хубаво впечатление на старо- загорщи, поради своитЬ пристойни обноски ТБ били облечени въ червеви гащи и сини мупдири. Въ Стара-Вагора то дошли отъ къмъ Еносъ н заминали къмь Шумевъ,

Шрзъ врвме па Кримската война турското правителство се обърнало пакъ съ окряжие къмъ поданицит си за помощь. Но и тоя пкть, както и пвзъ 1828 год., помощьта въ Стара-За- тора била събрана само отъ българитБ. Най-първо се впуствали. да събирать биволи, волове н копье, за да теглятъ ужъ топово-

. -- 1544 --

тБ. На всвка българска махала въ града се паднало да купи по чифтъ биволи, чнфть волове и чифтъ ковье, зи добитъци би- ли купеви отъ чифлицитВ на старозагорскитЬ беюве, безъ да ги в видрлъ нЪкой какъ изглеждатъ. То се звао, че беюветво сж прибрали паритЬ, а добитъцитВ сж останали пакъ по чифлицитВ. Вь Стара-Вагора, по онова врБме, надокарали съ „сюрий, до- битъци отъ селата, Старозагорскитв беюве отдвлили за себо си половината и отъ тоя добитъкъ,, ужъ да го хравятъ по чифли- щит си, до като потрвбва. Така било натрупано въ Стара-Заго- ра а много масло, сирене, жийо, кукурузъ, болгуръ, брашно и мн. др. 114). БеювитЬ отдълили за себе си половината и отъ тия продукти, ужь да ти раздаджть на бЪднитЬ п спрачетата, а въ сжщность ги продали на евроит, който спечолйли добри пари за твхъ въ Цариградъ.

Но старозагорекитв беювв не останали доволни отъ тай плячка. ТВ намислили, подиръ всичко това, да ограбятъ парите. на пай-виднит6 български търговци въ Стара- Загора и да ста- пать стопани на пай-добритБ селски добитъци. За тая цбль, тв се здружили съ най-страшнит6 кеседжии въ старозагорско ш ста- нали твхин ятаци. Всички твепипи и кръстоожтища въ старо- загореко били завардени отъ раздойницитБ, а въ самия > градъ Стард-Загора почнали па често да ставатъ „баскъвлъци“ (взломове), пощв, Станало така страшно и така грозно, щото българитЬ не смъпли вече да отидатъ и до лознта си.

Шрузъ врБме на Кримската война всичко поскапвяло въ Стара-Загорд. Месото поскашняло, защото турцитво откарали в ограбили добитъцитЬ на хората. Поскжпвяло много и брашшого (3--4 гроша оката), та сиромаситв почнали да гладувать и да. умиратъ отъ пръгладняване. Случило се, че старозагорскитв. бе- юве, тъкмо пръзъ най-страшния гладъ въ града, се наканили да откаратъ въ Цариградъ краденитв брашна Тогава въ Стара-За- тора станалъ страшевъ скавдалъ, който упозорилъ и „сапдърди- салъ“ лакомитв беюве окончателно. Подбутнали отъ властитЪ, навврно, и отъ по-честнитЬ турски първенци въ града, съ стоти- ни, стотиви мюсюлмански снромаси и сиромахкини се пахвърдя-

114) Всъки давалъ на царя „ангаря“ (помощь за войскага споредъ- състоянието си. Който плащалъ годишенъ данъкъ 20 лева, длъженъ билъ да, даде най-малко 5 оки болгуръ и да заплати по 60 стотинки на оката за прЪвозътъ му. до мЪстоназначението. Тази кирия отъ 50 ст. плащали всички.

мат - 155 --

за съ брадви и мотики върху натоваренитЬ съ брашно коля и слбдъ като ги наевкли па трвски, разграбили брашното я го от- пеели по домоветв си. Полицията въ Стара- Загора оставала п6- ма зрителка ва това народно отмъщение, а тузпитЬ беюве се. разбъгади въ това връме по чифлицит6 си н чакали тамъ довод- по дълго, до като се поотадожилъ гиввъть па възмутенитЬ моха- медани. Тази стачка спрвла връмепво и обиритБ въ града, по | българскитв махали. -

Прзъ връме на Кримската война, въ старозагорското поле. станало нечувано плодородие. Войната посвъпила хравитЬ, та, дала възможность на селенитЕ да взематъ доволно пари за про- изводенията си и да забогатбятъ.. СтарозагорекитВ. занаятчии и търговци натрупали добри пари прЪзъ врБме на войната, защото. седенит не гледали, казнагъ, колко харчатъ, когато продадбли. Жатото си на добра цбвна въ пазаря. Свещеницитв въ Стара-За- Гора и по селата со изморили него врБме да вБичаватъ. Старо- загореката чаршия, която изгорвла още въ самото навечерие па войната, шодпалона навбрио оть обирницит6, сега бърже пачь се възобновявала. Тогава изгорвли въ града въщо 300 дукана,

Колкото се приближавала Кримската война къмъ своя край, толковъ повече поскъпвали парить въ Турция. Лирата с6 въз- качила по одно връме до 160 гроша и по-горБ, а бешликятъ до ТУо гроша. Съразмврно съ това се подигнали цБоитв но на всичкит6 пръдмети, особенно на съботпит,

Мнозина старозагорски търговци, лакоми за голрми печалби, Вложили парите си въ брашна. ЦБвата на брашното, по онова връме, въ Одривъ и Цариградъ, достигнала до 5--6 троша оката. Никому не идвало на умъ, че тбзи цЪви нЪма да се у- държатъ постодвно сб така високи, и че ще настане день, кога- то що паднать. На нЪколко мЪста въ Стара-Загор,, хамбаритЕ пръщли отъ брашно, което търговцитво изнасяли прЪдпазливо. къмъ Цариградъ. Вервдъ това падпрБварвание на хората за пе- чалби и богатства, обявено било неочаквано прЪмирието. Турско- то правителство првдързало да облои съ окражно, че стойностъта. на лирата за вапрбдъ си остава 100 гроша, каквато е била и ръди избухванието на войпата. ЦвнитЬ па брашната > падпали, сабдъ това, изводнижъ на половина и по-долу. Тогава настанала голБма бЪда за старозагорскитБ брашнари: едви отъ тЪхъ загу- били всичкитЬ си капитали, други били обявени въ весъстоятел- ность и измрВли сетнЪ отъ срамъ прдъ хората.

-156--

Отъ свършека на Кримската война народитв въ Европейска. "Турция очаквали много явщо. Българитв, въ начало, вврвали на- пълно въ успвха на руското оржжие и очаквали за себеси по- сносно и по-човвшко управление. На Аяглия и Фравция тв гло дали съ умраза, защото, „ако да мислихм. твзи двъо държави, „доброто на българит, тБ но щВха да се съюзяватъ съ Турция и да дигатъ оржжие сръщу Русия.“ БългаритЕ били тогава на- пълно увврови, че западнитв европейци се домогвали въ Цари- градъ да имъ наложатъ своята протестанска или католическа ре- -лигия, та по този начивъ да погубять пародностъта имъ, да за- -личятъ озикътъ имъ. И колкото по-енергично издигали гласътъь си првдъ Високата Порта въ Цариградъ, френския и английския посланици, За вововедения и равноправность па християвит6. въ "Турция, българитБ съ толкозъ по-голъмо подозрение гледали на Англия и Франция. На обещанията жо на Високата Порта, бъл- таритво не отдавали почти никаква цЪна, защото. не ведвжжъ пр зъ живота сн, тв били свидВтеди на подобни турски 066ща- ния, които оставали сетнв неосжществени. Въ първо врБме, бъл- таритЬ на Балкански полуостровъ останали съвоБмъ недоволни -отъ послбдствията на Кримската война.

Недоволни били отъ послъдетвията па тази война и моха-“ меданитъ въ Турция. Особпе зл6 били засбгнати т6 отъ Хатти- Хумаюна, който прокламираль широки правдини ва християнитЕ въ империята и голбмо участие въ управлението. На много м- ста въ държавата, обявяванието на Хати Хумаюна отъ страна на. властит6, раздразвило фанатизма на проститБ мохамедани и пр- дизвикало буйства и кръвопролития 132). По-интелигентвитЕ турци пъ Цариградъ изказвали свосто педоволство къмъ западнитВ дър- жави, особенно къмъ Франция, която упражнявала най-силно вли- лнив върху Портата, съ фразата: „миото по-добрв въ руския „пъкълъ,“ отъ колкото въ французкия „рай“ 116).

Хатти-Хумаюна остапалъ докумептъ. написанъ само па хар- тия, както останалъ и Гюлханекия Хатти-Шарифъ, отъ 2 Ноам-. ври 1839 г. Но турцитБ па Балкански полуостровъ били мното. съкрушеши но отчадви отъ тод документъ, ТБ нагубили вече оная

115) Возец, Пег На! Нишадоц П, 242. „ 116) Хатти-Хумаюна билъ продиктуванъ на Портата отъ прЪдставите: литЬ на ЗападнитБ Евр. Държави и прокламиранъ огъ Султана на 16 фев- рруагри 1856 год.

--

свобода и смблость, да разнграватъ и мачятъ българитЕ, съ която» расиодагали. безиаказанно прЪъди. това.

„ вашия народъ изгубилъ надъжда въ Русия, по- дир. “Кримеката война. Обаче той пръдобилъ сога надбжда въ. себе си която го направила рБшителевъ и до нбкждво вяро- главъ. БългаритЬ не давали цЪна ва Хатти-Хумаюпа, но тВ се. облъгали върху него, когато се вамврвали въ. нужда. Особонпо- пъ Стара-Загора, дБто българит6 биди вече доволно заможни, 4 турцитв неввжи и сиромаси, това наше ввроглавство со. 3106- аъжвало най-добрЪ. Богатит6 старозагорски Сеюве, които или: Тпозореви прЪзъ войната отъ самитБ мохамедани въ града, сега. изгубили влиявие до нЪкадБ и въ копака, ТЬ често пати поч- пали да се обращатъ за подкрбпа въ „мезлича“ къмъ влия- телнитВ българеки чорбаджии.

“Кримската война н Хатти-Хумаюна се отразиди благотворно- -върху напрбдъка на българитБ на Балкански полуостровъ още: въ едно отношение. Сь уредбата на водни, желвзни и шосейни. пктища, чръзъ осигуряване на по-свободно пжтуване въ прбдв- литЬ ца държавата, и съ размножаване на чужди и мстви по- щенеки писалища и тедеграфи,-- Турция дала пълна възможность- на ученолюбивия и прЪъдприемчивил български народъ, -да се спошава лесно съ напрвдвалитв нации въ Квропа, да чории за. с0бе см сладки сокове отъ културата имъ и да се влияе св0- бодво отъ свЪтливит6 зари на тбхнит6 идеш 17). А това било. доводпо за тогавашното врЪме.

-17--

Х,

Историята на черковно: училищното д ло въ“ Стара-Вагора. съставлява свътла страница отъ живота на българитВ въ тоя градъ.

ИТ), До из тухванието на Кримската война, въ Евр. Турция не сж- "ществували почти никакви шосета, На дице билъ само Цариградския дру мъ. останалъ отъ рЪмего на римлянит6. Пжтуванието съ кода въ пръдЪлитЪ. на империята било трудно и възможно само въ сухо врЪме.

Париж «ия трактать (30 Мартъ 1896 г.) осигурилъ свободна плавба на. чуждитв. кораби по Дунава и уредилъ регуляцияга на Сулинското гърло Компанията на ХиршовитЬ желЪзници принудила Турция, възъ основа. на пръдааригелно сключени условия, да пръкара извбстни шосета въ райо- на на тракийскста желЪзнопжтна линия, Опаснитв мЪста въ полетата, кръ-- стопжти щата, клисуритв и т. н. били подсигурени, веднага слъдъ войната. чръзъ „Беклемета“ въ които стояла постоянна подицейска стража,

с ррркаа

Чердвитв и училищата въ Стара-Загора се сомогнали твърдв мно - то за подигаве духътъ и благосъстоянието у тукашнитБ българи “до оная височина, на която ги намираме въ надвечериего на 0с- вободителната война. Развон па това двло въ градъ Стара-Заго- ра е така любопитепъ, поучитолонъ и вевобомлющъ, щото заслу- жава особонна студия за ного,

"Нограмотпостъта у хората въ градъ Стара-Загора, до нача- лото па 19 вВкъ, била всеобща. Малцина души въ градд умвя- ли да четатъ но пашать. Свещенвицит6 и турскитв ходжи се считали, по онова врбме, за най-учени хора (окумушв) въ Ста- ра-Загора. ТърговцитЬ тогава рбжали смбткитв сн (хисапъ) па рабошъ, 4 градекитЬ бирници събйрали давъцитв съ четилп, ко- зато накачали по раменетв си и ходвли съ тбхъ отъ кАЩща на ккща, по махалитв 118). Живота на старозагорчени билъ пото- шенъ въ грижи за дневната прЪкрана и за самосъхраневие, та. никому но идвало и на умъ за просвбта. А това голбмо невбжество 7 българит6 радвало пего врЪмешния цариградеки. дохововъ клиръ, който го подържалъ съ всички сили, посрЪъдетвомъ свойтВ орга- ни. Както на веждв по нашето отечество, пего врме, така и въ “Стара-Загора, българщината пръживъвала една срамотна духовна „робия“, която поставяла еднородцитв ни почти ва равно съ зживотнитЕ. Слаби иекрици па загаспающъ духовепъ животь 6л8- щукали само въ мъпастиритв н, тукъ-тамв, по градове и села-- въ килиитЕ.

Обучепието по килиит6 въ Стара-Загора 6 основа на п0- нататъшвия училищепъ развой въ тоя градъ. Това обучение в толкова старо въ Стара-Загора, колкото старо е и поселепието. ва първит6 Новоседски българи въ града, Кжщата на тогавашена свещеникъ (Папазъ-Еви) била едноврБменно и училищо и чорква и жилище ва послъдния. Свещенника обучавалъ двцата на по- заможпитЬ градски българи въ четене и пи аше, като получавалъ за това особенно възнаграждение, Обучението ставало на черков- но-славянски езикъ, Ббднитв българи на рЪдко пращали дбцата. си въ килията на свещевника, защото не били вицаги въ състо- яние да му заплащатъ. Курсъть на обучението въ килията тра- пла до толкова, до колкото достигали знанията на самия учие

ИВ) Припомнювамъ сн, какъ бирникътъ Панайотъ и потурнакътъ У- зунъ Ахмедъ ходбха по улицигБ съ вързопъ четили на рамбнЬ да съби- ратъ царския данъкъ (Вж. Ат. Ивановъ, „Черти изъ живота,“ стр. 6).

--199--

тель, Ако нБкой оть старозагорскитВ младежи искалъ да получи образование за учитель или да се подготви вапълно за духовенъ сацъ, такъвъ отивалъ да продължи учението сн въ Казанлъшки- тБ села Шипка и Енина. Но понеже родителитв па старозагорс- ката мдадежъ не ламтяли, него врме, да правятъ синоветб си попово и учители, тБ се задоволявали напълно съ това, че дЪ- цата имъ поне не останали като тБхъ слбш. ТБ ги прибиради, сотнЪ, задоволни, при себе на занаятъ, или на търговия.

Съ течение на врБмето, новоселскитв прЪселовици въ Стара- Загора со умножили доволно много. ВрЪменно съградената малка. черввица (Папазъ-Еви) станала тбсна за толкова народъ. Стана- ла тБсна за двцата и килията на свеощевника въ тази черквица. Тогава, обучението на дЪцата въ Стара-Загора. мипало постепенно въ ржцвтъ и па мирянитЪ, който прЪподавали четене и писане въ. ващитв. си, работейки при това и своя занаятъ. По-голбмата. часть отъ тогавашнитЕ мирски „даскали“ въ Стара- Загора били Хора терзни. и кожухари.

Тепърва около годината 1814 се появили въ Стара Загора. български даскали, конто владбяди и еленски езикъ, ТВ почна- ли сега да обучаватъ градската младежъ смВсено: на еленски и на черковно-славянски. Това двоезиково обучение, кобто двцата можали да получатъ въ килиитЪ на „новитЬ даскали,“ подигна- 20 цВната на послЪднитЕ въ града до висока степевь. Староза- ТорскитБ. българи захвапали сега да кловятъ особно мвого къмъ „гръцката квига,“ защото сленското учение си пробило поете- пенно пжть въ града и станждо на мода и за похвала. Отъ 300--400 ученика, които посбщавали разнитв килии по маха: дитЬ изъ града, едва 60--70 души отъ тБхь се учеди само ва. своя мат. ренъ езикъ. А ревностьта къмъ еленизма растла у ста- розагорекитЬ българи, изъ день въ день веб повече и повочо. Хората св надпрЪваряли да говорятъ гърцки, а незвающитв елене- ки езикъ считали за прости и педодвлани. Тази ревность къмь елешизма се усилила у българит6 зпачително много въ врЪме па. „Завврата“, когато за гърцитВ заговорилъ цВль свътъ съ възхи- щепие. Въ тВзи благоприятни за гърцизма врбмена (около 1827 г.) въ Стара-Загора било отворено Еленско училище, което привавк- ло много младежи 119).

Търновския митроподить Иларвонъ 06 ошитвалъ да при-

119) Статистич. Календаръ на старозагорский департаментъ, 1882, 06.

-- 160 --

сади и въдвори елевизма въ Стара-Загора много по-рано, ала тогава той не сполучилъ 120).

Обучевието въ старозаторекитв български килии върввло разбъркано и безсистемнно дори до годината 1824, когато сб появило за първи пжть Петъръ Бероновото Рибено Букуварче. Старозагорскит6 родолюбиви българи, които не гледали съ добро око на тогавашвитЕ наши вленофили, поервщнали съ най-голбмо възхищение този пръвъ напечатанъ на езикътъ ни учебникъ. 16. били до толкова въодушевени, щото разграбили просто всичкитЬ. Рибени буквари, колкото били донесени тогава з4 продднъ въ Стара-Загора. Намирали се, обаче, още мнозива български тър- говца и занаятчии въ града, които гледали нВкакъ изъ високо ва „българската квига“, изучени самички на гръцки, и памбр- ващецъ се подъ пълното влияние на нБколцина цинцарски при- шелци, При всичко това, Петъръ Бероновото Рибено букуверче не останало безъ влияние върху килийното обучение въ Стара- Загора, То прВдетавлявало, за тогавашната споха, сдивъ едъръ и живъ въгленъ, който на врвмо попадналъ вервдъ натрупавитЕ цепеници ва българското училищно огпище и, ако не ги подпа- лидъ, то ги поне запекваъ и задимилъ: Пламъкътъ отъ тод димъ избухналъ въ Стара-Загора едва около 1833 година.

Необяснимо какъ и отъ кждв, присадила се, него врБме, една силно разпламенена родолюбива искра въ сърдцата па нв- кодцина честни -и заможни старозагорски българи, която имъ не давала покой, Пръдполагамъ, чо това ще да сж поелбдетвия отъ многократни посБщения на „великата българска обитель“ въ Ри- - ла планина. Българския Рилски мънастиръ билъ тогава ведикън-- разсадникъ на родолюбието въ отечеството ни н мощенъ крои--- тель на врата ни, Отъ 40,000 поклонника, който посвщавалияе. мънастаря ежегодно, половината поне св връщали по домоветве са съ сърдца накалени отъ патриотизъмъ н Съ. чист вЪра въ

120) Около 1818 г. Търновския Митрополитъ Иларионъ бЪше изпра тилъ въ градътъ ни свой Епископъ, нБкой си Аксиополеосъ, който, аа да ни погърчи съвсЪмъ, доведе единъ гръкъ нзъ „адитБ“ за „добъръ" учитель, който нии привъбче къмъ себе. Но за наше щастие, той не можа да ни удър: жи на много врЪме. ГоворБше ни, помня, постоянно и само гръшки: жмето-. пом (то бЪще да се обърнеме съ чело къмъ него), тахеря отщетем (рд- цЪтВ отъ задъ) и пр. Ние, като не му разбирахме, оставихме го, завърнах- ме се пакъ при първитБ си учигели, а тои слбдъ малко врБме си отиде. (вж. Атанасъ Ивановъ, „Черти изъ живота ми 11--12).

-и1--

тЬ сърдца на поклонницитЬ туптвли, сетв, 609- ата българска въра“ и за звучния български „било разпламенено, врвамъ, и сърдцето на родо- рски старепъ, дъдо Косю приматарина, 84 ко- е дума тука,

отъ дда Косл. Двдо Косю бплъ богатъ търговещъ въ на черквата св. Богородица. Той билъ човвкъ правбдливъ, вабожень и твърдв родолюбивъ. Душата, » пропита съ любовь къмъ „българската вЪра“ и „бъд- 1 книга,“ Нмадо за него по-голвмъ „хаджилъкъ“ ва Ь кодкото Рилекия мъндетаръ. Въ училищата и въ 0е- той съзиралъ оня мощенъ клипъ, който билъ въ изтика гърцетв изъ българекит кащи н да избави Бъл- отъ тъхъ. Името на двда Косн с забравево сега отъ ста- ала то ще личи винаги въ аналитЬ на българското. ъаражддно пъ тол край, до като пръбвде България ПМ).

О На 1888 г. било отворено първото българско училище въ | а Загора, въ което се раздавало учението на всички дБца | 122), Риководителя на училището, даскалъ Атанасъ Ивановъ, почналъ да обучава ученицитв си „въ прочитъ, опи- „ сание и смвтание!, съ което нарушилъ стария обичай на своит. | съврвменници учители и далъ нова посока на учението въ Стара.

Слвдъ 4 годишно непрвривно > учитолетвуване, ддекалъ Атанасъ оставилъ на мБетото си сдивъ отъ своитБ. най-достойни „ученици, а самъ се отправилъ къмъ Габрово, при Отца Неофита Рилски, да изучи и усвои отъ послвдния Ланкастерската метода.

Въ началото на Мартъ, 1841 г., въ градъ Стара-Загора

121) БЪхъ новъ учитель и мене прЪдстоеше съ голбмъ трудъ да си спечеля една добра прЪпоржка и достатъчно число ученици. СлЪдъ нЪколко дни дойде при мене единъ възстаръ съгражданинъ и, каго ми честити учи“ Телството и пожела добъръ успбхъ, помолиме на утрото да ида у дома му “при Бабина Градимъ метохъ. Като отидохъ у дома му, прЪдложи ми да ме

уговори за учитель съ мЪсечна заплата и да ми даде за помощникъ дас- | зжкалъ Паня. ДЪдо Косю ми прЪдложи заплатата 200 гроша мЪсечно. (Вж. -Ат- Ивановъ, „Черти изъ живота ми,“ 15).

192) „Отъ дЪцата, ученицитЬ, нЬма да земате ни пара за учение, дордЪ съмъ азъ епигропъ на церквата“ (вж. Атанасъ Ивановъ, „Чърти изъ жи- звотътъ ма“, 15).

1

начало на безплатвото ученне въ Стара-Загора било“

ии : Шери

разеждно, въ една голбма и срамотна религнозно-политична аван- тюра, която не принесла на народътъ ни нищо друго, освбнъ Зло.

Тъкмо въ най-критичното врбме (1858 г), когато бъл- тарското училищно двло въ Стара-Загора се закрвпяло на нозвтБ си и било готово да закрачн пръдпазливо напрвдъ, въ града прЕстигналъ неочаквано никой си английски мисионеринъ -- Байнг- товъ. Той се запозналъ въ скоро врбме съ по-първитв българи

о въ града, на които съобщилъ, „че ще отвори въ Стара-Загора „ Българско дввическо училище, въ което даромъ ще с6 учятъ дБвицитв“. Българекитв старозагорски първенци му отговорили доволно натъртено, „че общината и градътъ самъ ще си поддържа „дбвическо училище“.

Байнгговъ не се отчаялъ отъ отговора на българскитв пър- венци, Той наелъ въ града една доволно голвма квща но зах- ваналъ да държи проповбди, или, както самъ казвалъ, „да све "истинското слово Божие“. Въ кксо врвме, той уепвлъ да нареди „дввическо протестанско училище, съ панснонъ, въ което надошли дБвици оть знатни фамилии изъ Свищовъ, Габрово, Търново и и Руссе 124).

ОсновитБ на протестапекото дЪвическо училище въ Стара. "Загора се разлюлялн твърд опасно, когато си отишелъ Байнг- товъ, а на мвстото му дошелъ (1860 г.) новъ мисионеръ, н- кой си Морсъ. Послъдния неприличалъ на пръдшествеяникътъ си то нищо. Той билъ човъкьъ грубъ и глупавъ 120). Къмъ граж- данитЕ се отнасялъ твърдв високомврно и дори съ шрВзрение.

194” Байнгтонъ умБеше да привлича хора; особено вниманне настрои "къмъ млфдитЪ ни дбвойки, Въ малко врЪме той удучи да привлече въ училището си щеркитЬ на иЪколко сиромаси Българи и доведе за тБхъ учи- телка. Англичанка. Захванаха да ходятъ (въ училището му) и огъ доста лични фамяйлпи дВвици. Савдъ двЪ години обаче жена му заболБ и той остави градътъ ни (вж. Ат. Ивановъ, „Чърти изъ животътъ ми“, 28),

125) Морсъ, новия миссионеръ, бБше глупавъ и грубъ человвкъ, Единъ день нЪколко младежи, раздразнени отъ грубото поведение на Морса къмъ БългаритЬ, натрупали се пръдъ ккщата му и съ камъни исцупили стъклата на прозорцитЬ. Морсъ отнесе работата въ сждилището, затвори много граж- дани и заплашзаше правителството, че ако не накаже прЪстжпницитЕ, както трЪбва ще се отнесе къмъ Английски посланикъ въ Цариградъ, Турското правителство постжпи обаче по.благоразумно отъ него. То свика двЪтВ. «страни и сполучи да ги помири. Тая поступка на Морса, която и самитЪ му ученици осжждахж, го направи вече невъзможенъ въ поста си; той самъ остави градътъ нн (вж, Атанасъ Ивановъ, стр. 28--29),

--166--

любиви граждани и селени. Затруднения по издържката на ста- розагорскитБ училища се появили тепърва послв, когато клас- снитЬ градски училища станали пълнокласни н черковно-училищ- ния развой въ Стара-Загора вече букналъ на веднажъ, като нВ- коя добрЪ наторена нива. Сега били необходими” гобми Мате- риялни срвдетва и разумно ржководство. Тогава, старозагорската. българска община се видбла принудена да протбгне рака за по- мощь къмъ всички родолюбиви и ученолюбиви българи, къмъ старозагорскитЬ български черкви и еснафи и къмъ българскитЬ солени въ старозагорската кааза 129), Отзивитв отъ веждво били благоприятни, помощи се получавали отъ вредъ и българската. старозагорска община набирала ежегодно доволно материялна сила, да може да блъска смБло учебното двБло напръдъ.

Старозагорската българска община, саЪдъ като си осигурила здрави годишни приходи и като поставила класнитБ училища и дввическия пансиопъ въ града въ най-добъръ редъ, заловила се (1866 г.) да прВноее своята двйностъ и въ селата на старо- загорската кааза. Въ града нмало вече доволно юноши и дбвици,

129). В основанве ив общинската кассв приказвалъ мие Х. Колю Пищова савдующето: Имахме въ града си В метоха: 3 Свфтогорски (Хилевдарский, Иверской в Зогрьфскай), сетв?: Риаский, Сявайский, Пазковсквй, Магаишквй и Божвгробский, Въ единъ отъ твзп, въ тъй нарбчецвя Баба Града, въ Акардж?, бЪше нспратенъ споръдъ обичая, отъ страна на мънвстиря, нЪкой си калугерв Фидаретъ, (който 09- пруди жявблъ въ Русвя, въ Москва?) като таксвднотъ, да прибира н варди мъна- стврсвит приходи и ниущества, Позаавохъ дично тоя старепъ вато учень, добъръ. и честенъ човвкъ. ГоворБше 06, че сжщия щВше да се вазвачи Фтъ гръцката пат- ризршиа за епископъ нЪкадБ, ако да не бЪше васворо забодлъ и уирблъ. Пожина. св и се погребе въ градътъ ни (1845?). Мъжду другитв на, звоято остави, на- мбриха с6 и едно малко количество пари (20,/(00 гр.), ковто” гражданатВ освонла,, Тая пари слвдъ това се раздадохж съ аихва ибжду сигурни я. (художници), Така годншво приходътъ отъ еснафитЬ възливаше на 10,000 гр, За оголбнение на фовдътъ, общаната задължи всБка градска черква да внесе по една пожощь, съраз- ибрна ва приходитЬ и. При тия помощи се прибави и прихода отъ вЪвчидата (вуди, 1860 т.), събирвине жито и пр. Като нарасте обаче числото на упеницитв, трЪб- ваше да с госбгне и къмъ други срвдства. дадължита с6 черкватв да внасатъ 6. толвии годишни пм ща: Св. Никола и Св, Богородица давахж по 10,000 гр., в Св, Двинтрий и Св, Трояца по 4000, Освъвъ тия, влизаха въ кассата и случайни при- ходи отъ завбщавия, доброволни пожощи..., че чистъ годишенъ призодъ отъ гра- дътъ в окодната се въскачваше на 80,000 гр. На мое връме и седатв внасяка п0- мощи за поддържание на училищата, като с6 ползувата отъ туй да пращатъ па 06- равование седокитЬ двца безплатно въ градскитв училища. На ОбдиитЬ седока дбца даже общ доставаше безплатно кдща, топливо м канги (вж. Ат. Ивановъ, „Чър- ти изъ давотътъ“ стр. 29-81).

| ме -167--

свършили въ класнитЬ училища съ най-отличенъ усивхъ, които. били добрВ подготвени да подематъ двлото на раментв” си ш да го присадятъ въ селата. А селенитВ били тогава заможни и “благосклонни.

Въ късо врвме, любовъта къмъ просвъщението обхванала старозагорскитв селеви до такава степень, щото „училището п учителътъ имъ станали прЪдметь за говорение, отъ таквосъ зпа- чевие, като нивята за добра жетва 4 Това нвщо радвало старо- загорскитЬ българи н съживявало въ тбхъ по- -толбма енергия за. ползотворна, работа.

Не се изминало много, а училища се отворили (1870 г.) вече почти въ вевко българско село въ задреката кааза. Старо- загорската Фългарска община, която съдЪйствувала най-много за, отварянието на тия училища, упражвявала доволно голвмъ кон- тролъ върху твхниять вървежъ. Живиятъ ивтересъ, който по- казвала, него връме, старозагорската българска община по уред- бата на селскитв училища въ каазата, заличалъ въ скоро врЪме. Доволпо да посочимъ на фактътъ, че по настоявание на общи- ната, въ Стара- Загора били свиквани ва съборъ, ежегодно, учн- телит6 на българскит училища отъ цБлата кааза. Въ първо врвме, до като да заякне дБлото по селата, въ Стара-Загора били свикавни учителит6 отъ каазата два пжти годишно на съборъс првзъ коледнитЪ и прзъ великденскитЬ праздници.

По подиръ, котато се уздравилъ вече ходътъ на селскитВ Училища, учителскит6 събори ставали само веднажь въ годината. Старозагореката българека община възложила тотова инепекцията. на черковно-училищвитЬ работи въ каазата върху нЪколко души свещенници 13»),

180). Вейки учителски сборъ травше по три дн. Вь пурвитВ засбдания св. изработи учебна программа обща ва всичкитЕ училвща; съставиха се статистаческа "бълбъжки за ученицитБ, за учвтелитЕ но тЪхнитЕ заплати; условнитво писиа на всичкитв учители се прЪгледваха н удостовриваха отъ о0бщйната. Вебки учитель тръбвашв аа доставя въ сборътъ свъдения за слЪдствието на работана си, които. трЪбнаше да бждатъ завврени съ подаиси и печатъ на селската община, Освбнъ по училищвото двло въ учитедскитЬ сборове св разисеватк въпроси в по общото 09- разувание. Учителит се вадължавата да поучаватъ селенигв сегисътотисъ по въ праздниченъ день слбдъ черквата чрБзъ скаски, четение вбствици, книги и пр. 76. ха задължена още да сблратЕ стари народни. пбсни, старинви паматеи но пр. ВеБка година въ послъдното засбданне учителския сбдръ поквиввше градската ви 06+ щава 14 дв И прЪдаде отчетъ за положевнето на работит6. Гогасъ общината отда- зашв похвала н благодарность на трудолюбивитЬ, а съвбта на помардивитв учи- теди (вж. Атанасъ Ивановъ, „Чърти нзъ животътъ“ стр. 81- 33).

2

-169--

звъ родниятъ си градъ, ала тв сетнв со пръснали по всички. ааглища на цБлокупното наше отечество, да просвъщавалъ народа, и да хвърлять въ сърдцата на юпошеството сБмена отъ новитЬ

заден, То се знае че и въ това врвме пакъ, Стара-Загора имала, твърд голвма полза оть своитЬ изучени въ странство младежи. | вмъ тя длъжи главно отварянието на първо читалище (1858 г.), ана първо женско дружество, „Майчина любов“ (1866 г.) въ зкрада, цакто и урежданието (1873 г.) на „недблно училище“, въ зковто. било прВподавано. „четене, писане и смбтане“ на чирацитв - отъ всичкитЕ вепафи 189), Това потраяло така до навечерието на. „освободителната война.

139). Старозагорското читалище брояло 500 члена но въ навечерието на звойната (1817 г.) виало 12,000 л. капиталъ, Дружеството „Майчива любов“ под- помвгвло бЪдавтв ученичка и имало 6000 л. капиталъ. Пнсатедътъ Петъръ Ивановъ вградъ важна родъ въ управлението на чвталището, особенно съ идаменвитЕ си сказки..

"По думитв на учителя С. Въжепова, „Желвзникъ в вдшвъ отъ овин досто- похватищ градове. въ отечеството ни, въ ковто любовьта на Музмсъ в всбкога съ- трввала сърдцата нв жителитв. Освзвъ учалищата, въ ИЖелвавикъ цъвеятъ днесъ тозкосъ достоприпоручителното подъ всякж точка зрбния, Женско Дружество, код- кото и трудолюбавото Чаталищд, който, и одаото и другото. пФ само извачало, во в диесь 1още служатъ 8а добъръ прихбръ ва подобвъ пе оцънимн заведена, въ които ся развъва умътъ и облагородява сърдцето“.

„Читадищвото заведев!е тържественно ся е освътило на 35-1й Маргъ 1860 тод., и отъ този девь та в п3зпознало свойтВ съобразно съ цвль-та си делшя: дв ся събвратъ мдадитв и учеволюбивитЪ ни съграждани въ него 88 прочетане и съраз- амшлене, какъ да сл спомага и потика на вапрбдъ Каижевното образоване мбжду

цит ни“, ро ана па Чещето в съставена отъ квигн подареви повечв и брой

сета до 15,000 ва,“ „Числото на сички училища въ Града ни 6 10, отъ които 5 ск иджеки и 5 дбвачески Отъ мажкитЬ 4 св освовим и 1 главпо, тъй ш дбвичосвнтм, #0 са осповин и 1 гл. Отъ главни у-ща, мажкото ся намвра при Еворияга св. Николая, а дЪническото при Евориата св Богородица“. „Янелото на ученацитЕ, който посвщаватъ редовно сичкитЕ у-ща възлиза вв 1442 души; отъ тЕхъ сом» момчетата сж 902 уч. в само дбвички 540 уч У цитв Жъ осповвитв ихжекн и лъвич. у-ща ся раздрлени по на три отавлеви, в у-шатв ЗУ гавввото идв он дбвич, у-ще са раздфлони по на пятъ класа“. „Чнелото ва сичкъ учатели и учитеккн в 23, отъ кошто само у-ли сж 13 уши, з свмо учитодкъ 10“, „Сичинт градски училища сл управлянатъ отъ едчо Настоятелетво състояща "еютъ 6 члена и избираемо отъ черковвата община. У-щното Настоятелство зама упра- жълението на у-щата заедно съ бюджета изъ. Сичкъ градоки уч. занедвши ск обща Зжа ся поддържять отъ общата у-шна касса, която се повбряза на училищний Кастеръ, змазбранъ стъ Черковна общива поставевъ подъ пависикость отъ уч. Нисгоятелство.

-1а-

Буптовническата идоя била разпространявана изначало твър- 26 пррдпазливо, Чорковлия въпросъ се памиралъ тъкмо (16- февруари 1860 г.) въ своя най-голбмъ разгаръ. ГръкомавитЕ въ Заара били много наежени срЪщу българитв, та оставало само: да подушатъ за сжществуванието на комитета и да прЪдадатъ- дблотс позабавно въ ръщътЬ па турскит влаети. Въ Стара-Заго- ра стояли на лице още и бьлгарскитв чорбаджии, по видимому паррданни служители ва „царщината“, които трВбвало да се спе- аеаять за дблото, поне за сигурвостъ отъ издайство, Левски

Колю Ганчевъ.

Жаръдлагалъ, въ начало, убийство за гръкомапит нг за чорбаджни- 15, но члоноветв на заарския комитетъ отхвърлили прбдложение- "го му категорично. Старозагорекитв чорбаджии били и хора, до» За кадв, родолюбиви, та комитета се падвялъ да ги прВдобие на,

--1756--

забивало широки корени в тамъ. Ето въ такова положение се намирали работитБ на бунтовническото дБло въ Стара Загора, ко- тато Атанасъ Узуновъ се заплелъ безразсъдно въ убийство на Хаджи Ставря въ Хасково 136),

Хасковското приключение било необмислена авантюра на самия Узуповъ. Той заплолъ, сети, въ това дВло н други мво- то български родолюбци, вЪрни служители на бунтовническата. идея, сЪмействата на които направилъ безъ врвме нещастни, Въ Заара били посочени отъ него двамина видни младежи, които най-много го въздържали отъ това убийство 187). Сетнво твзи

186) Хаджи Сгаври билъ човвкъ чорбаджия, разпалевъ гръкоманъ, видемъ Чаевъ въ мездлича и върлъ гонитель на българщината въ Хасково. За да не би прчилъ и на „бувтоввическото двло“ въ тоя край, Атанасъ Узуновъ се навлъ самъ да го Сеч Убийството било. орБдприето цвобжислено и въ твърдБ веудобенъ часъ.

Узунова уванали Йвпувдали въ рацтв на -вядетите, слвбъ като га набилв добрв. На полицията той направилъ вобчатпение -- като умоцобъркавъ в „серсежинъ“ чо- вВкъ, Послъдната се готвела дори да го пустне, или дв го прЪъпрата въ пловдивския затпоръ само за 5- 6 ибсеце, до като малко повразуие. Неочаквано, обаче, Узу- новъ се впустналъ въ втора авантюра, иного по-опаснв отъ първата. Беъ да изиск- ва #Бкой отъ него, то се втурналъ сега пакъ да плаши цариградското правителство. като пожедалъ самъ да изложо -- какви пр а са го подбутнали да пръдирвеме убийството на Хаджи Ставря и кикво желае българския ивродъ. Съ тази си постди- ка той прЪдизвикалъ нзвстния „Чрзвичаевъ сждъ“, та привесалъ меча услуга сее 98, па „буптовявпеското дЪдо“ ъ вв мнозина свои добра приятеви (вж. и въ Ст. Заимото „Минало“.

187). Посочени били отъ него: Георги Х. Дочевъ и Стефатъ Сливвовъ, осно- вателни членове на „Заарскин революционвиъ комитетъ,“ савове на доводно видни и заможни родители и добри приятели на Левски още отъ учевичестао, Трогателевъ бвлъ момента при врестуванието и откарванието въ заточи Стофана Сливкова,. Той билъ едва четири лин жененъ. Изскубнатъ билъ на сила взъ првградкатв ва. жено ся. ЦБла Стара-Загора поровила съззи за него А Сливковъ балъ ювоша ле- вевтъ, стровнъ, червендалвсть, черноокъ н съ буйна къдрава коса, Такъвъв и диесъ, вече стврецъ, Той билъ хванвтъ пръзъ Май, когато природата въ старозагорския край е най-засмввв, а въ Кюрдиставъ го откзрали вдва въ края ва мЪсепъ Юнв, 1878 г., когато окодноститЬ па Диарбекиръ пръдставаяватъ едно парче отъ адътъ, "Стоднка, нвутъшната млада булка Сливкова, ето какъ оплаква раздблата съ на- жътъ си:

Стоянка по дворъ ходвше „Вчера да бждежъ подъ вЪяци, Като ходъше плачеше „А днеска въ тъмва тъмница,

И ва Стефава думаше: „Во иди, либе, прошавай. Стефане, либе, Стефане „И хене недей забрава,

„Тъй ли ни Онло писоно, „Ва дий за вЪра ва права, „Пневно ш урисано: „Вългаривъ често тъй страда“...

Тази пбсень в написана отъ г. Петъръ Ивановъ, слвдъ заточванието па Слив- ова. Та се пе въ Стара-Загора но днесъ.

-119-

за ближущето св възстание и за провалата на Тур- отъ тБхъ примБовали въ разговора и хвалби 34 “ледовата за хубавитв сп пушки и револвери, за ме- шиненитЕ паласки и за пълшит6 кюпове съ баруть, конТо спо: тучили едва да купятъ и да спастрятъ на скришно мвсто. На Узувджовекия панаиръ селенитв откарвали стокитв на заарекитв. търговци, а на връщане натоваряли въ колята си пушки и ята- танв, който спотуляли подъ сЪното и подъ човалитЬ. Други прв- возвали барутъ отъ казанлъшкото село Гюсово 188), насипавъ въ толбми стовни и кюпове, който употрбявали за правение на дфишеци. Така се подготвяли неуморно за въстанието и селени и граждани, което щЪло да избухне наскоро и което всички очак- вали съ нетърпение.

СтарозагорскитЕ съзаклътници станали, по едно врбмо, така дързки и свободни въ дЪйствията си спрямо обикповвинитЕ турци. въ града, щото обърнали явно вниманието върху себе си на заарската полиция. Не веднажъ, турскит6 конашки първенци, въ- вирали въ очитв на нашитЬ старозагорски чорбаджии, че бъл- тареката младежь въ града, отъ нВкоо врвме насамъ, станала“ била пеобикновеяно вироглава, Зломисълна и създавала голБми“ пеприятноети нощЬ на „каракола.“ Тези необмиеленви буйетва на младежъта, казвали тБ, можали лесно да разприятелятъ турци“ и бъдгари въ града, и да докаратъ „беля“ върху главитВо на поедъднитЕ.

Като не били посвотани добрБ въ работитв на комитета и като не зваяли по какъвъ начинь да възразягъ на грубитБ на- ляквания на турцитБ, нашит6 старозагорски чорбаджии смънквали обикновенно пррдъ тБхъ, или гледали да успокоятъ тнЪвътъ на каймакама и на беюветБ съ това, като имъ посочвали на силата на падишаха, пръдъ която, шепата тладни и дрипави „чапкъни,“ що кръстосвали ежедневно задрекито уляци и хлевоустяди по кърчми и кафенета, не можали нищо“ да направять. Срамота било“ за царщината, най-послв, казвали чорбаджнитв, да обръща тя

188). Пвди освобождението, въ южвит6 скаонове на Маглишвата планина, шмало три турски села съ имв Гюсово: Долно, Сувано и Горно, ТВ днесъ сж распо- дожеви жавописно край брЪговетв ва Госовската рВка, притокъ на Кара-дере, що шрвсйча Казанлъшкото шоев, Гюсорщи били страшни разбойници въ турско връме щ често налатали на „Романкит8.“ ТВ изработвали хубавъ баруть и го продавали съ добрв печалба на комитетитв првзъ 1874--76 год. ПрЪзъ врбме па освободителната. война голБжа часть отъ гюсовци били изклана,

--181--

гарски въвстанници въ Балканвтв. По онова врЪме, когато. никой не разсъждавалъ, и когато било всичко вземано отъ всЪ- кого за чиста мопета, тази прокламация привела задрекитво въз- станници въ нечувавъ възсторгъ. УЪхнит. души биди првпълнони «га отъ радость и сърдцата имъ туптвли пегърпеливо, часъ по- «скоро да наствпи минутата за възстанието. Но понеже въ про- кламацнитБ не билъ посочевъ деньтъ на общото възстание, а „само со загатвало за него, че скоро ще вастане, то заарския комитетъ побързалъ да прати въ Търново парочевъ човбкъ, който да научи отъ тамъ положително, коя дала 6 опрвдблена отъ Бу- курещъ за избухванието на революцията. Пратевникътъ потеглилъ отъ Заара на 7 Септември призори, а слбдъ една седмица вече се завърналъ съ писмо оть пръдсъдателя на тървовския реводю- ционенъ комитеть, въ косто послбдния изветявалъ на Коля Ган- чевъ, че възетанието въ цВла България ще нзбухне на 16 Сеп- тември вечерьта 142).

Това. многоочаквано извЪстие до сега по зарадвало еднакво всички члевове на задрския комитетъ. То стррснало едни, а мно- зинетвото привело въ силно и неокачоствимо разочаровавие. Най- буйнитЕ и най-потърпеливитЪ слементи, що патяквали най-много на централния букурешки комитетъ. че бавялъ безсрамно датата на общото възстание, и че той не чуветвувалъ въ свободна Ро- мъния жестокоститв на султавовото управлецие, -- сега твзп 04- зщитЬ слемейти се разочаровали най-ейлно и намврили за благо- разумно да се отщвпятъ отъ бувтовницитВ, като казали, че да- тата 16 Септември била глупаво избрана, и че обстоятелствата по настоящемъ били тъкмо най-веблагоприятни за бувтъ. ТБ по- вавкли подиръ себе си още нвколко дееятки уплашени младежи, които се срамували да заявятъ открито, чо се отричатъ отъ клт- вата си, ала който сега вече се окуражили и прверамили.

Най-страхливи и безкуражни се показали въ случаятъ Заар- скитБ иптелигентни и свършившит въ странство младежи; ТВ “били първи, що способетвували изъ начало, да въвлЪъкатъ народа

140). Пратеника на ззарскаа комитетъ се каавалъ Дидрея Момч-въ, учитель въ село Обруклии. До като работитЬ на зарскил комитетъ вървбли по медъ и ма- ло, Андрея Момчевъ минавалъ за човъкъ най-прЪдапъ на дблото; сетвЪ той изаф- залъ човвкъ твърдв иалодушенъ, та пръдатъ въ рицбтв на туроквтв власти съ сто- тяви свон бивши другари, едни отъ които били избъсени, а други съсипави отъ. бой и хвърлени въ затвора. За това свое прЪдателство, Андрея Момчевъ бизъ по0- мплванъ и облагодвтелствуванъ отъ Валиде Султанъ.

- 182--

въ водовъртежа на революцията, а сетнЬ го изоставили безжало- дасе тргдарие неевдман безъ кормило, да дири самъ начинъ да се избавлява.

ЗавраменитЕ запаятчни и азинеци се изнизали мълчишката. изъ Заара, единъ по единъ, и хванали пктя къмъ Узувджовския павдиръ, който билъ тъкмо въ най-толвмиятъ си разгаръ. Въ града. останалъ само Стамболовъ, едва прЪстигналъ првзъ Цариградъ, и още нЪколцина честни и рБшитедви старозагорци, между които. личали незабравимитв братня Жекови, идидлвиятъ Колю Ганчевъ,, првданния Колю Райновъ и младото момче Георги Кюмюревъ. И ако да не били още и селевитЬ, що со клбли по сто пати въ день шдъ Стамболова, че сж вече напълно прбготвени и че: ще му оставатъ вбрни другари до край, този послъдния мвчно би склонилъ да развве знамето на свободата въ Стара-Загора. Не по- малко билъ отчаянъ Стамболовъ и отъ това, че Господивъ Ми- хаиловски, шрдевдателя на Заарския Революционевъ комитеть по- влбкалъ се така сащо слбдъ умътъ на отцвпницитЬ, та прЪста- налъ отъ нЪколко дни да посбщава засбданията на комитета, и3- бЪгвалъ явно сръщитв на пръданнитЬ ратвици на двлото и най- подиръ захваналъ да се „крие и да не пропуща никого при себе.

Още на смщия день (14 Септември 1872 г.), когато се за- върналъ Андрея Момчевъ отъ Търново, вВрнитЬ заарски съза- клътници се събрали вечорьта въ домъть на братя“ Жекови и, савдъ като обеждили въпроса за бунта отъ века страна, съставили окончатеденъ планъ за дбйствие въ деньтъ на избухванието му 143),

Рано заранъта, на 15 Септември с. г,, отъ Заара били раз- пратени комитетски хора по всички голъми Старозагорски сода,

141, Вратия Жекови били хора търговци и прЪдавни отъ душа и сърдде на. комитетекото двло. Твхната каща, въ Акарджаиската матала, биав свърталище па. всички апостоди на свободата, конто посвщавади Заара прЪди възстанието.. Въ девътъ на възставието, пише Захари Стоявовъ, „въ кащата на Братия Жекови имаше. събрави постоянно до двадесеть души готови бувтовници. Свки отъ тЪхъ работеше съ усврдив онова, за каквото ФЪше достоввъ. Едви прЪчисваха прокламации и пи- шаха писма; втори правяка фишеця и дЪеха куршуми; трети рЪдяка знамето, което по ОБше още доискарано. Братия Жекови, 6--6 душа братии, които живвеха въ единъ дворъ и които възлизата на 25 души, изжие жени но дВца, сичкитв работаза. съ пасъ заедно“.--Горвщъ ратникъ въ Старо Загорското въставие бизъ и автора на „Вияжество България“, г. Димитровъ, който съобщава любопитни работи пъ ки, Ш иа съчинението си. си послужихие така, освевъ отъ. разкази на съучастници, още съ „ЗапискитЬ“ па 8. Столшовя, прямъ участникъ въ това пъстание.

| |

--188--

да свикатъ селекитЬ възстаниици на оржжие, да ги прБготвятъ

За 690 и, на 16 Септември вечерта, да ги доведатъ на

итЬ край града мЪста.

За възстанницит отъ полекив села били опррдвлени Ла- тинскит? гробища 142); за Чирпанци -- мЪстностъта Три: чура, край Чирпанското шосе; Келю Ганчевъ билъ пратенъ да доведе маглижани и енинци на Бешо-Бунара; Андрей Момчевъ трЪбвало да се яви съ Обруклийци на Лаавилерв- Баира, 2 старозагорци щвли да забиятъ знамето на Шадврв Могила, вто Филъ �